Р. Араго, МА., ДР. ДА.“ Преди да съобрази дали зад ДА се крие Делегат Апостолически3 или Doctor Angelicus — тази мисъл бе толкова глупава, колкото и неуместна, — вратата се разтвори. Герберт влезе в просторна каюта със стени, покрити с библиотечни рафтове зад стъкло. На двете срещуположни стени от тавана до пода имаше картини в светли рамки — отдясно „Дървото на познанието“ от Кранах с Адам, Ева и змията, а отляво — „Изкушението на свети Антоний“ от Бош. Преди да успее да разгледа странните създания, носещи се по небето на това „Изкушение“, всмукнатият от библиотечните рафтове Кранах разкри проход, в който се появи Араго в бяла монашеска сутана, и преди картината да се върне на мястото си като врата, лекарят забеляза зад доминиканеца черен кръст на бялата стена. Поздравиха се с ръкостискане и седнаха до ниската масичка с безразборно разхвърляни книжа, графики и разтворени дебели томове със стърчащи от тях разноцветни листчета. Араго имаше слабо, доста мургаво лице с проницателни сиви очи под почти белите вежди. Сутаната изглеждаше прекалено широка за него. В жилестите си ръце на пианист държеше обикновен дърводелски метър. Герберт неохотно плъзгаше поглед по гръбчетата на старите книги. Не му се щеше да заговори пръв. Очакваше въпроси, които не му бяха зададени.

— Доктор Герберт, моите познания не могат да се сравняват с вашите. Мога обаче да говоря с вас на езика на Ескулап. Преди да облека тези дрехи, бях психиатър. Главният лекар ми предостави данни за… тази операция. Тяхното красноречие е перфидно. Поради несъвпадение на кръвните групи и тъканите нас ни интересуват двама от замразените, но само един може да бъде събуден.

— Или нито един — изплъзна се от устата на Герберт почти мимоволно. Сигурно защото монахът избегна точния термин: възкресяване от мъртвите. Доминиканецът го разбра светкавично.

— Формулировката е важна за мен, за вас навярно е без значение. Безпредметно е да се дискутира на есхатологично равнище. Някой на мое място би казал, че човекът е наистина мъртъв, когато е в състояние на разлагане — след настъпване на необратими промени в тялото. И че на кораба има седем такива. Знам, че се налага да се посегне на техните тленни останки. Разбирам необходимостта, която нямам право да одобря. От вас, докторе, и от вашия колега, който ще дойде във всеки момент, очаквам само отговора на един въпрос. Можете да откажете да отговорите.

— Слушам ви — отвърна Герберт, усещайки, че настръхва.

— Несъмнено се досещате. Става дума за избора.

— Мнението на Терна се покрива с моето. Не разполагаме с никакви обективни критерии. А вие, след като сте се запознали с данните, също го знаете… отче Араго…

— Знам. Оценката на шансовете е свръхчовешките сили. Медиконите направиха не знам колко си билиона изчисления и дадоха на двама от деветимата шанс деветдесет и девет процента, с отклонение на границите на неизбежната грешка — като шансове в алтернатива. Обективни критерии няма и затова се осмелявам да попитам какви са вашите критерии.

— Пред нас стоят два проблема — с известно облекчение заговори Герберт. — Като лекари ще поискаме от командира известни промени в навигацията. Не се съмнявам, че ще бъдете на наша страна, отче?

— Аз нямам право на глас.

— Така е. Но вашата позиция не може да не повлияе…

— Върху резултата от съвещанието ли? Та той е вече предопределен. Не допускам да има възражения. Повечето ще се изкажат „за“. А окончателното решение е в ръцете на командира и аз бих се учудил, ако лекарите не го знаят.

— Ще искаме по-големи промени, отколкото възнамерявахме първоначално. За нас деветдесет и деветте процента не са достатъчни. Важен е всеки пореден знак след десетичната точка. Енергетичните разходи заедно със забавянето на експедицията ще бъдат огромни.

— Това е нещо ново за мен. А… другият проблем?

— Изборът на трупа. Напълно безпомощни сме, тъй като поради скандалните недоглеждания, елегантно наречени от радиоспециалистите „претоварване на каналите за връзка“, не можем да установим нито имената, нито длъжностите, нито биографиите на тези хора. В действителност станалото е нещо повече от небрежност. Когато взехме на борда контейнерите с тях, не знаехме, че както паметта на старите компютри от мината в Граал, така и на изчислителните машини в Рьомбден е била до голяма степен увредена при демонтирането. Лицата, отговорни за съдбата на онези, които нашият командир взе на борда, заявиха, че бихме могли да получим данните от Земята. Не е известно само кога, кой, кому е дал такова нареждане — известно е, че всички са си измили ръцете, тъй да се каже.

— Така става, когато задълженията и отговорностите на много хора се покриват. Което не е никакво оправдание…

Монахът замълча, погледна Герберт в очите и тихо попита:

— Вие бяхте против вземането на труповете на борда, нали?

Герберт потвърди с неохотно кимване:

— В суматохата преди старта ничий самотен глас, при това на лекар, а не на опитен астронавт, нямаше да бъде чут. Ако съм бил против, изпитвайки известни опасения, сега не ми е по-леко.

— Тогава какво? На какво ще разчитате? Зарове ли мислите да хвърлите?

Герберт настръхна.

— Изборът ще зависи само от нас. След съвещанието, ако нашите искания бъдат приети в чисто технически аспект. Навигационен. Ще направим ново медицинско и всякакво изследване и ще претърсим съдържанието на витрификатора — до последната прашинка.

— Какво влияние ще окаже върху реанимирания неговото идентифициране?

— Може би никакво. Във всеки случай то няма да бъде съществен признак в медицински аспект.

— Тези хора — монахът внимателно претегляше всяка своя дума, говореше бавно, сякаш стъпваше по все по-тънък лед — са загинали при трагични обстоятелства. Едните — като са изпълнявали обикновените си задължения на работници от мините и предприятията. Другите — като са отивали на помощ на първите. Вие допускате ли такова разграничаване като критерий — ако възникне?

— Не.

Отговорът дойде незабавно и категорично. Стената с книгите пред седналите се разтвори. Терна влезе и се извини за закъснението.

Монахът стана. Герберт го последва.

— Научих всичко, което можех да науча — каза Араго. Беше по-висок от двамата лекари. Зад гърба му Ева се обръщаше към Адам, а змията пълзеше по райското дърво. — Благодаря ви, господа. Нашите специалности имат допирни точки. Ние не оценяваме никого по заслугите и вината, така както вие не спасявате никого съгласно тези критерии. Не ви задържам повече. Ще се видим след съвещанието.

Излязоха. Герберт предаде накратко на колегата си разговора с пратеника на папския престол. От идеално кръглата площадка, където се събираха няколко коридора, влязоха в яйцевидния, матовосребрист асансьор. Светлинките на палубите, край които преминаваха, примигваха зад кръглите прозорци. Седнали един срещу друг, лекарите мълчеха. Кой знае защо, и двамата се чувствуваха засегнати от сентенцията, с която монахът обобщи срещата. Ала това впечатление бе твърде смътно, за да си струва да го обсъждат преди това, което ги очакваше.