— За какво да се сърдя? Да, познахте. Това е обикновен израз на уважение. Наистина, има някои разлики. Металните неща ги изграждаме така, както ви казах. А другите вещества се правят по-просто… но това е свързано с физиката на конкретните твърди тела. Опасвам се, че разглеждането на другите техники ще ни отведе прекалено далече — в областта на физика, която не познавате… Принципът обаче е винаги един и същ. Всяко материално нещо е рояк от атоми в празното пространство. Атоми, включени в структура, която съответства на състоянието им. Ние само дирижираме със структурите. Оркестърът го има още с възникването на Вселената, чакал е само диригентите…

— Сигурно имате чудовищно развита промишленост — измърморих аз.

— Не чак толкова, колкото си мислите. Тя е автоматична, затворена и самонаблюдаваща се.

— Но можете да удавите някого във вода… — казах с надежда в гласа.

— Не. Ще опитате ли, в сградата имаме басейн…

— Сигурно няма да има смисъл — казах аз, — достатъчно е, ако ми кажете как ви спасява водата? Изхвърля ви на повърхността ли?

— Не. Разлага се на водород и кислород, а тази смес може да се диша.

— И разлагането се предизвиква от съдържащите се в нея съобразони?

— Да. Което ще рече, че те заповядват това на молекулите, намиращи се в обхвата на силовите полета.

— Ще ви заприличам на дивак — казах аз, — но ще си призная, че всичко, което ми казвате, го приемам за фантазия, защото не е за вярване…

— Все едно ви разказвам приказки, нали? — усмихна се волянецът. Стана, приближи се до стената, отвори сейфа и извади от него обикновен сив камък.

— Това НЕ е нито съобразонирано, нито синтезирано — каза той с тайнствен израз на лицето. — Това е истински, естествен пясъчник… и какво? Помислите си, моля ви, дали е изграден „просто“?

— Ами — отвърнах аз — от атоми, от силициеви съединения…

— Лесно е да се каже! Но като образован човек вие знаете, че това са милиарди и билиони атоми, които запазват тази именно макроскопична форма благодарение на непрекъснатото въртене на електронните им обвивки, стабилизирани от бариерите на ядрените потенциали, и благодарение на удържаната от 8 000 вида виртуални квазичастици псевдокристална решетка с типичните аномалии за пясъчника. И така нататък. Ако хвърлите някъде този камък, неговите атоми, силовите му полета, електроните му ще се въртят и ще го държат в непроменена форма на минерален къс милиони години и всяко нещо в Природата е по същия начин резултат от безброй подобни процеси… Затова сме се научили да правим по свой калъп и модел нещо нито по-малко, нито повече, а само малко по-иначе сложно… Определената от Природата граница, която разделя неунищожимите технологии от унищожимите, минава малко над атомите. Ето защо трябвало да слезем надолу по скалата на размерите към частиците, от които Природата изгражда атомите, и от податомните елементи да конструираме всичко това, което ни е било нужно. Разбира се, това, което казвам, е само пътепоказател, а не производствена рецепта… Произвеждаме такива твърди тела, каквито са ни потребни… а за тяхната съдба се грижат съобразоинте, защото сме им предоставили и заповядали този надзор.

— Значи при вас гвоздеите наистина имат разум? И камъните, и водата, и пясъкът, и въздухът?

— Не. Не бива да се говори така. Разумът предполага всестранност и способност да се променят програмите на действие, а съобразоните не могат това. Те са по-скоро нещо като въведени в околната среда извънредно деликатни, внимателни и постоянно чувствителнии инстинкти. В обикновената съобразонна система няма повече разум, отколкото, да речем, в пипалцата или крачетата на насекомото.

— Добре — казах аз, — но да се върнем още един път към етикосферата… съгласен ли сте? Не зная как може да се създаде тъкан от съобразонирани влакна, но да речем, че зная. Какво следва? От този материал може да се ушие дреха: добре. Но как става така, че когато съм облякъл дрехата, не мога да ударя ближния си?

Той повдигна вежди.

— Това малко ви дразни, нали? Съпротива, дори шок, разбираем при сблъсък с технологията на друга фаза на цивилизацията. Не, уважаеми господине, не за съобразоните във влакната на материала става дума. Вашето облекло не е било в началото съобразонирано — съобразоните са попили в него, за което трябва известно време, и точно по тази причина сте се оказали потенциална плячка, привлекателна жертва за тези наши така наречени терористи… Защото е ясно, че имат някакво бегло понятие от новостите на цивилизацията, поне от училище. Всяко живо същество привлича по някакъв начин съобразоните. Те създават около него невидим облак. Той не пречи с нищо на нормалните действия. Напълно неосезаем е. Този облак научава типичните реакции на личността, защото състоянието на готовност за агресия не се проявява у всички по съвсем един и същи начин. А какво остава за представител на друг разумен вид, какъвто е човекът! Нашите съобразони не са разбрали отначало какво и как ви заплашва. Ако на ваше място се беше оказал обикновен волянец, нямаше да успеят да го вържат за веригата без сам да пожелае това. С една дума, етикосферата не е мигновено безотказна във всеки отделен случай, но става такава с течение на времето. Плюс това съобразоните са специализирани различно, както… да речем, вирусите, но това са вируси на доброто. Ако ви бъде дадена някаква необикновено рядка отрова, която вашите лични съобразони не биха могли да разпознат навреме, първите признаци на отравяне ще предизвикат тревога. Вие няма да забележите нищо, но във всеки такъв случай свободните струпвания на съобразони се свързват в по-големи групи и то със скоростта на светлината, по принципа на разпространение на радиовълните, и на помощ биват извиквани съобразони, способни да действат като противоотрова. При което изобщо не е необходимо да стигнат до вас материално. Те предават само дистанционни заповеди за съответно действие на съобразоните от вашето обкръжение и вече под тази диригентска палка те ще се заемат за работа, да речем, за да освободят за няколко секунди вашите дихателни ензими, отровени в тъканите. Ще изгубите за кратко време съзнание и ще се върнете към него малко отпаднал. Това е всичко. Както вероятно се досещате от моите думи, по принцип ние не познаваме интервенционната медицина, каквато все още имате на Земта, а континуалната, тъй като всеки организъм се намира под непрекъсната грижа…

— Съобразоните се занимават с профилактика?

— Разбира се.

— Значи познават цялата медицина? Но това изисква високо равнище на универсалност…

— Не. Моля да ме извините: вие продължавате да разсъждавате с категориите на своето време, на своите знания, но това не води до нищо. Не за да ви обидя, а само за да направя по-ясен смисъла на нещата, ще попитам дали най-мъдрият древен земен жител би разбрал как действа радиото или компютърът, който играе шах. Нали разбирането изисква начални знания за такива явления като електричеството, вълните, тяхната модулация, ентропията, информацията…

— Но тези неща не са безотказни — упорствах аз. — Значи сте направили нещо, за да се изравните с Господ Бог?…

Той се усмихна.

— Господ Бог не е създал света чак толкова безотказен, както някога е изглеждало. Материята може да бъде унищожена. Материята, ако бъде подложена на много силно налягане, се оказва небезотказна, защото изчезва — поне в гравитационната прегръдка на колабиралата звезда — и от нея в такъв случай над черната яма не остава нищо освен гравитация, нали? Там, в тези звезди, където материята предава Богу гравитационен дух, е границата на нейната безотказнаст. А и на всичките технологии, естествено. Но нашите атоми не са по-лоши от Божите. Издебнали сме Природата на съответното равнище на нейното съществуване. Това е всичко. Атомът на водорода не може да се повреди така, че да не може да се съедини с атомите на кислорода в Н₂О. По същия начин „не се повреждат“ и съобразоните.

— Добре — казах аз, като чувствах, че правя крачка назад, — но ви моля да ми кажете дали моите дрехи се грижат за мене? Наблюдават ли ръкавите своя стопанин?

— Знаете ли — отвърна Тахалат, — без да си давате сметка за това, вие повтаряте аргументите на нашата опозиция. Следящи вратовръзки, агентурни ризи, шпиониращи ръкави. Боже мой, репресивни долни гащи! Уверявам ви, че няма нищо подобно. Зърното покълва във влажна почва. Следи ли то температурата?