пощата или сервиза, не си играел с никакви жалби, а вдигал намразеното място във въздуха. Животът бил все по-богат и все по-опасен, защото безплатните удоволствия нараствали заедно с повсеместната заплаха. В музея видях вечерни облекла, подшити със закалени танталови влакна, притисната от насилието, модата позволявала да се носят бомбета с бронирано дъно, но броят на жертвите нараствал. Институциите за обществено обслужване въвели първи самообранителна автоматика, което обаче предизвикало нов тип риск, защото както ми обясняваше Кикерикс, ако се почешеш прекалено енергично по главата, когато влизаш в телефонната кабина, или посегнеш не много нежно към слушалката, можеш мигом да бъдеш хванат от стоманена ръка за яката и изхвърлен на улицата, а при съпротива често се трошели и ребра. Тогавашните датчици били все още недостатъчно селективни. Улиците се огласяли по цял ден от воя на линейките, а вечерта тежки почиствачки извличали оттам купища разбити автомобилни останки. Променила се и архитектурата — неканен гост не можел да влезе в чужд дом, а когато звъниш на вратата, трябвало да се дръпнеш встрани и да приклекнеш леко, за да отскочиш навреме, ако поради недоразумение вратата се отвори със страшен замах към улицата, опитвайки се да цапне натрапника по челото. Всяко преддверие можело за няколко мига да се наводни с бързовтвърдяваща се течност и не един неканен гост се удавял като муха в смола. В бравите имало магнитомери, така че който искал да заложи на съседа си бомба, трябвало да използва неметална, но това също не гарантирало успех, защото вече се появили всеобхватни индикатори, толкова чувствителни към миризмата на запалителни и избухливи материали, че било достатъчно да имаш в джоба си стара бензинова запалка, за да се отвори пред външната врата люк и да пропаднеш в подземие, свързано телевизионно с най-близкия полицейски участък. Откритите театрални и концертни зали останали в миналото, след като при първата грешка на тенора, при фалш на цигуларя или просто ако е недоволен от интерпретацията на адажиото, ядосаният меломан посягал под стола, където стоял донесен от него автомат, така че всяко място в партера и на балконите се намирало под прозрачен похлупак, който се отварял едва когато иззвъни звънеца, оповестяващ антракта, а ако някой по средата на представлението или операта почувствал естествена нужда, трябвало да се справи, без да напуска залата, откакто облекчаването на този вид потребности станал редовен претекст за бомбаджиите. В метрото, но и в трамваите често се водели истински битки и накрая на ватманите било позволено да използват дънни изхвърлячки, монтирани в нов вид вагони. Ето защо се случвало от носещите се по релсите влакчета да излитат цели кълбета впили се един в друг енцианци и да се търкалят по паважа, ловко заобикаляни от бронираните пешеходци. Осмелих се да кажа на Кикерикс, че това е нещо ужасно, смешно и че не за вярване. Но той ве постави на мястото, защото е хорист и веднага ми напомни за нашия дипломатически бандитизъм, при учловие че и людоедите на Земята не са докосвали пратениците, дори и най-вкусните. Отделни проблеми създавали роботите, когато станали любими обекти за градски лов. Труповете падали един след друг, защото който искал да опази камериера си да не го застрелят, го обличал в своите дрехи, така че най-разпалените ловци, вместо да разпитват набелязания, го просвали с точен изстрел на място, като обяснявали после, че са взели жертвата за робот. Въпреки строгата забрана някои все пак преправяли своите роботи така, че да отговарят на огъня с огън, а дори се случвало идейните противници на подобен род ловуване да изпращат умишлено на ловната линия роботи-капани, неспособни нито да чистят, нито да мият съдове, но бълващи картечен огън към ловците, или такива специално създадени индивиди, падащи при пукота на изстрела, макар и незасегнати, а когато стрелецът, радостен и весел, слагал крак върху лежащия и вдигал рог към устата си, за да оповести своя триумф, мнимият трофей впивал стоманени зъби в прасеца му. Което от своя страна ядосвало едни от членовете на ловния клуб и водело до употреба на дистанционни реактивни снаряди, а други смятали тази ловна ескалация не само за естествена, но дори и за приятна, като приемали, че засиленият риск е гъделичкаща подправка към спорта, защото и ловът на тигри е по-почтен от убиването на зайци. А когато дошъл на мода ловът от автомобили, които се превръщали все по-явно в бронирани коли с огнехвъргачки, когато кварталите на Хесперида били унищожени от пожар, възникнал от сблъсъка на две враждуващи ловни дружества, нерешителното до този момент правителство заело страната на привържениците на етикосферата. Както казват и до днес нейните последователи, малко преди да удари фаталният час.

Разбирайки, че натрупаната в обществото агресия не може просто да се премахне веднага, а трябва да и се даде безвредна воля, създателите на етикофикационния проект се погрижили да получат значителни средства за изграждането на институции, поглъщащи безумието. Много от тях действат и до ден днешен. Ще спомена няколко, защото смятам, че такива могат да ни послужат и на нас. За да започна от малкото, ще кажа, че волянците отдавна имат обичай да издигат паметници на известни личности, а също и на такива, които мразят. Това са така наречените паметници на позора, чиито постаменти понякога се обграждат с широки плювалници, наподобяващи бронзови урни. Подобна голяма алегорична група от ковани проклятия гражданите поставили още в миналия век на тримата Лъжексиксари. Освен това всеки от някогашните политици с особено неприятни заслуги, довели до всеобщо нещастие, има своя статуя или най-малко бюст. Отливат ги от специални еластични материали, защото другите се изхабяват много бързо. Кикерикс ме увери, че тази област на пластиката поставя особено високи изисквания както към творците, така и към изпълнителите, защото подобията на особите в немилост трябва да се произвеждат от материали, които наистина се деформират, но през нощта възвръщат първоначалния си вид. Между другото практиката показала, че си струва да се поставят паметници от същите материали и на много заслужилите личности, защото винаги се намира някой, които поставя заслугите им под съмнение, а разходите за ремонт, особено на големите паметници, са значителни. За провинциалистите, които посещават Стария град на групи или по време на училищни екскурзии, зад всеки паметник на позора са поставени между живите плетове сандъци с подходящи инструменти, защото трябва да се спазва необходимата пропорция между тяхната поразяваща сила и издръжливостта на паметника. Изключение от правилото, разделящо славата от позора, са единствено създателите на етикосферата, наречени нейни Бащи. За да се сложи край на постоянните спорове и сблъсъци край техните пиедестали, се наложило да се увековечат фигурите им с две отдалечени една от друга групи паметници. Всеки може да отиде според убежденията си при едната или другата с букет цветя или нещо съвсем различно.

Щастие било, разясни ми Кикерикс, че автоматизацията на промишлеността сложила край на физическия труд по същото време, когато били пуснати в действие първите големи съобразонатори, които били далече от съвършенството, но още на третата година след тяхното пускане броят на внезапните смъртни случаи започнал да намалява, макар че престъпният свят и ловните дружества, бандите хулигани, а също така екстремистите и други групировки, които не виждали никакъв смисъл от живот, в който няма леене на кръв, емигрирали масово от градовете в несъобразонираната все още провинция. На свой ред тълпи бегълци от навестените по този начин градчета и селца тръгнали към големите урбанистични центрове, което предизвикало истинско преселение на народите.

Това бил период на смели социални експерименти. В един от намиращите се до столицата окръг пробно било въведено безплатно потребление без каквито и да е ограничения, след като била преодоляна в парламента бурната съпротива на големите производители, които се опирали на законите на пазара и стоките, макар че производствената себестойност на всички блага явно клоняла към нула. Енергията вече не струвала нищо, достъпна като въздуха, а може би и по-достъпна, защото я вземали от космическото пространство и била неизчерпаема.

За съжаление безплатните стоки и услуги довели до страшни резултати. Всеки трупал планини от излишно имущество, впускал се в луди екстравагантности, за да надмине с външния блясък на това, което притежава, съседа си, роднините, когото може, а предизвиканите по този начин също не стоели със скръстени ръце. Наложило се да строят зад къщите хранилища и складове за облекло, скъпоценности и хранителни продукти, в една своя част стоките се унищожавали, без да бъдат използвани, а трудът да бъдат трупани ставал явно непосилен, което на свой ред предизвикало у новобогаташите такава фрустрация, че преустройвали домашните си роботи на частни щурмови отряди, за да тормозят останалите граждани, и се стигнало до сблъсъци, че дори и до направо граждански войни, защото се водели между отделни граждани. За какво? За нищо. Наложило се най-сетне един град, който вече горял в огъня на пожарите, да бъде обкръжен и разоръжен сред експлозии, които разтърсвали стените му, и картеч.

Уж предварително се знаело, че абсолютното благоденствие развращава абсолютно, а се намерили идеалисти-оптимисти, които вярвали, че народът бързо ще миряса. Днешната система, въведена от преди повече от сто години, показала несъстоятелността на тези идеални мечти. На всеки гражданин се полага дял енергия за употреба в продължение на една година. Той може да я използва за каквото си иска. Така