виждайки как се стараят домакините. Целият този Олимп, изготвен, за да се чувствам като у дома си, ужасно ме измъчва. Но не следва да проявявам капризи — и без това се чувствам неудобно, след като председателят на Дружеството за енцианско-земна дружба дойде при мене с двама носачи и се оказа, че в чувала, който донесоха, има пепел, а той си посипа с него главата, като падна пред мене на колене. Плюс това с председателя си приличаме като две капки вода. Когато реших да си сложа ризата в гардероба, се вцепених — вътре имаше кентавър, наистина — малък като пони. Издекламира ми нещо, изглежда на гръцки. Освен това е масажист и познавач на вината. Сутринта ме събуди задушаващ облак от амбра, нард и мускус. Двете Афродити стояха до леглото с кадилници и аз ги прогоних в ъгъла, като кашлях, а очите ми бяха пълни със сълзи. По мое нареждане Меркурий проветри стаята. Бих желал все пак повече мярка в гостоприемството, а също така Афродитите най-сетне да облекат нещо. Започвам да се досещам как са програмирали всичко това: опирайки се на фотограми от Лувъра и други земни музеи. Освен кентавъра в шкафа седи и Аполон. Вече не пее — забраних му категорично. Преходът от курдланските блата и познатото мазе с нашийника към този фантастичен лукс беше толкова внезапен, че не отстъпваше по впечатление на сън. Яденето е великолепно с изключение на тъмния сос, с който поливат всичко. Намирам се в столицата ХСПРКС. Едната преводилка го превежда Есприкс, а другата Хесперида. Нека бъде Хесперида. Ще пиша по дати. Днес е пети блатоари. Сосът не е сос, а нектар. Откъде ли са могли да вземат рецептата, след като и ние не я знаем? На вкус — майонеза с лакрица. Изливам го, а останалото изстъргвам с лъжичката от шницела. Председателят дойде отново, за да ми предложи програма за престоя ми на планетата. Утре трябва да посетя главния фелицай. А може би се нарича иначе, не запомних. Председателят вече не прилича на мене като през първи ден. Явно има такъв местен обичай. Гоня амурчетата по-надалече, доколкото мога, защото се страхувам за килограмите си. Трябва също да помисля как да се избавя от олимпийската тълпа, без да засегна домакините. Закрих Медуза с кърпата за ръце, на Калинигос дадох бански си халат. Но това са само половинчати мерки.

Не зная кой блатоари сме днес, защото си изгубих календарчето. Слава Богу, избавих се от Олимп и от председателя на дружеството, който вече ставаше невъзможен. Уверяваше ме, че лицето ми почти не предизвиква ужас. Освобождението си дължа на Кикерикс. Той е млад историк, а едновременно с това хорист (специалист по хората). Посети ме в хотела, след като беше чул, че там е пристигнал човек. Показа ми как трябва да се включи Медуза (аз я покривах с кърпата за ръце), за да се вкаменят всичките богове и да се превърнат в бял прах, който автоматично отиваше под леглото. Не зная какво го изтегля там, но не попитах. Избягвам прекалено многото въпроси, защото какво биха си помислили в „Хилтън“ за госта, който пита защо свети лампата и как се размножава жената на рецепцията. Моят нов познат така се сприятели с мене, че го наричам доверително Кикс. Заведе ме в социомата, на нагледна лекция по история. Нагласява се някакво общество, с романтични, да речем, или средновековни параметри, и се движи, обикновено от двама. Единият играч управлява, а другият е управляваното общество. Но да играят на симулирана история могат и повече на брой индивиди, като ръководят партии, армията, средната класа и така нататък. Печели този, който в края на половинчасовата игра е първи. Всичко това, заедно с обществените движения, протича с хилядократно ускорение и нещата трябва да се познават добре. Бях император, а Кикерикс водач на масите. Детронира ме за пет минути, като си включи силна харизма. Напразно се опитвах да противодействам с укази, а като видях, че става лошо, направих кардинална грешка, като намалих данъците. Трябва да се знае теорията. Като се премахне нищетата, апетитите бързо нарастват над допустимото и съществува заплаха от вълнения, които са по-лоши от тези, когато има беднотия. Социоматиката е трудно изкуство. Не знаех например, че липсата на липси не е никакъв плюс, а нула, и че най-важни са невидимите параметри, особено преживяванията. Колкото по-високо стои някой на обществената стълба, толкова по- малко чувства липсите на своето време, задоволен във всяко едно отношение, но по-важно може да бъде това, което не се вижда. Наблюдаемите величини не са равни на преживяваните, например за аристократката липсата на покана за дворцов бал ще бъде също толкова голямо нещастие, както за бедната селянка липсата на хляб за децата и. Това уж се знае, но едва при ръчките на социомата можеш да го изпиташ на собствения си гръб. Играта е наистина необикновена, защото обществото се държи като живо, може да му се влияе, да се формира общественото мнение, да се усмирява с обещания, но с мярка и до време, защото помни всичко и реагира по своему. Освен това има исторически игри с различна степен на трудност. След включване на научно-техническа революция властните съвсем се размекват или се втвърдяват, защото е неимоверно трудно да се балансира по средата. Завистта на низшите слоеве, казваше Кикерикс, подкрепена от благородството на мелиористите, тласка историята към егалитаризъм, който носи повече разочарование, отколкото удовлетворение, защото и равните си мислят, че другите живеят най- добре.

Странно как съм могъл да подмина в Швейцаря историографията на предсъобразонното столетие, но това е. Енцианците имали същите грижи като нас, защото изпаднали в автомобилен кошмар, енергийна криза, монетарен хаос, политическа бъркотия и също като нас смятали, че пропадат. Когато им се изчерпили енергийните суровини, се стигнало до синтез на микроби, които превръщат всеки боклук в гориво. Bacillus benzinogenes177 и Sperocheta oleopoetica178 се купували на таблетки като винени дрожди, пускали се в резервоар, пълен с отпадъци, заливали се с вода и това бил краят на нефтените крале. Целия вчерашен ден прекарах с Кикс в музеите. В Музея на техниката видях бактериален тъкачен стан. Трябва да се съблечеш гол и да влезеш в контейнер, който много прилича на вана. Лежиш си, потопен в хладък разтвор, а когато излезеш след четвърт час оттам, вече имаш върху себе си дреха, изработена от Bacterium Sartoriferum (шиеща пръчковидна бактерия), трябва само дрехата да се разреже, да се свали, изглади и окачи в гардероба. Копчета не е необходимо да се шият — появяват се от втвърдяващите се отпадъчни продукти на едни малки молци в гардероба, разбира се, не обикновени, а преправени от генното инженерство. Ако дрехата трябва да бъде зимна, се добавя Vibrio Pelerinae179 или подобен щам, който създава нещо като ватенка. Има дори подплатни вибриони, според желанието на клиента за кройката, цвета, вида на плата и така нататък. Само че тази новост в изготвянето на конфекция била посрещната с всеобщо неодобрение и намерила естествената си смърт, без да бъде използвана. Но така наречените „тъкачни“ бактерии сложили край на почти цялата опаковъчна промишленост, а техните сметоядни и отровопоглъщащи разновидности чистели околната среда на волянците. В същото време обаче паралелно с биологичното микроинженерство продължавала да се развива автоматизацията и броят на безработните растял в геометрична прогресия. Държавата пукала под тежестта на проблемите. Работата ставала изключение, безработицата — правило, започнали бунтове, унищожаване на индустриалните роботи, улични боеве и изглеждало, че това е краят. Властите трябвало да крият учените-практици, особено изобретателите и рационализаторите, в специални подземни бункери, да ги дегизират и спасяват, когато народът искал да се разправи с тях като виновници за ужасното състояние, при което прогресът се оказал катастрофа. Но нищо не можело вече да ги отклони от пътя и следващото поколение се отказало от преследванията. Защото се отворили шлюзовете на неизчерпаемата енергия, която енцианците вземат направо от Космоса (но не зная все още как го правят). Кикерикс нарича този период потребителски потоп. Вече се произвеждали милиони автомобили, при което трябвало да се правят все по-здрави заради всеобщото нарастване на агресивността. Дотогава автомобилите (доста подобни на земните) се правели все още от пресовани железни ламарини и като отговаряли на желанията на купувачите, производителите започнали да подсилват каросериите, след това се стигнало до поставяне в буферите на специални зъби и шпори, а който не искал да пътува в бронирано заздравена кола, рискувал да бъде разбит на най-близкия ъгъл на улицата. Съдопроизводството за автомобилни престъпления рухнало под лавината от дела и тараните станали легални; щетите се плащали от застрахователите. Младежите се забавлявали с лов на автомати за услуги, предпочитайки най-вече телефонните кабини и не помагали нито бронираните стъкла, нито стоманата, с която се обковавали телефонните указатели. А ако става въпрос за бомбите, изготвяни в домашни условия, тяхното взривяване било толкова епидемично, казваше Кикерикс, че когато поредният взрив разтърсвал улицата, само най-близките минувачи падали на земята. Вървящите по-надалече дори не обръщали глави, а и по това време вече се носели лични обезопасяващи пашкули, които при взрив се изпълвали с противоосколочна пяна, нещо необходимо, след като всеки, който имал претенции към фурната,