съкращения на измислените от него термини, така че трябваше да го проучвам с лист в ръка, на който си написах всичките съкращения, защото иначе се озовавах в пълна мъгла. От практическото осъществяване на своята идея Ксарбаргсар се интересувал много малко, окрилен от сладостните видения на енцианския рай и едва неговият братовчед Генгенкс открил тъждеството на идеалната държава с идеалния курдел. С две думи казано, идеята се основава на обединяването на противопоставящите се Природа и Култура. Човикът е създаден от силите на Природата, затова може да се чувства наистина добре само в лоното на природата. Но културата също му е необходима, защото в противен случай няма да се различава достатъчно от животните. Като животно курделът е извън всякакво съмнение интегрална част от Природата и въпросът бил в това да бъде културизиран, или заселен, като се промени първобитната му животинска характеристика, без самият той да се променя като същество. Струва ми се, че предавам добре мислите на тези двама прочути роднини, от които Предводителят е взел основната идея. Отвънка природен, отвътре благороден, или културизиран, курделът трябвало да стане основна клетка на държавата и от гледна точка на уважаваната традиция, състояща се в наследството от предания, митове и обичаи, свързани със срумите и човиците, с техния Ноев ковчег и така нататък. Бащите на нациомобилизма обаче поставили въпроса реалистично, като обърнали курдела надолу с главата, по-точно казано, не самия курдел, а отношението между него и човиците. Защото преди бил висше същество, а те му отдавали почит като на божество. Следователно трябвало да бъде десакрализиран, за да служи по-нататък на човиците. Резултат от въвеждането на тази идея станали именно градодонтите, общиноходите, курдлокръзите, градските пасища и така нататък. Появили се, както става, когато възвишената мисъл се сблъска със суровата действителност, и различни дилеми, непредвидени от бащите на нациомобилизма, като се започне от диарията и други болестни състояния на градодонтите, и полиците на цяла библиотечна зала се огъваха под тежестта на книгите, посветени на анализа на присъщите или случайните дефекти на страноходството. Тези съчинения бяха толкова, че раменете ме заболяха само от свалянето им по стълбичката и кръстът ми започна да пука. Въпреки това, верен на решението си да проуча въпроса докрай, не преставах да чета. Деликатната сложност на заключенията будеше уважение и макар да не се натъкнах нито един път на тази дума, в мене бавно нарастваше много силното впечатление, че да се живее в курдлите е неудобно, но никой курдландси теоретик никога не би казал нещо подобно. Говореха за известни преходни трудности, свързани с недостатъчната вентилация, за лошото качество на филтрите и обезсмърдителите, за гръбначните заболявания, предизвикани от необходимостта да се живее клекнал, защото изглежда е трудно да се изправиш в курдела в цял ръст, особено ако си на по-ниска длъжност, но че просто могат да се напуснат заселените вътрешности, никой и зъб не беше обелил. Трябва да кажа, че това ме учудваше доста, защото нима имаше някаква абсолютна необходимост, която ги беше принудила да водят такъв живот? Отговорите на този постоянно възникващ въпрос се лееха от всички произведения, които изучавах, като истински дъжд. Там пишеше за синтез на природата с културата, за съединяване на тези противоположни елементи и позиции и ако трябва да изложа тук само основните аргументи на поборниците за страноходството, хартията няма да ми стигне. Възможно е, мислех си, така да са свикнали с това, че да не могат иначе, но от друга страна навикът не се декларира чак с такова неуморимо пропагандно красноречие. Като разбрах накрая, че няма да вникна в тази чужда загадка, се отказах от по-нататъшно четене в залата на класиците. Следващата зала беше посветена на Предводителя, но още с влизането си там се отказах от нея. Имаше и трета зала, на така наречените проклетници, или еретици на курдлизма, сред които най-значителен автор беше някакъв екзекутиран заради убежденията си мъдрец, когото ортодоксите не споменаваха по име, а го наричаха ту Урод Нерез, ту Нерез Урод. Погледнах в основния му труд, намиращ се в раздела на курдланските забранени книги, и благодарение на това разбрах две неща. Първо, името на отцепника изобщо не можеше да се предаде на какъвто и да е земен език и затова фигурираше в каталозите като Kinderlos, Sansenfants или Бездетник, защото това предавало смисъла, който се съдържа в курдландското му прозвище. Второ, не можах да открия нито нещо порочно, нито особено оригинално в ереста, която е разпространявал. Просто внушаваше всички да се прибират нощем в курдлите, за да спят там, а дните си да прекарват извън тях, като всеки прави каквото му се хареса, и именно това беше главната причина да се обидят правомислещите курдлисти. Убийте ме, ако зная защо тази банална мисъл ги поразяваше толкова много. Като се движех покрай стелажите, стигнах до ученическите читанки. Намерих в тях славни разкази за това как в прастари времена лъжеполците, или волянските агенти, като искали да измамят праполците в техните градоходи, пускали в ход разни лъжи и коварни слухове, например за обръщизма, програма за обръщане на курдела така, че опашката да е на мястото на главата му и обратно. Защото разчитали, че ако успеят да уговорят честните граждани да направят това, ще настъпи безпорядък и хаос, а тогава ще призоват гнусните си побратими, за да атакуват с общи усили дезориентирания градоход. Като изгонят законните жители на сигурна смърт под метеоритите (защото това ставало по време на срумовете), волянците щели да заемат тяхното място, приспособявайки реквизираните курдли за себе си. Но винаги се намираше някой герой, който пресичаше в зародиш мерзките попълзновения. Особено се запечата в паметта ми историята за един храбър момък, който се справил сам с цяла тълпа негодяи, като влязъл смело в гърлото на курдела и го гъделичкал по мъжеца на небцето, докато не изригнал върху притаилите се нападатели стомашен потоп. Читанките насърчаваха децата да бдят за скитници-провокатори, които се мъчат да отделят сънените или разсеяните курдли от стадото или използват пожарникарски стълби, за да търсят слабите им на гъдел места, защото гигантът, когато се гъделичка продължително, проявява склонност към внезапно неподчинение. От друга страна прочетох у волянските познавачи на образователното дело, че основата на така нареченото неподчинение изобщо не е политическа. Обръщакът според тях не е курдел, обърнат с хастара навън от саботьори, а градоход, чиито жители варят поголовно самогон и в пиянство си след това тровят нещастното животно, докато не изпадне в състояние на умопомрачаващ делириум, в който се нахвърля върху другите курдли. Защото пиянството е обществено бедствие в Курландия, за което читанките мълчат. Но изглежда че и в самите курдли се разнасят позиви, в които пише, че отделните градоходи се карат за паша, а старнаците заедно със семействата и протежетата си се забавляват с тайни оргии, като танцуват в нещастните и едва държащи се на краката си стари курдли, от което не един вече е изтанцуван отвътре до смърт. Официално забраненият танц се нарича курденица. Зашеметяващите сензации от този род идват главно от задселците и на тях се опират волянските курдлисти от Института по държавни теории, когато твърдят, че човиците са просто паразити в курдлите, защото за никаква симбиоза на едните с другите и дума не може да става. От скитничество праполците преминали към перипатетизъм88, от перипатетизъм към препаразитизъм, а от него към обикновените форми на паразитизъм. Странно е, че между експертите няма съгласие живи същества ли са курдлите или не. Според едни се е случило това, за което пише барон Мюнхаузен, когато вълкът се нахвърлил върху коня, който теглел шейната, захапал го за задницата, глътнал го целия и самият той се озовал в хамутите, за да продължи да тича вече като впрегатно животно. Точно така постъпили и човиците с курдлите. От гигантите, изядени малко по малко отвътре, не останало почти нищо, най-много носещият скелет и огромната кожа с бронираните плочи по гърба, и днес активистите движат на смени мъртвото същество, един труп, ако се изразим по-направо, но това не е позволено да се казва от никого, за да не му стане неприятно на Предводителя. Защото той вярва в съвършеното здраве и силата на градодонтите, което за него е много по-лесно, защото не живее в нито един от тях, а в съвсем обикновена резиденция, заобиколена от красив парк, и за царящата в курдлите ситуация се осведомява от правителствената преса. Но волянският психосоциолог Тиуртиркуар смята, че нациомобилната идея е жива, макар че курдлите не са, защото, както се казва, вярата мести планини, а какво остава за един труп. Наистина става въпрос за фалшификация, но населението я приема с ентусиазъм и нищо чудно. Курдландците влезли в животните, за да се спасят от срумовете, не с идеологическа цел, а за да оцелеят, и ги измъчвало неясното съзнанието за второстепенното им положение на планетата. Направо казано, чувствали се глупаво да живеят така, още повече че никой на Енция не уважава паразитизма. Кой на Земята би твърдял, че животът на бълхата или тенията е най-висша форма на социализация? Но именно Предводителят, като свързал в едно теорията за идеалния курдел с традиционните легенди и преиначени моменти от историята на цивилизацията и еволюцията, удовлетворил политическите амбиции на човиците, като подчертавал в своите трудове жертвоготовния и поради това висшия начин на техния живот, който води към светлото бъдеще.

Това казват привържениците на крайната концепция, наречена мумификационна или трупна. Не липсват обаче по-умерени в изводите си изследователи. Те подчертават, че от време на време градодонтите рухват