на земята, което трупната хипотеза не може да обясни. Значи все пак са живи, макар че може би едва дишат, а понякога и реват, събрани на така наречените мочуревища по време на митинги и национални празници, и тогава адският им хор се носи из блатата. Относно системата, тя е кастово-феодална в анатомичен смисъл. Положението на жителите зависи от мястото, което им е определено в курдела. Има за съжаление и други учени, но наистина не ми е по силите да излагам техните възгледи, защото все едно не бях в състояние да проверя нито един от тях дали говори истината. Исках вече да напусна тази част на библиотеката, когато се натъкнах на голям куп брошури и вестници, които запълваха ъгъла между два шкафа. Бяха нахвърляни като извадени от списъчния състав на библиотеката и предназначени да отидат на боклука. Точно те ме изумиха, защото макар че бяха все от Волния, бяха пълни с хвалебствия за нациомобилизма. Кихах от праха и все пак клекнах до купа, като хвърлях око ту на репортажите, ту на стиховете, драмите и поемите, които възпяваха чара на живота в градодонтите, където всички се познават, няма никакво отчуждение, неудовлетвореност и съобразонно следене, където всеки нарича всекиго по име, а всички се свързват в житейски ритъм с доброто и прекрасно създание, което след като се запознае по- отблизо с вкусовете на своите обитатели, поглъща по време на пашата си такива ягодови плодове и треви, с които може да им достави особено удоволствие. Намерих в купа цели годишни течения на периодични издания като „Магията на курдела“ и „В тишината на курдела“, песнопойка, от коята запомних „Ах, мой мили поглъщенецо“, и либретото на операта „Курделио“. Там обаче имаше и брошури с противоположно съдържание, които сравняваха корема на курдела с ада, и дори един памфлет, който твърдеше, че някакви праастронавти кацнали на Енция преди милиони години и свалили в мочурищата два пирозавъра, които се размножили на зловонни стада, а това имало за цел да отклони Енция от порядъчния път на развитие. За съжаление успели, защото чудовищата погълнали не само човиците, но и волянците, поне от духовна гледна точка, след като оттогава главите им са запълнени с проблемите на курдела и съответно на скурдляването като спасение.

От това можеше да се заключи, че на Енция няма други грижи освен въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш в курдела“. Аз обаче реших да се разделя с него и то за дълго. Чакаха ме недокоснати редици шкафове подредени книги с по-възвишени и по-сложни знания. Когато застанах на прага на първата зала, събраните съчинения по волянистика ми хвърлиха предизвикателство със своето множество, от което ми се подкосиха краката. Nec Hercules contra plures89, мина ми през главата, но и добавих веднага: sursum corda!90 С тази мисъл се нахвърлих сам срещу Енция, срещу натрупаните като геоложки пластове духовни утайки на чуждия свят.

Никога относителността на красотата не се проявява по такъв ужасен начин, както когато се гледат една друга две планетни раси с различен произход. Професор Шимпанзър цитира в свота „Сравнителна ентропология“ рапорт за служебно ползване, който енцианските тератолози91 са представили на своите власти, след като са се запознали с многобройните предавания на земната телевизия. Особен ужас са предизвикали у тях конкурсите за Мис Свят. Въплъщение на злото за хората е местната гравитация, а за борба с нея се използват определени части на тялото. По непонятни причини жените трябва да демонстрират своето участие в тази борба постоянно, а мъжете само периодично. Вероятно съзнанието за подобно несъответствие предизвиква протестите на женските индивиди от homo sap., наричани движение за женско равноправие. Активистките на движението отказват демонстративно да носят под дрехите си специалните сбруи (хамути), които спират гравитационното падане на кърмещите им израстъци, символ на жизнената активност. Борбата на бюстовете с притеглянето завършва винаги с тяхното поражение, което хората би трябвало да знаят предварително, защото с годините съпротивлението на тъканите отслабва. Въпреки това мъжките индивиди отказват на губещите женски поне част от това преклонение, с което ги заобикалят, докато гравитационната им независимост е запазена поне привидно. Несправедливостта на това поведенческо правило е още по-поразителна с това, че както се каза, мъжките индивиди са задължени да демонстрират същата независимост само от време на време и то за много кратко време. Откъде идва този обичай, не може да се установи. Трябва да има религиозна (метафизическа) основа, въпреки че всички земни религии мълчат по тази тема, което свидетелства за скрития от религията характер на борбата, която човешките органи водят с притегателната сила на Земята. Разрешаването на загадката се затруднява от многофункционалността на органите, натоварени да противодействат на гравитацията, защото поради единственото по рода си, уникално в Галактиката срастване на отделителните с половите органи при земните бозайници никога не е ясно до край в какъв конкретно характер тези органи са активизирани лично или публично. Без съмнение биологичните усложнения, които са довели анатомията на човека до това достойно за съжаление състояние, намират своето объркано отражение в неговата култура и религия. Във всеки случай отъждествяването на злото със земята не подлежи на съмнение. Да се подчиниш окончателно на гравитацията означава да се озовеш на дъното на яма, наречена гроб, и съгласно това определение хората заравят всеки, който умре, в земята. В тази област са особено задължителни ритуалите на едно всеобщо залъгване, защото макар че вън от всякакво съмнение хората знаят за разлагането на труповете, те му се противопоставят с всичките доста сложни действия, които съпътстват скриването на мъртвия от погледа на живите (за което се използват калъфи от вдървени материали, а за да се затрудни констатацията какво става с телата на погребаните, след като ги закопаят, местата се покриват с тежки конструкции от камък, гранит и други втвърдени огнени скали).

Така ни виждат енцианците, казва професор Шимпанзър, и нищо не може да промени това, защото им се налага да говорят като слепи хора за цветовете. Чужди са им всички понятия, свързани с еротиката, заедно с нейните духовни и сетивни страсти, тъй като природата е оформила тяхното размножаване по радикално неземен начин. Те нямат външни полови органи, не се събират по двойки, не извършват полов акт и дори понятието за семейство при тях е лишено от биологична връзка, защото оплождането на женската яйцеклетка става чрез полимиксия92, или казано не толкова научно, трябва да участва повече от един мъжки индивид. За да се разбере как се е стигнало до това, е необходим поглед назад към самото начало на еволюцията на живота на Енция и професор Хораций Горилес, към чийто фундаментален труд „Вегетативното размножаване“ ме насочи професор Шимпанзър (който постоянно цитира Горилес, като му дава предимство пред другите енциолози), ми представи по достъпен начин необикновеното за нас състояние на нещата.

Преди три милиарда години планетата изглеждала от космическото пространство като бледозелен диск. Но не зеленикави облаци закривали нейната повърхност, а трилиони насекоми, значително по-малки от комар. Тези насекоми, наречени зеленци (Gorilles Viridans Ohrentangi L.), изпълнявали функцията на нашите водорасли, защото можели да фотосинтезират, и затова, като летели на границата на стратосферата, наситили в продължение на милиарди години атмосферата с кислород. И тъй като, образно казано, пасищата там се намирали на небето, еволюцията на висшите животни се стремяла нагоре и от първите пълзуги и влечуги се появили летящите видове, които съответстват на нашите тревопасни, а колкото някой бивал по- добър в летенето, толкова по-резултатно ползвал безчислените запаси храна от живите зелени облаци на Енция. Там изобщо не се появили покритосеменни растения, а блатните съдържали вместо хлорофил непознат на Земята дихателен пигмент, разлагащ сулфидите и сулфатите, които пороите влачели от вулканичните плата в блатеана. Закрепостени към блатната храна, животните, които се приспособили да се хранят със сулфидните растения, а сред тях и най-големите, каквито били курдлите, не успели да се разпространят по цялата планета. Те имали много паразити и симбионти с „небесен“, както казва професор Горилес, произход, защото много видове зеленци, губейки зеления си цвят, често заедно с крилцата си, преминали към кървава трапеза и съпътствали стадата пълзуги и влечуги из блатата. За бъдещото развитие на живота решаващо значение има, както изяснява доктор Ахилес Павиани (на когото се позовава Горилес), хранителната пирамида като цяло, или това кой с кого се храни на дадена планета и кой на свой ред се храни с него. Със сулфидни растения (Sulphuroidea Ohrentangi) се хранели пълзугите, влачугите и другите блатни животни заедно с курдлите. А самите те служели за храна на хищници, бързи, пъргави, предимно скачащи, защото били двуноги (доста подобни на двуногите юрски влечуги с вид на кенгуру), и храненето имало обикновено характер на преследване. Само гиганти от рода на курдлите се опитвали да се крият от