Стиховете бяха преведени, доста добре, струва ми се, от швейцарския поет Руди Вюец. Известният литературен теоретик, структуралистът Теодороф, обаче смята, че преводът на втората строфа е несполучлив и предлага свой вариант:

Същият учен обръща внимание на много апокрифи, създадени на Земята, а приписвани неправилно на енцианците, което се вижда от споменатите в тях лирични реквизити като розички и пчелички, защото на Енция няма нито такива животни, нито такива растения98.

Да се върнем обаче към природонаучните въпроси. Заплахата за живота в мочурищата била толкова голяма, че техните обитатели никога не спирали да тичат, нито по време на лов, нито когато се размножавали. През брачния период безкрилите птици започвали ритуални танци, след което от стадото хуквали най-напред женските, като тичали в различни посоки, а тълпи мъжкари ги гонели, за да обвият догонената женска с облаци размножителен прашец, който тя вдишвала, галопирайки, с ноздрите си. Съвсем разбираемо е, че при подобни обстоятелства бащинството не може да бъде установено, дори ако има възможност оплождането да стане без полимиксия (наричана също полиполенизация99). Но сигурно не съществува начин да се мине без нея, както го бяха доказали с компютърно моделиране Ор, Ангут, Тан и техните съдрудници от Massachusetts Institute of Sexual Technology100.

Мисля, че предадените междупланетно изрази на съчувствие и съболезнование дразнеха нашите учени, но все пак те не можеха да дадат явен израз на подобни емоции или пък да отхвърлят по някакъв категоричен начин добрите намерения, предизвикани от най-благородни подбуди. Затова отвръщаха sine ira et studio101, като подчертаваха сякаш между другото голямото неудобство на размножаването в галоп, но бяха намерили в лицето на волянските биолози изкусни полемисти, защото те изясняваха, че след като без съмнение най-здрав е този, който бяга най-бързо и най- дълго, енцианският брачен механизъм е гарантирал и продължава да гарантира оцеляването на индивиди, които са най-добри от всяка една гледна точка, а това, ей Богу, не може да се каже за половите актове на тревата или в леглото, защото да легне може и най-последният некадърник. Около тази категорична теза се беше вдигнал някакъв шум, тъй като не всички наши волянисти бяха съгласни с превода на последните думи. Така например професор Следгорилес (да не се бърка с Горилес) смята, че правилният превод трябва да бъде „най-последният перверзник“. Други обаче се противопоставят на това, като се позовават на факта, че сред енцианците липсва понятието за извращения, особено сексуални: при тях те просто не са имали каквато и да е възможност да се появят. За да приключа с този въпрос, ще добавя откъде идва лицевата локализация на секса у енцианците. Тя води началото си от земноводния, по-точно блатния живот на най- старите им прадеди преди милиарди години. Някои видове влачуги правели опити да снасят яйца като на Земята, но яйцата потъвали, защото били по-тежки от водата (не можело да са по-леки заради химическия си състав, но ако трябва да изяснвам и това, никога няма да стигна до края) и загивали напразно в блатната тиня. Стигнало се до мутации, до видово разпространение и така нататък, докато оцелели само Sexofaciales102 и Spermonarinales103, които пускали с носа си мехури, а в тях имало съответно яйцеклетка с малки плавници и пъргаво плуващо семенце. По-късно се случили разни неща, но не искам да превръщам моя отчет за женевското четене в учебник по енцианска еволюция. Който жадува за повече подробности, го съветвам да се обърне направо към отдел „Телец“ на МВнР с молба да му се предостави достъп до архивите.

Правех проучванията си вече пета седмици. Оставаха ми още почти два месеца принудителното пребиваване в Швейцария, но това изглеждаше нищо в сравнение с неизбродените още следващи зали на огромната библиотека. Не падах обаче духом, макар че се бях превърнал в пълен отшелник, като спях през деня и се събуждах, когато наоколо швейцарците, привършвайки удовлетворени всекидневните си начинания, отиваха по домашни чехли да си легнат. А аз с чанта, натъпкана със запаси кафе, захар и сандвичи, защото само от вида на крекери и бисквити вече ми се повдигаше, вървях по пустеещите улици към МВнР.

Щрюмпфли не се показваше, затова изобщо не знаех, че той и неговите началници следят незабелязано моите упорити занимания и имат по отношение на моята особа съвсем конкретни намерения, но като опитни дипломати не искат да ми ги кажат преди да му е дошло времето. Сам не зная какво бих направил, ако бях разбрал за техните планове. Мисля обаче, че бих правил същото, защото горях от неподправено желание да разбера цялата истина за нашите далечни братя по разум.

Енцианската култура се различава принципно от нашата заради фундаменталните разлики в размножаването. На Земята негов централен елемент е била борбата за правото да се покрие женската, или факторът на явната конкуренция, а там това явление е имало от прастари времена колективен характер. Ако женските индивиди бягали по-зле от мъжките или поне средно със същата скорост, расата на големите безкрили птици щяла да стане след няколко десетки поколения тромава. Това заплашвало с гибел и затова в борбата за съществуване победили видовете с дългоноги женски индивиди, така че догонването им изисквало доста усилия. Било също така много важно мъжките индивиди да разберат, и то веднага, кога е настъпило успешно оплождане, по-скоро опрашване. Обвитата с облаци прашец женска надавала пронизителен крясък, много неприятен за нашия слух, защото го правела, вдишвайки. (Трудно е при такова маратонско бягане да крещиш, издишвайки). Понякога по време на тази фаза се случвало така нареченото помятане на момента, когато опложданата женска кихне, защото прашецът гъделичка носа и. Но тогава групата мъжкари предприемала по-нататъшна гонитба до припадък и то дословно, защото най-слабите наистина падали по пътя.

Способността да се издават крясъци, които имат някакво значение, била встъпление към появата на речта. Струва си да си дадем сметка, че птичето гърло е подходящо за нея много повече от маймунското например, защото шимпанзето няма да се научи на човешки език, но скорците и папагалите не срещат никакви трудности с това, а ако от тях не може да се чуе нищо интересно, то е защото не им достига мозък. От първоначалното оперение на енцианците не им останало почти нищо — само пух, който покрива тялото, малко по-гъст на раменете, където някога им растели махови пера. Без екскурзията в миналото, каквато си позволих да направя, не може да се разбере пропастта, която зее между духовния живот на хората и енцианците. Тяхното набиващо се в очи човекоподобие е резултат от еволюционна сходство. Но въпреки че могат да хващат с ръцете си, въпреки черепите с вместимост, близка до човешката, изправената стойка на тялото и умението да говорят, може би ще ни е по-трудно да ги разберем, твърдят енцианските учени, от приматите маймуни, на които дължим произхода си. Преди да се заема с прегледа на тяхната философия и религиозните им вярвания, ще изредя всичко онова, което за нас е обичайно, а за тях неразбираемо и непостижимо. Те не познават, защото няма как да ги познават, всевъзможните еротични тънкости и отклонения, нямат понятия спечелване на еротичния партньор, вярност, изневяра, моногамия, полигамия, инцест, сексуалното отдаване и сексуална съпротива, не знаят също така и никакви културни формации, които са създадени с дистанциране от гениталиите или с насоченост към секса, защото и това им е било невъзможно. Много категорични изявления по въпроса за земните култури ни се е наложило да изслушаме от техните антрополози. Никога нашите учени не са достигнали до типичната за енцианците крайност на