хищниците, като се гмуркали в блатната лепкава маса, а всичко друго бягало пред зъбите и ноктите на пъргавите изгризи, загризи и прегризи, както ги нарича Ейбрахам Гибон в своята „Historia naturalis praedatorum Entianum“93. Шимпанзър, Горилес и Гибон приемат без възражения твърдението на енцианските биолози, че макар това да не е приятно, приматите безусловно дължат своя разум на така наречения хищнически преход. Въпросът е в това, че за тревопасните съществува само настоящето, защото храната им е под носа и толкова, а хищниците по природа гледат в бъдещето, след като трябва да причакват плячката, да я дебнат, да се промъкват до нея, да я следват, да я догонват, да преодоляват всичките и хитрини, което подтиква нарастването на интелигентността им толкова по-енергично, колкото по-съобразителни са жертвите. Разумът е само потенциален и изглежда спи, докато плячката е в изобилие. Но когато тя е малко, настъпва криза и който при това положение няма нищо в главата си, умира от глад. А на Енция били изключително тежки и опасни именно жизнените условия. Не само вулканичните епохи превръщали топлото плато в регион на смъртта, но и планетата, намираща се в съзвездието Телец, попадала често под страшните лъчеви удари на Новите звезди, които избухвали там и причинявали истински хекатомби сред животните, убивайки всеки път по-голямата част от атмосферните виридони94 (зеленци), което именно подтиквало оставащите живи биологични видове към съществени мутационни преобразувания. Това е, казва професор Павиани, все едно да удряш с млатило95 в плевня, пълна с мишки. Ясно е, че ще оцелеят само най-съобразителните и най-бързите. Нашите биолози си мислят, обясняваше професор Шимпанзър, че решаваща роля в антропогенезата е изиграл дървесният преход, или както някои шеговито казват, маймунизацията и последвалата я демаймунизация на някои примитивни видове, които най-напред се качили на дърветата, където получили здрава хватка на пръстите, изправена стойка и остър поглед, защото иначе не може да се скача от клон на клон, а след това, когато по време на ледниковия период горите измръзнали, трябвало да слязат на отъпканата земя и да се заловят с търсенето на храна, която не чака така пасивно да бъде изядена като ябълката или банана. По-важен от дървесния преход обаче е хищническият. Който се качи на дървото като пълен идиот, няма да стане по-мъдър, когато слезе долу. Енция няма гори, няма на какво да се катерят там приматите и затова се появили от големите птици. А се получило така, разяснява доктор Шимпанзон (да не се бърка с Шимпанзър), защото големите енциански птици имали необикновено голям като за птица мозък. Което пък било резултат от това, че зеленците, които не дишали като животни, а като растения, можели да се издигат в стратосферата много високо, там, където няма кислород за тези, които дишат с бели дробове. Така че птиците, които се хранели с тях, буквално се задушавали, когато се издигали нагоре за летящата храна, а тъй като най-напред от кислородния глад загиват нервните клетки на мозъка, се появила силна селекционна необходимост невроните да бъдат колкото се може повече. Когато количеството им било голямо, птицата можела да оживее, макар че една част от мозъка умирала. Както е известно, мозъчните клетки не могат да се възстановяват. По този начин мозъчната маса на енцианските птици се увеличавала и се превърнала някак в онзи наднормен материал, в който милион години по-късно събитията възпламенили разума. Това станало едва когато престанали да летят и се заловили като големи двуноги безкрили птици да ловуват в блатистите низини. Точно затова енцианецът прилича на човек, само когато стои неподвижен, защото при движение се вижда, че мести краката си като щраус, тъй като се свиват в колената назад, а главата си може да завърти на 180 градуса. Той има издута гръд, ръце с дълги кухи кости, а върху скелета му са останали следи от захващането на крилните мускули. Очите му са кръгли, лицето много отблъскващо за нас, защото вместо нос и уста в средата му се издига ъгловато одебеление с широко разтворени ноздри, които между другото изобщо не са ноздри, а изходни отвори на половите му органи, докато коремът и лоното му са гладки като на кукла, защото след като не е живороден бозайник, няма нито пъп, нито гениталии. Нямаше да оживея, ако бях изчел учебниците на Шимпанзър и Горилес до края, защото вместо да кажат накратко какво, с какво, как, заради какво и защо, бяха изпълнили стотици страници с популационна генетика на безкрилите птици и праенцианците, но за щастие открих кратък органологичен очерк на магистър Стенли Лемур и ще се позова на него. Наистина Лемур, с по-ниска научна степен от Орентанг, Шимпанзър, Горилес и други волянисти, знае може би малко по-малко от тях, но на мене това ми беше напълно достатъчно. Той казва, че всички висши животни на Енция се размножават като растенията, само че не съвсем, защото винаги правят това на бегом. И то с най-голяма бързина. Но този тип размножаване трябва да се нарече растително, настоява енергично С. Лемур, макар че другите го ругаят за прекаленото опростяване на нещата. Енцианските птици не снасят яйца. Може би най-старите археоптерикси са снасяли, но за безкрилите бегачи, които изминават всекидневно много десетки мили в гонене на храната си, размножаването с яйца щяло да бъде пагубна пречка. Женският индивид носи под корема си ембрионите, които приличат повече на гъбички, отколкото на яйца, в гънка, напомняща до известна степен торбичката на кенгуруто. Това все още има някакво отношение към земните полови въпроси. Самият оплодителен акт обаче изобщо няма такова отношение. Женският индивид се опложда през orificia oviductales96, които се намирали над устата, а мъжките индивиди вместо колоидна семенна течност произвеждат летлив прашец, който изхвърлят от подобни отвори, когато догонят женската в ритуалния брачен бяг. Тук Шимпанзър не е съгласен с Орентанг, а той с Горилес. Като оставя без внимание техните спорове, Лемур заявява, че всичко се дължи на големите опасности, които са дебнели животните на планетата. Диктатът на заплахите ги тласкал към наследствени анатомични решения преди още да е дошла възможността за висша диференциация. Казано по-иначе, това едновременно полово и лишено от полов акт размножаване е много по-примитивно от земното. Трябва обаче лоялно да добавя, че става въпрос за позиции, заемани от изследователи, които са хора, и като произлизат от маймуните, смятат, че колкото някой е в по-близко родство с влечугите (а птиците произлизат от тях), толкова по-голяма вреда му носи това като разумно същество. Мнението на енцианците е съвсем различно. Те заявяват, че виждат примитивизъм, и то от най- лошия му вид, там, където отделянето се намира на няколко че и на по-малко милиметра от размножаването. Това няма значение за морала, докато няма морални ценности, а тях ги няма, докато поведението на животните се управлява от слепия инстинкт. Но икономичният начин на свързване на едно място и с едни канали на толкова диаметрално противоположни функции, каквито са отделянето от организма на нечистотиите и правенето на любов, се превръща в гибел за изграждащия културата разум. Тъй като всяко живо същество страни от продуктите на отделителната си система, всеобщата погнуса трябвало да бъде някак преодоляна и еволюцията си послужила със извъртане, колкото просто, толкова и цинично, като направила гнусните naturaliter97 места привлекателни благодарение на удоволствието, което доставят. Нещастните и безгранично наивните хора размишляват от неизвестно колко века, съобщава енцианският специалист по хората Пиксикуикс, защо половият акт доставя чувствена наслада на техните женски индивиди, а при нито едно от низшите животни не е така. Учудващо е, добавя този учен наследник на птиците, че изобщо някой, след като има разум, може да заблуждава самия себе си толкова дълго и така успешно, както правят бедните жители на Земята! Който се чифтосва, без да разсъждава, няма нужда от никакви обещания за удоволствие, с което да преодолява погнусата. Охлювът, жабата, жирафът и бикът не мислят нищо, съвсем нищо, когато навлязат в размножителния си период. Но за да се потисне каквато и да е мисъл у тези, които не само могат, но и трябва да си служат с разума, е необходимо да се помрачи умът им с автонаркоза и точно тази задача се пада на оргазма. Действащият помрачаващо спазъм обаче минава бързо и яснотата на мисълта се връща. Бедни, излъгани от еволюцията, невинни нейни жертви! — възкликва на това място в своята „Сравнителна хомология“ доктор Пиксикуикс. — Цялата Галактика трябва да ви съчувства за вашите безпомощни духовни терзания, от които не сте се измъкнали до ден днешен и няма да се измъкнете, защото при подобно осакатяване това не може да стане. Ще добавя в скоби, че в раздела за волянска поезия намерих няколко поеми, които ронеха сълзи над нашето сексуално нещастие, накарало особено земната философия и религия да се извъртат отчаяно. Силно впечатление ми направи „Неморален трактат“ от Хет Тит Ксиурксирукс, който започваше със следните строфи: