машините, за въстания на роботите, с каквито ни плашеха някога недоучилите журналисти по времето, когато беше модна футурологията за масова употреба, а за процес от напълно друг порядък и значение. Съобразоните се бунтуват точно така, както житото, което расте в полето, или микробите в агаровата хранителна среда. Те продължават да вършат много умело това, за което са предназначени, но го правят все по-добре и именно поради това след известно време започват да го правят така блестящо, както никой не е можел да си го помисли в началото. Нали отдавна е било известно, че целият план на човека, заедно с цялото строително начинание, който този план ще реализира, се намира в незабележимата с голо око главичка на сперматозоида, но никой не е допускал, че оттам би могло да се вземе производствен лиценз за молекуляризация на разума, макар че всеки би трябвало да знае след завършване на училище, че мозъкът му като цяло се е намирал преди раждането именно в незабележимата молекулярна частица на бащиния му сперматоцит. Което означава, че тези методи на производство ще могат да се наследят в същия масов мащаб, в който тестисите създават милиарди и милиарди сперматозоиди, без всякакъв надзор и планиране, без фабрики, проектантски бюра, работнически колективи и така нататък. Значи още по-малко някой е вярвал, че някакви си съобразони ще вземат връх над разумните същества, но не за да ги покорят със заплаха или сила, а така, както научният съвет, който се състои само от по два пъти доктори на науката, превъзхожда малчугана с къси гащета. Каквото и да става, той не е в състояние да вникне в общата им мъдрост. Дори да е принц и да дава заповеди на съвета, а той да го слуша с най-добро желание, резултатите от това послушание няма да се покрият с неговите детски очаквания, ако, да речем, поиска да се направи така, че да може да лети. Ще лети, разбира се, но не по този приказен начин, който вероятно си е въобразявал, не с летящо килимче, а с някакви самолети, балони и ракети, защото дори и най-голямата мъдрост може да осъществи само това, което е възможно в реалния свят. Така че от една страна мечтите на хлапето ще се изпълняват, но от друга изпълнението им ще го изненадва всеки път. Може би накрая мъдреците ще му обяснят някак си защо не са стигнали до целта по пътя, който им е посочил, защото малчуганът ще порасне и ще може да се учи от тях, но средата, която е по-умна от своите обитатели, не може да им обясни това, което няма да разберат, защото ако назовем най-сетне нещата по име, те са прекалено глупави за това. Тези далечни резултати от развитието на цифрониката, увенчани най-сетне с появата на съобразониката, са извънредно неприятни за природната гордост на разумните същества. Какво обаче да се прави! Сами сте си го поискали, ето че го имате. И имате не това, от което наивно сте се страхували — непослушание, бунтове, стоманени страшилища и чудовища, подивели или жадни за власт компютраци и компютрони, които ви стискат за гърлото, а преместеният от главите в обкръжението и увеличен хиляди пъти в хода на преместването разум се държи в молекулярния екстракт до известна степен така, както житното поле или сперматозоидите. Той не е личност, но докато създадените в борбата за своето съществуване житни растения, амеби или котки се грижат за самосъхранението си, или за себе си, а на стопаните си служат само между другото, защото житните растения могат да се използват за храна, а котките за забавление, съобразонираната среда се грижи най-напред за разумните същества, а за себе си само според необходимия минимум самосъхранение, защото ако изобщо не се грижи за себе си, ще бъде бързо унищожена, просто ще се разпадне.

Може ли да се управлява еволюцията на съобразоните? Може, разбира се, че може, но не абсолютно във всичко, което някому хрумне, така както могат да се отглеждат различни видове пролетни и есенни житни растения, но не може да се направи от класовете да падат тикви. А при съобразоните съществувала и тази трудност, че техните проспективни промени зависят от миприте, микропрограматорите, а миприте от кодокодите, кохерентно дозираните кодове, а кодокодите вече не помня от какво. Когато се слага началото на някакво развитие, на това, което възниква, се дава автономия в предварително непознати граници, както когато се карат коне, които се подчиняват на поводите и камшика и галопират послушно, изобщо не се инатят, но им предстои да препускат все по-силно и пътят, по който ще ви понесат, ще ви бъде все по- непознат, а разликата е само в това, че с конете може да се направи завой, а с цивилизацията не съвсем.

Което означава, че по принцип може, и волянците са можели, това е ясно, да унищожат своите съобразони, да ренатурализират своята жизнена среда, но това щяло да бъде невъобразима по резултатите си катастрофа, по-страшна, отколкото ако на Земята вдигнем едновременно във въздуха всички електроцентрали, изгорим библиотеките и разгоним инженерите, учените и лекарите. Струва ли си да се описват последиците от такова връщане към природата?

Денем спях, а нощем висях в библиотеката с архивите на МВнР. Доста прилично се бях обзавел там. В бюрото държах машинка за кафе, захар, сапун, кърпа за лице, чашка, само лъжичката ми се беше изгубила някъде и бърках кафето с дръжката на четката за зъби. Все забравях да донеса друга, защото главата ми беше натъпкана с какви ли не сведения, които дори не се опитвах да подредя, но забелязах, че по основните въпроси за Енция вече поназнайвам нещо, а обикновените неща са ми все още неясни, тъй като волянските източници си противоречаха с курдландските и обратно. Намирах се в центъра на голям град, а като че ли бях Робинзон Крузо на безлюден остров. Два дена изучавах анатомията и митографията на курдела. Той има огромни плавателни мехури от двете страни на белите дробове и този, с когото курделът се задави, може да попадне в тях. Излиза, че там могат да се съберат тридесет здрави мъже от всяка страна. Предполага се, че някога курдлите са били дресирани и използвани по време на война, както е било с бойните слонове. Някои човишки племена смятали вулканите за безкраки курдли и може би оттам са се появили преданита за пирозаврите, защото вулканите димят. Любопитно е, че дори в учебниците по анатомия постоянно се срещат възторжени изречения за Предводител, а веднага след тях порицания за волянците. По-интересна беше митографията. Съответствие на нашия свещен Граал е свещеният курдел, а първите космогонии на човиците твърдят, че Космосът е изграден по образ и подобие на суперкурдела, наречен още супердел. Най-висшестоящият жрец, който отправял молитви към него, носел званието курдинал. Имаше и много неразбираеми неща. Рицарите, които отивали да търсят свещения курдел, се наричали коремници. Да не би да са го търсели, като са седели в корема му? Може ли обаче да се мери с обикновени мерки митологичното мислене? Попаднах и на куп кулинарни рецепти за печени топлозаври, така наречените вкусозаври. От друга страна почти сигурно не е имало никакви топлозаври. Дали не влизаше в игра метафизиката на превъплъщението? На кориците на прегледаните вече книги правех знаци с тебешир, за да не се връщам към тях. И без това все имах чувството, че затъвам в разни дреболии и глупости. Дългите крака на блатните зверове полците наричали не крайници, а безкрайници. Някога съществувала сектата на така наречените каудити, които мерели опашката на курдела и гадаели по нея за ловния успех. Нещо от тази традиция се е запазило, след като и до днес съществува званието doctor honoris caudae87. Но в крайна сметка това би могло да бъде и обикновена печатна грешка. Предводителят, както пишеха неговите апологети, свалил курдела от небето на земята по време на освобождаването от църковното влияние и го направил достъпен за своите съотечественици. Тъй като вулканите се смятали за безкраки курдли, късането на крака се превърнало в акт на святост. Който може, нека го разбере. Изглежда че волянските агенти се вмъкват, преоблечени като човици, в заселените курдли. В такъв случай ги наричат лъжеполци. Те са вероломни и успяват понякога да предизвикат вълнения сред индивидите, заселени с наказателно постановление в задните региони на градодонта, наричани задселци и представляващи несигурни, дори и теглещи назад (като се има предвид мястото, където живеят) елементи. Особено неясен беше въпросът за побесняването на курдлите, защото волянците го смятаха за политическа съпротива, а курдландските представители за резултат от саботаж. Дълго не можех да се оправя в този безпорядък, защото не познавах политическата доктрина на човиците, а не я познавах по причина на това, че някакъв глупав библиотекар беше сложил целия раздел „Нациомобилизъм“ заедно с „Автомобилизъм“ в графата „Градски транспорт и комуникации“, а аз го търсех на „Доктрини (политически)“, „Политически доктрини“, „Идеологии“ и така нататък. На съответните стелажи попаднах съвсем случайно, когато ми потрябва много дебела и тежка книга, за да си пригладя панталоните, защото понякога ги свалях за по- удобно и видях колко са измачкани, а не вървеше да ходя в министерството с ютия и дъска за гладене. Изглежда че Предводителят не е открил идеята за страноходството, а го е направил общественият деец от осемнадесети век Ксарбаргсар, който описва в едно свое съчинение идеалната държава като „всеобщо сплитане на щастливци“, съкратено ВСЩ. Този мислител имаше отвратителния навик да си служи със