— Ето това вече бе силен довод.

— Не искам да ме целуваш! — предупреди го гневно Алекс.

— Толкова по-зле — отвърна меко той и плъзна ръце по гърба й, — защото възнамерявам да проверя дали все още мога да те разгорещя.

— Губиш си времето! — Александра изви глава, спомни си думите си, че неговите целувки стоплял лялото и душата й, и се почувства унизена. От това, което бе чула, неговите целувки бяха сгрявали половината жени в Англия. — Тогава бях наивно дете. Сега вече съм жена и съм била целувана от доста други мъже, които не се справяха по-зле от теб. Дори бяха по-добри.

Джордан отговори, като сграбчи косата й и изви главата й силно назад.

— И колко по-точно бяха тези мъже? — попита.

— Дузини! Стотици! — извика младата жена.

— В такъв случай — изрече той — би трябвало да умееш да ме възпламениш.

Преди да успее да му отвърне, устните му покриха нейните яростно и собственически, наказвайки я с целувка, нямаща нищо общо с нежните целувки на Тони или тези на някой от ухажорите й. Въпреки жестокостта си тази целувка настояваше тя да отвърне. В същото време обещаваше, че ако го стори, ще стане по-нежна и много различна.

Алекс усети тихото обещание, а тялото й започна да трепери от ужас и шок, когато устните му омекнаха почти неусетно и започнаха да галят нейните, да ги изследват, да търсят настойчиво, да я подтикват да отвърне.

Ахване зад тях накара Джордан да отслаби хватката си, а Александра да се завърти и отново да бъде прикована в силната му прегръдка, гледайки ужасения Хигинс, който бе въвел в библиотеката трима мъже, включително лорд Камдън.

Икономът и тримата мъже рязко спряха.

— Аз… аз моля да бъда извинен, ваша светлост! — Хигинс за пръв път откакто го познаваше Алекс, губеше самообладание. — Трябваше да ви уведомя, когато пристигне графът…

— Ще се присъединя към вас след петнайсет минути — каза херцогът на приятелите си.

Мъжете излязоха. Алекс забеляза усмивките им и се нахвърли върху Джордан.

— Те ще си помислят, че ще продължим да се целуваме още петнайсет минути — извика. — Дано си доволен, ти…

— Доволен ли? — прекъсна я той развеселен, докато изучаваше буйната, непозната и така желана жена, която преди го бе гледала с детско обожание в очите си. Но късите й къдрици бяха изчезнали. Не виждаше и обожанието в очите й. Бе изчезнала малката мъжкарана, за която се бе оженил. На нейно място се бе появила тази умопомрачаваща красавица с буен темперамент и той изпита силно желание да я укроти, да я накара да се отнася с него, както го бе правила преди. — Доволен? — отново попита. — С това жалко подобие на целувка? Никак даже.

— Нямах това предвид! — отвърна Александра. — Преди три дни щях да се омъжа за друг. Представи си колко са се учудили, виждайки как ме целуваш?

— Не мисля, че каквото и да направим, ще се стори странно на някого — отговори той иронично, — след като всички станаха свидетели на нахлуването ми в църквата и на прекратяването на сватбата ти.

На Алекс за пръв път й стана ясно колко забавно се е сторило това на висшето общество — и колко унижен се е почувствал той. Изпита задоволство.

— Хайде, смей се, де — подкани я сухо той. — Беше страшно смешно. Трябваше да видиш изражението си, когато се обърна и ме видя. Сякаш виждаше призрак. — Но той си спомни, че за един кратък миг бе изглеждала така, сякаш бе зърнала изключително скъп човек.

— Ти пък изглеждаше като гнева Господен — отвърна тя и притеснено си даде сметка за магнетичния чар, който той излъчваше.

— Почувствах се нелепо.

Александра се възхити на способността му да се надсмива на себе си и за миг забрави за обидите, които й бе нанесъл. Времето се върна назад и той пак се превърна в онзи усмихнат, неустоим и красив мъж, който се бе оженил за нея. Секундите минаваха, докато тя се взираше в омагьосващите сиви очи. Най-накрая се примири с мисълта, че той е жив, че това не е сън, от който ще се събуди. Той бе жив. И колкото и невероятно да бе, бе неин съпруг. Поне за момента.

Толкова бе погълната от мисълта, че й трябваха няколко мига, преди да си даде сметка, че погледът му пак се е спрял на устните й, а ръцете му отново я притискат здраво.

— Не, аз…

Джордан задуши протеста й с целувка. Забравила за миг гнева си, Александра се отпусна в ръцете на съпруга си, а предупредителният писък в съзнанието й бе заглушен от вълнението. Той плъзна ръка по нежната кожа по тила й, помилва гърба й, привличайки я още по-плътно към себе си.

Горещите му устни, притискащи се в нейните, допирът до силното му тяло всичко това бе толкова болезнено и мъчително познато за Александра — защото го бе преживявала хиляди пъти в сънищата си. Знаейки, че си играе с огъня, тя му позволи да я целуне, предавайки се на забранената мимолетна радост от докосването на устните му, от ръцете му, от тялото му. Но въпреки това не посмя да му отвърне.

Джордан отдели устни от нейните и леко я целуна по челото.

— Целуни ме — прошепна той, а топлият му и треперлив дъх разля гореща страст във вените й. — Целуни ме — придумваше я, прокарвайки пътечка от настоятелни целувки по чувствителната кожа на врата й. Ръцете му се вплетоха в косите й, а очите му предизвикателно се вгледаха в нейните. — Да не си забравила как се прави?

Алекс по-скоро би умряла, отколкото да го остави да вярва, че е бил единственият мъж, който я е целувал през изминалата година, а тя усещаше, че той подозира тъкмо това.

— Не — каза неуверено.

— Целуни ме, принцесо — подкани я дрезгаво той, целувайки челото й, ухото й, страните й. — Искам да видя дали ще е толкова хубаво, колкото си спомням.

Болезненото откритие, че и той бе живял с мисълта за целувките им, бе повече, отколкото можеше да понесе. Простена от отчаяние и завъртя глава, за да посрещне устните му със своите. Устните на Джордан яростно се сключиха около нейните, но този път тя отговори на грубата му и в същото време нежна целувка. Устните й се разтвориха под чувствения натиск на неговите.

Изгубена в океан от желание, объркани чувства и копнеж, Алекс усети как той прокара ръце по гърба й, привличайки я към себе си. Ала вместо да се съпротивлява, тя плъзна ръце към раменете му, намествайки се несъзнателно към възбуденото му тяло. Джордан я притисна в прегръдката си, а ръцете му обхванаха гърдите й, палците му масажираха твърдите връхчета, докато я целуваше. Безкрайната опияняваща целувка, движенията на ръцете му, допирът до мускулестите му бедра подействаха на Александра като древна езическа магия. Тя отвърна на целувката му с целия безпомощен плам, който бе изпитвала и преди, но този път срамежливата й неувереност бе победена от желанието да го прегръща, да си представи, че той бе всички тези неща, които тя искаше да бъде.

Херцогът знаеше само, че жената в прегръдките му отговаря на целувката с много повече страст отпреди, а това бе опустошително за прегладнялото му тяло. Когато езикът й се стрелна, за да помилва устните му, Джордан я притисна силно, а желанието се разля във вените му като горски пожар и възпламени слабините му. Борейки се с дивото желание да я положи на килима и да я обладае, той отдели устни от нейните и си пое дъх, а после бавно издиша. Очевидно жена му бе научила доста за целувките, докато той бе в затвора, осъзна мрачно.

Изплувайки бавно от океана от желания, Алекс се вгледа в омагьосващите му очи, смаяно наблюдавайки как цветът и изражението им се мени от замъглени от страст към загадъчното светлосиво. После бавно се върна към реалността. Ръката й все още бе около врата му и тя най-сетне осъзна, че под пръстите й кожата му е много гореща. „Да ме подпалиш от страст“ — й бе казал Джордан…

Гордост и задоволство се разляха по тялото й, а когато осъзна, че бе направила точно това, неусетно предизвикателно се усмихна. Херцогът присви очи при вида на тази самодоволна усмивка, а после се вгледа в блестящите й очи. Изражението му стана сурово, той отпусна ръце и се отдръпна от нея.

— Моите поздравления — рязко изрече и Александра удивено го изгледа. — Доста неща си научила за изминалата година.