дамата има достойнство, което няма да й позволи да се хвърли в обятията му.

Предизвикан, Хастингс вдигна вежди и обяви:

— Обзалагам се на хиляда лири, че тя ще върже панделка на ръкава на Хоук на състезанието на кралицата.

— Съгласен — отсече Феърфакс без колебание. Сетне двамата се отправиха към „Уайтис“, известен и изискан клуб, за да се повеселят. Приятелите обаче нямаше да запишат в тефтера на заведението облога си. Уважаваха Хоторн и щяха да запазят тайната за себе си.

Когато двамата си отидоха. Джордан си наля още бренди. Гневът, който досега умело бе прикривал, се изписа на лицето му. Той бе сам с най-близкия си приятел Джон Камдън и не се притесняваше от чувствата си.

— Искрено се надявам — рече херцогът, — че не остана тук, за да ми съобщаваш още подробности за приключенията на Александра — рече той с горчива ирония в гласа.

Лорд Камдън остро се изсмя.

— Едва ли. Когато Карстеърс говореше за дуела и конното състезание, не случайно спомена името на Мелъни. Вероятно намекваше, че Мелъни е насърчавала твоята херцогиня в приключенията й.

Джордан отпи от питието си и попита кратко:

— Е, и?

— Мелъни е моя съпруга.

Херцогът онемя.

— Какво?

— Женен съм.

— Защо?

Лордът се усмихна.

— Не можах да се спра.

— В такъв случай позволи ми да те поздравя, макар и със закъснение — саркастично рече Джордан. — Извини грубостта ми, Джон, но в момента бракът не е най-любимото ми нещо. Познавам ли твоята Мелъни? Срещал ли съм я?

— Надявам се, че не си! — весело възкликна Джон. — Тя се появи в обществото тъкмо след като ги изчезна. И слава Богу, защото щеше да ти се стори неустоима.

— Твоята репутация не беше по-добра от моята.

— Въобще не можех да се меря с теб.

— Не си спомням да съм съблазнявал невинни момичета.

— Не си. Но ако нашите съпруги са станали приятелки, значи имат много общо, а от това следва да те предупредя, че те очаква труден живот.

— Защо?

— Защото никога няма да знаеш какво й се върти в главата, а ако случайно откриеш, ще те изплаши до смърт. Днес разбрах, че е бременна, и вече се ужасявам от мисълта за това как ще възпита детето.

— Защо, разсеяна ли е? — попита Джордан.

— Предполагам. Поне така мисля, иначе, когато днес се върнах от Шотландия, нямаше да забрави да ми каже, че двете със съпругата на най-добрия ми приятел, която още не познавам, са забъркали страшни каши. — Осъзнал, че няма да развесели Джордан, Джон мрачно попита: — Какво смяташ да правиш с Александра?

— Имам няколко възможности и в момента всички са невероятно привлекателни. Мога да й извия врата, мога да я заключа или да я изпратя в Девон и да я държа там, далеч от хорските очи и уши.

— Мили Боже, Хоук, не можеш да постъпиш така. След онова, което стана в църквата днес, хората ще си помислят…

— Не ме интересува какво мислят хората — прекъсна го грубо той, но и двамата знаеха, че в този случай това не е така. Херцогът на Хоторн все повече и повече се ядосваше от мисълта, че съпругата му може да го превърне в посмешище.

— Може би наистина е прекалено темпераментна — рече лорд Камдън. — Мелъни я познава добре и много я обича. — Стана да си върви и добави: — Ако имаш настроение, ела утре в „Уайтис“. Ще почерпя всички, нали ще ставам баща.

— Ще бъда там — отвърна Джордан.

Когато Камдън си тръгна, се втренчи в картината над камината и се зачуди колко ли мъже е приемала в леглото си Александра. Докато бяха сами в салона, бе разбрал, че Александра е така обезсърчена, както бе и той. Преди време красивите й очи излъчваха топлина и нежност, когато тя отправяше взор към него. Сега съпругата му го гледаше хладно и враждебно.

Изгаряща ярост го връхлетя, когато осъзна защо го бе посрещнала така студено. Защото съжаляваше, че не е мъртъв. Ведрото, любвеобилно момиче, за което се бе оженил, сега бе сърдито, защото той е жив! Чаровната девойка, която стана негова съпруга, се бе превърнала в студена, пресметлива, красива… негодница.

Няколко минути обмисля мисълта за развод, ала после отхвърли идеята. Мъжете от семейство Таунсенд явно бяха прокълнати да имат кратък живот и дори и Александра да бе лишена от морал, както му се струваше в момента, тя все пак можеше да роди и да отгледа децата му. Той трябваше само да се погрижи децата да са негови.

Джордан се облегна в креслото и въздъхна дълбоко, опитвайки се да се успокои. Когато най-сетне успя, изведнъж му хрумна, че осъжда Александра и решава бъдещето й, повлиян от хорските клюки. Той й дължеше живота си. Дължеше й правото да се защити.

Реши, че на сутринта ще говори с нея и ще я попита за всичко онова, което бе чул от Роди. Александра имаше правото да се изкаже, а и не бе достатъчно глупава, че да го лъже. Но ако се окажеше, че наистина му е изневерявала и че е кроила планове без него, тогава щеше да я накаже строго.

Щеше да я научи да се държи като добра и вярна съпруга.

Забързани стъпки събудиха Александра. В коридора пред спалнята й се чуваха стъпки, топуркане и приглушени радостни гласове. Явно слугите се заемаха с ежедневните си задължения. Алекс погледна часовника. Още нямаше девет часът, объркано осъзна тя. Беше прекалено рано персоналът да се качва на нейния етаж. По време на сезона благородниците често оставаха будни до зори и спяха до пладне на следния ден.

Без съмнение всички бързаха да се приготвят за завръщането на господаря си.

Без да повика камериерката си, Алекс стана и започна да се приготвя, заслушана в необичайния шум.

Облечена в красива дневна рокля с цвят на лавандула, тя излезе от покоите си и за малко да се сблъска с четирима лакеи, които бързаха към господарската спалня, натоварени с кутии с имената на най-известните шивачи и обущари в Лондон.

Чуваше се почти непрестанно почукване на външната врата. После някой отваряше и затваряше. Вълнението бе много по-силно и осезаемо от предишния ден. Явно непрестанно пристигаха гости, които искаха да се видят с Хоук. И преди в къщата бяха идвали много посетители, които навестяваха старата херцогиня, ала никога не бяха пристигали на цели тълпи и никога не се явяваха в такъв ранен час.

Любопитна да види какво става, Александра застана на стълбището и се загледа в Хигинс, който тъкмо отваряше вратата, за да въведе трима мъже, които тя познаваше само бегло. Още двама посетители чакаха учтиво да бъдат настанени в някой от салоните. Навсякъде се щураха слуги, облечени в изрядни униформи. Всички работеха усилено и радостно възбудени.

Докато икономът въвеждаше последния гост в библиотеката, Алекс спря минаващата камериерка, която бързаше по коридора, натоварена с купчини чисто спално бельо.

— Луси…

Момичето припряно направи реверанс.

— Да, милейди?