Припомни си думите на Тони отпреди няколко седмици: „Джордан се ожени за теб, защото те съжали, но нито искаше, нито възнамеряваше да живее с теб като съпруг. Искаше да те заведе в Девон след сватбеното пътешествие и после да продължи оттам, докъдето бе стигнал с любовниците си… Алекс, когато спряхте в Лондон на път за кораба, той отиде при нея. Вече бяхте женени. Хората са го видели да излиза от дома й. И тя разказала на всички, че бракът ви е просто едно неудобство за него…“

На вратата се почука, но Александра бе така погълната от мъката си, че не чу нищо. Мелъни влезе в спалнята й и затвори вратата.

— Алекс?

Тя се стресна и вдигна глава. Приятелката й хвърли поглед на измъченото й и обляно в сълзи лице и се втурна към нея.

— Боже мили! — прошепна ужасено Мелъни и извади кърпичката си. — Защо плачеш? Той стори ли ти нещо? Да не би да изля яда си върху теб или пък те е… те е ударил?

Александра преглътна и погледна приятелката си, но не можа да отговори. Съпругът на Мелъни беше един от най-близките приятели на Джордан и Алекс се чудеше на кого ще остане вярна графинята. Поклати глава и пое кърпичката.

— Алекс! — проплака Мелъни с нарастваща тревога. — Кажи нещо, моля те! Аз съм ги приятелка и винаги ще си остана такава — каза, разбрала добре причината за притеснението й. — Не можеш да таиш това в себе си — бяла си като призрак и всеки миг ще припаднеш.

Алекс бе доверила на Мелъни, че е била заслепена като глупачка от Джордан, но не бе споменавала, че той въобще не е изпитвал чувства към нея, и бе прикрила срама си, присмивайки се на себе си. Сега обаче Алекс разказа всяка унизителна подробност за отношенията си с Хоук. Докато разказваше, Мелъни поклащаше глава, съчувствайки на наивната Алекс, която бе разкрила чувствата си пред Джордан.

Александра завърши разказа си с изчезването на Хоторн, а когато приключи, Мелъни я потупа по ръката.

— Всичко това е минало. Трябва да мислиш за бъдещето си… Имаш ли някакъв план?

— Да — отвърна тя доста спокойно. — Искам да се разведа.

— Какво? — ахна Мелъни. — Не говориш сериозно!

Александра бе обзета от решителност.

— Немислимо е — заяви Мелъни. Ще бъдеш отхвърлена от обществото, Алекс. Дори моят съпруг, който ми е отпуснал юздите и ми позволява почти всичко, ще ми забрани да се виждам с теб. Висшето общество ще те заклейми.

— И все пак е за предпочитане пред това да бъда омъжена за него и заточена някъде си в Девон.

— Може би така ти се струва, но във всеки случай няма значение как се чувстваш. Напълно съм сигурна, че съпругът ти ще трябва да се съгласи на този развод, а не мога да си представя той да го стори. Дори и да се съгласи, развод се постига много трудно и ще ти трябва някакво основание, както и съгласието на Джордан.

— Точно за това си мислех, когато влезе, и ми се струва, че знам какви са основанията ми, а в края на краищата може и да не ми е нужно съгласието му. На първо място, бях заставена да се омъжа за него поради… някои обстоятелства. На второ място, на сватбата ни той се закле да ме обича и почита, но никога не е имал намерение да спазва клетвата си — това със сигурност е достатъчно основание, за да получа поне анулиране на брака или развод, със или без неговото съгласие. Както и да е, не виждам причина да откаже да даде съгласието си — добави гневно. — Той дори не искаше да се жени за мен.

— Ами — възрази Мелъни, — това не означава, че ще му е приятно всички да узнаят, че вече не го искаш.

— Когато има време да помисли, със сигурност ще изпита облекчение, че се е отървал от мен.

Приятелката й поклати глава:

— Не съм много сигурна, че иска да се отърве от теб. Видях начина, по който погледна лорд Антъни днес в църквата — не изглеждаше облекчен, а бесен!

— Той си е раздразнителен по природа — каза Александра с отвращение, спомняйки си разговора им в дневната. — Няма никаква причина да бъде ядосан на Антъни или на мен.

— Нямал причина ли?! — изненада се Мелъни. — Та ти щеше да се омъжиш за друг мъж!

— Не виждам как това променя нещата. Както казах току-що, той въобще не искаше да се жени за мен.

— Но това не означава, че иска някой друг да се ожени за теб — отговори мъдро другата жена. — И във всеки случай няма значение. Разводът е изключен. Трябва да има друго решение. Днес съпругът ми се върна от Шотландия — каза ентусиазирано тя. — Ще поискам съвет от него. Той е много умен. — Лицето й помръкна. — Но за жалост Хоук е един от най-близките му приятели, така че съветът му може да бъде повлиян от това. — Както и да е, не можеш да мислиш за развод. Трябва да има друг изход.

Тя помълча и свъси вежди.

— Не е толкова чудно, че си се влюбила в него — каза тя, усмихвайки се разбиращо. — Много от най- изисканите кокетки на Англия са лудо влюбени в него — продължи, — но като изключим случайните забежки с някои от тях, той никога не е показвал, че чувствата им са взаимни. Естествено, сега всеки ще очаква веднага да паднеш в прегръдките му — особено като се има предвид, че всички във висшето общество точно в този момент си спомнят колко влюбена бе в него, когато пристигна в града.

Мелъни бе напълно права и на Александра й стана зле. Преглътна и затвори очи.

— Не бях помислила за това, но ти си права.

— Естествено, че съм права — съгласи се разсеяно приятелката й. — От друга страна — обяви тя, а очите й заблестяха, — няма ли да бъде прекрасно, ако стане точно обратното!

— Какво искаш да кажеш?

— Идеалното разрешение на проблема е и той да се влюби в теб, и да се хвърли в прегръдките ти. Така ще запазиш гордостта и съпруга си.

— Мелъни — изрече унило Александра, — първо, не мисля, че някой може да накара този мъж да се влюби, защото той няма сърце. И второ, дори и да има, то със сигурност е защитено срещу мен. И трето…

Смеейки се, Мелъни хвана ръката й, издърпа Алекс от дивана и я завлече до огледалото.

— Това беше преди. Погледи огледалото, Алекс. Жената, която те гледа от него, е поставила Лондон в краката си! Мъжете се тълпят около теб…

Александра въздъхна, поглеждайки приятелката си в огледалото, а не собственото си отражение.

— Само защото се превърнах в нещо като абсурд, всеобщо увлечение. В момента е модно мъжете да се хвалят, че са влюбени в мен.

— Чудесно — изрече Мелъни още по-доволно. — Хоторн ще преживее невероятен шок, когато го разбере.

— Това няма значение.

— Разбира се, че има! — засмя се приятелката й. — Помисли само. За пръв път в живота си Хоторн има конкуренция, и то за собствената си съпруга! Представи си какво удоволствие ще достави на висшето общество представлението: най-известният развейпрах на Англия се опитва да съблазни и да подчини собствената си съпруга.

— Има друга причина това да не се случи.

— И каква е тя?

— Аз не го искам… дори и да бях способна на това, а аз не съм. Не искам и да опитвам.

— Но защо? — избухна Мелъни. — Защо не?

— Защото — разпалено заяви херцогинята — аз не го харесвам! Не искам да ме обича, дори не искам да се доближава до мен. — Тя позвъни да им донесат чай.

— И въпреки всичко това е най-доброто разрешение на проблема. — Мелъни целуна леко Алекс по челото. — Ти си изтощена и си в шок, не разсъждаваш трезво. Остави всичко на мен.

Бе стигнала до средата на стаята, когато Александра осъзна, че тя има някакъв определен план наум и че бърза да го изпълни.

— Къде отиваш, Мел? — попита я подозрително.

— Да се видя с Роди — отвърна тя. — Можем да разчитаме на него да осведоми Хоторн, че вече не си