наивното, простодушно селско момиче, за което той те мисли. Роди ще го направи с огромно удоволствие — предрече весело Мелъни. — Точно такива сплетни обича най-много.

— Чакай, Мелъни! — извика Александра. — Обещай да не правиш нищо друго без моето знание.

— Обещавам.

Алекс отпусна глава и затвори очи от умора.

Десетте поредни удара на часовника заедно с неспирното пристигане на посетители долу във фоайето най-накрая я събудиха напълно. Александра примигна, изненадана, че е заспала на дивана. Заслуша се в суматохата долу, в постоянното отваряне и затваряне на външната врата и се зачуди защо сякаш всички от висшето общество пристигат… После се сети.

Хоук се бе върнал.

Очевидно всички мислеха, че той е тук, и бяха нетърпеливи да го видят, и да говорят с него, за да спазват собственото си разбиране за приличие, което би изисквало от тях да посетят възкръсналия херцог на Хоторн.

Хоук явно бе предвидил това, реши Александра раздразнено, докато ставаше, за да се преоблече в копринен пеньоар и да си легне в леглото. Вероятно затова бе решил да прекара нощта в къщата на старата херцогиня, оставяйки ги тук да се справяте посетителите.

Съпругът й, тя не се съмняваше в това, блажено си спеше и се наслаждаваше на сладки сънища.

Александра се лъжеше. Джордан не бе в леглото си и не се радваше на блажена почивка.

Напротив. Седеше в едно кресло в дневната стая в дома на баба си. Лицето му бе мрачно. Роди Карстеърс и трима други приятели бяха дошли да го поздравят за завръщането му и вече цял час му разказваха истории за лудориите на Александра.

След чутото той не бе раздразнен или ядосан… Беше направо бесен. Явно докато той бе лежал в тъмниците, докато бе прекарвал безсънни нощи в тревога дали милата му млада съпруга ще превъзмогне мъката от загубата му, тя се бе забавлявала и бе въртяла Лондон на малкото си пръстче. Докато той бе линял в затвора, Александра бе флиртувала с всички ергени в града. Докато той бе лежал, окован с вериги, Алекс се беше борила за победата в конното състезание в Грешам Грийн и бе участвала в приятелски дуел с лорд Мейбъри, облечена в тесни мъжки бричове, които явно така бяха разсеяли противника й, че прочутият фехтовчик бе загубил битката. И това не бе всичко!

Ако можеше да се вярва на Карстеърс, Тони бе получил поне шест-седем предложения за ръката й. Явно отхвърлените обожатели не само не се бяха отказали от нея, но някои дори се бяха опитали да я отвлекат. Някакво младо келешче бе написало поема за Александра, а старият Дилбек бе кръстил новата си роза Прелестната Алекс…

Изтегнат в креслото си, Джордан бавно отпи от брендито си. Изглеждаше само леко развеселен от приключенията на съпругата си.

Знаеше, че приятелите му очакват точно такава реакция от него. Във висшето общество бе прието, че съпрузите могат да вършат каквото си поискат, само и само да бъдат достатъчно дискретни. От друга страна, между приятелите джентълмени имаше неписан закон да се предупреждават, ако съпругите им заплашват да прекрачат границите на приетото и ако застрашат името и честта на мъжете си. Джордан подозираше, че това е причината приятелите му да оставят Роди да дърдори.

Ако Карстеърс не бе дошъл заедно с приятелите му, никога нямаше да го пусне в дома си. Двамата бяха само познати, а Роди бе нахален клюкар. Въпреки че останалите посетители многократно се бяха опитали да сменят темата, по израженията им се познаваше, че онова, което Карстеърс разказва, е истина.

Джордан погледна подозрително Роди и се запита защо ли е дошъл така неочаквано да го притеснява с разказите си. Всички в Лондон знаеха, че за херцога на Хоторн жените са нищо повече от забавление. Той бе последният мъж на света, от когото се очакваше да загуби присъствие на духа заради едно красиво лице и съблазнително тяло. Всички щяха да бъдат изумени, ако знаеха, че Джордан Таунсенд бе влюбен до полуда в тъмнокосото момиче много преди то да се превърне в ослепителна красавица.

Четиримата мъже щяха да бъдат потресени, ако знаеха, че докато слуша Карстеърс, той изгаря от гняв и възмущение. Ядосваше се на Тони, задето бе позволил на Александра да се държи така свободно, бе обиден на баба си, задето не бе контролирала съпругата му. Ала това, което го побъркваше, което изгаряше душата му, не бяха многобройните флиртове или лудориите на съпругата му. Кой знае защо Хоук беснееше заради това, че всички наричат жена му Алекс.

Очевидно всички от висшето общество бяха в толкова интимни отношения с нея, че си позволяваха да я наричат просто Алекс. Особено мъжката половина…

Икономът се появи и Джордан поклати глава в знак, че чашите на гостите му не трябва да бъдат пълнени отново. Джордан изчака Карстеърс да млъкне, за да си поеме дъх, и грубо рече:

— Знам, че ще ни извиниш, Роди, но с тези господа имаме да обсъждаме служебни дела.

Роди кимна и стана да си върви, но не и преди да каже онова, което си бе наумил:

— Радвам се, че се върна невредим, Хоук, но ми е мъчно за Тони. Той също е толкова влюбен в Алекс, колкото и Уилстън, Грешам, Фитс, и много други джентълмени…

— Сред които си и ти?

Роди невъзмутимо вдигна вежди.

— Разбира се.

Когато той си отиде, двама от посетителите също се наканиха да си вървят. Лорд Хастингс и лорд Феърфакс погледнаха приятеля си извинително и позасрамено. За да разсее напрежението, Хастингс смени темата:

— Ще се състезаваш ли с жребеца си през септември на състезанието на кралицата?

— Ще участвам с някой от конете си, да.

— Знаех си. Ще заложа на теб, ако решиш да яздиш Сатен.

— Защо, ти няма ли да участваш? — попита с безразличие Джордан.

— Разбира се, че ще участвам, но ако яздиш онази хала, ще заложа на теб, не на себе си. Той е най- бързият кон, който някога съм виждал.

Джордан повдигна вежди изумено. Когато преди една година го бяха отвлекли, Сатен бе зъл, буен жребец на три години.

— Нима си го виждал в състезание?

— Разбира се! Виждал съм съпругата ти да се състезава с него… — Хастингс млъкна ужасен, когато зърна каменното изражение на приятеля си.

— Тя… ъ-ъ… се справя доста добре с него, не го притиска — добави отчаяно Феърфакс.

— Убеден съм, че младата херцогиня просто има буен темперамент и излишна енергия, Хоук — рече лорд Хастингс и потупа Джордан по рамото.

— Темперамент. Само това е — веднага потвърди Феърфакс. — Само й стегни юздите малко и ще стане кротка като агънце.

— Като агънце! — повтори глупаво Хастингс. Когато си тръгнаха, Хастингс се усмихна накриво:

— Кротка като агънце ли? Ако й стегне юздите?

Феърфакс се засмя:

— Разбира се, но първо ще му се наложи да се поопари. Ще му се наложи да се поизпоти с нея. Тя ще се опълчи, когато се опита да я смири, запомни ми думите. Много е темпераментна и е горда.

Хастингс не бе съгласен.

— Забравяш невероятния ефект, който Хоук има върху жените. Само след няколко седмици тя ще го следва по петите. В деня на състезанието на кралицата Алекс ще завързва на ръкава му панделка за късмет. Уилсън и Феърчайлд вече са се обзаложили. Според тефтерчето на „Уайтис“ залозите са три към едно в полза на Хоук.

— Грешиш, приятелю. Тя направо ще го побърка тези дни.

— Нищо подобно. Когато дойде в града, тя бе луда за него. Да не си забравил как се изложи преди месец. Откакто Хоук влезе в църквата сутринта, всички говорят само за това.

— Знам, но съм сигурен, че и тя помни какво се случи тогава. Познавам херцогинята и повярвай ми,