— Защо целият персонал е на крак толкова рано сутринта?

Луси се изпъчи и гордо съобщи:

— Защото херцогът на Хоторн най-сетне се завърна.

Александра сграбчи парапета и удивено се извърна към фоайето.

— Той е тук?

— Да, милейди.

В този миг зърна Джордан, който излизаше от един от салоните. Съпругът й носеше небрежно разкопчана снежнобяла риза и тъмносини панталони. С него бе самият принц. Мъжът бе облечен в шарени коприни и кадифе.

— За нас бе истинско нещастие, когато изчезна, Хоук! — заговори надуто той. — Нареждаме ти да се грижиш по-добре за себе си в бъдеще. Семейството ти изстрада достатъчно. Очакваме да вземеш предпазни мерки и да осигуриш наследници за титлата си.

Джордан само се усмихна развеселено на заповедите, сетне тихо каза нещо на принца. Кралската особа отметна глава и се засмя.

Принцът потупа Джордан по рамото и се извини, че е пристигнал без предупреждение. Сетне се оттегли тъкмо когато Хигинс отвори вратата. На Алекс й бе необходимо време, докато осъзнае, че току-що е видяла наследника на трона на Англия да си говори приятелски със съпруга й.

Когато във фоайето не остана никой друг освен Хигинс, Алекс събра сили и слезе при иконома. Замисли се за предстоящата си среща с Джордан.

— Добро утро, Хигинс — учтиво поздрави тя. — Къде са Пенроуз и Филбърт?

— Негова светлост ги отпрати в кухнята, щом пристигна сутринта. Той мисли, че… те… не са… че…

— Искал е да са далеч от погледа му, нали? Затова ги е отпратил в кухнята.

— Почти.

— Ти случайно да съобщи на негова светлост, че Пенроуз и Филбърт са мои пр… слуги?

— Да, споменах му това.

С огромно усилие Алекс сдържа гнева, който внезапно я изгори. Явно двамата мили старци не бяха подходящи да посрещат принца на Англия, както и безкрайната върволица от гости. Нямаше да спори по този въпрос със съпруга си, но нямаше и да приеме това, че ги бе унизил пред останалия персонал, изгонвайки ги в кухнята, вместо да ги прати в друга част на къщата. Той беше постъпил грубо и невъзпитано. Освен това й се стори, че отношението му към старците бе нещо като отмъщение от страна на Хоук.

— Би ли съобщил на негова светлост, че желая да се срещна с него днес — рече Александра, като внимаваше да не изкара яда си на Хигинс. — Колкото се може по-скоро.

— Негова светлост също иска да ви види. В един и половина в кабинета си.

Алекс погледна към изящния часовник във фоайето. Срещата със съпруга й бе чак след три часа и петнайсет минути. Налагаше се да чака три часа и петнайсет минути, за да се види с мъжа, за когото се бе венчала по грешка, и да му съобщи, че желае да поправи грешката си. Междувременно щеше да се срещне с херцогинята и с Тони.

— Алекс… — извика Тони тъкмо когато Алекс щеше да почука на вратата на херцогинята. — Как се чувстваш?

Тя се усмихна.

— Добре съм. Спах цял следобед и цяла нощ. А ти?

— Аз не мигнах — засмя се Тони. Видя ли това — попита и й подаде вестник.

Алекс поклати глава. Прегледа набързо страниците с новини за завръщането на Джордан, за отвличането му, за бягството му и за това, че с риск за живота си е спасил мъжа, с когото е лежал в тъмницата.

В същия миг вратата към спалнята на възрастната жена се отвори и отвътре излязоха двама лакеи, понесли сандъци на раменете си. Застанала в средата на помещението, старицата нареждаше нещо на трите камериерки, които събираха нещата й и ги прибираха в куфари.

— Добро утро, мили мои — поздрави ги тя и им кимна да влязат.

— Защо събираш вещите си? — нетърпеливо попита Александра.

— С Антъни се прибираме в градската ми къща — отвърна възрастната жена, сякаш Алекс трябваше сама да се досети. — Нямаш нужда от покровителството ни сега, когато съпругът ти се върна.

Стомахът на Алекс се сви на топка.

— Горкото ми дете — рече нежно старицата, щом забеляза напрежението на снаха си. — Колко много неща се случиха в краткия ти живот. Този дом е буквално обсаден от клюкари. Цял Лондон говори… Ала всичко скоро ще отмине. След ден-два ще продължим, сякаш нищо не се е случило. Благородниците ще решат, че Антъни е искал да се ожени за теб, за да изпълни дълга си към покойния си братовчед. И сега, когато Хоук е тук, всички ще си помислят, че нещата са се наредили, както сме желали.

Алекс не беше съгласна със старата жена и й го каза.

— Ще повярват, скъпа моя — успокои я тя, — защото казах това на някои мои приятели, които вчера дойдоха тук, докато ти си почиваше. Още повече, че миналата година Антъни беше отчаяно влюбен в Сали Фарнсуърт. Това ще затвърди мнението, че само дългът го е накарал да се ожени за теб. Приятелите ми ще се погрижат мълвата бързо да се разпространи.

— Защо си толкова сигурна? — попита я Александра. Възрастната жена повдигна вежди и се усмихна.

— Защото приятелите ми много ще загубят, ако не успеят да насочат клюките в посоката, в която аз искам. Виждаш ли, скъпо дете, старата поговорка, която гласи, че е важно какви хора познаваш, не е много точна. Важно е какво ти знаеш за тези хора. А аз знам доста неудобни подробности за повечето от приятелите си.

Тони се засмя.

— Бабо, ти си безскрупулна!

— Вярно е — дръзко си призна старицата. — Александра, защо продължаваш да се съмняваш?

— На първо място, защото от плана се подразбира, че всички трябва да се появим в обществото. Другият ти внук — каза, намеквайки за Джордан, когото не искаше да споменава по име, титла или някакво временно съпружеско отношение, — вчера ми нареди да не излизам от тази къща. Заповед, която между другото, не смятам да изпълня.

Херцогинята се намръщи.

— Не е разсъждавал трезво — изрече след кратък размисъл. — Тази постъпка би показала, че се срамуваш от желанието си да се омъжиш за Тони. Освен това ще означава, че двамата със съпруга ти сте се отчуждили. Не, скъпа моя — довърши тя, — Джордан едва ли е обмислил нещата, когато ти е наредил това. След ден-два пак ще започнем да излизаме. Не може да се противопоставя. Ще говоря с него от твое име.

— Не, бабо — възрази Александра, — моля те, недей. Вече съм голяма и няма нужда някой да говори от мое име. Освен това нямам никакво намерение да му позволявам да ме командва. Няма право.

Старата жена трепна при това непристойно за една съпруга заявление.

— Но какво говориш! Съпругът има законното право да се разпорежда със социалните дейности на жена си. И докато сме на тази тема, скъпа моя, ще ми позволиш ли да ти дам съвет затова как да се отнасяш е Джордан.

Всеки път, когато старицата говореше за Джордан като за съпруг на Александра, младата жена стискаше зъби, но въпреки това учтиво отвърна:

— Да, разбира се.

— Добре. Вчера беше разстроена, когато настоя да говорите веднага, но го провокира, а това не беше много разумно. Ти не го познаваш много добре. Джордан може да бъде много суров, когато е разгневен. А бе очевидно, че никак не бе доволен от факта, че щеше да се омъжиш за Тони.

Александра бе възмутена и наранена от поведението на възрастната жена, която бе обикнала и която в момента бе изцяло на страната на Джордан.

— Но той бе непростимо груб — отвърна напрегнато. — И се извинявам, ако това ви кара да ме ненавиждате, мадам, но не мога да се преструвам, че съм щастлива от брака си с него. Очевидно сте