Джордан намръщено я пусна да излезе и се вгледа замислено във вратата. Не бе очаквал да реагира толкова бурно на списъка. Всъщност не бе напълно сигурен какво очакваше да постигне, показвайки й обвиненията, може би искаше да отгатне по реакцията й дали само това са били провиненията й по време на отсъствието му. Единственото нещо, което искаше, което трябваше да узнае, бе онова, за което не можеше да я попита — а именно с кого е споделяла леглото.

Взе листа от купчината на бюрото си и започна да чете разсеяно някакъв договор, докато я изчакваше да се върне.

Списъкът, призна си, не бе добра идея.

Това заключение се роди след няколко минути, когато Алекс почука на вратата, влезе и хвърли лист хартия на бюрото пред него.

— След като искаш да си разменяме обвинения и предлагаш възможност за опровергаване — заяви тя, — ще ти отговоря по същия начин, преди аз да ти отправя ултиматум за нашето съвместно бъдеще.

Джордан погледна листа, който лежеше на бюрото. Кимна към стола, на който тя бе седяла преди малко, и я изчака да седне, преди да вземе листа.

Представляваше списък с имената на бившите му любовници. Оставяйки листа настрана, той повдигна вежди.

— Е? — настоя Алекс най-накрая. — Има ли несъответствия в този списък?

— Само едно — отговори й с вбесяващо спокойствие — и няколко пропуска.

— Несъответствие? — попита го тя.

— Мери-Ан Уинтроп пише името си без тире.

— Благодаря ти за тази поучителна информация — отвърна Алекс. — Ако някога реша да й подаря блестяща диамантена гривна към колието, което всички твърдят, че си й подарил, ще напиша правилно името й на бележката.

Този път не скри усмивката си и се изправи на крака, горда като джудже пред арогантен гигант.

— Сега, след като призна вината си, ще ти кажа какво ще бъде съвместното ни бъдеще. — Направи пауза, за да си поеме дъх, и довърши победоносно: — Ще поискам анулиране на брака.

— Анулиране на брака — повтори Джордан. — А би ли ми казала как смяташ да постигнеш това?

— Нямам намерение да го правя. Можеш да разбереш какви са правните ми основания от… от който и да се занимава с тези неща.

— Адвокатите — подсказа й услужливо той — се занимават с тези неща. — После веднага добави: — Мога да ви препоръчам няколко изключително добри адвокати, с които да се посъветвате. Имам договор с тях.

Това възмутително предложение бе такава обида за интелигентността на Александра, че в очите й за париха сълзи.

— Нима бях толкова лековерно и глупаво влюбена в теб преди две години? — запита го е болка в гласа. — Толкова ли бях наивна, че ти да си помислиш, че бих се посъветвала с твоите адвокати?

Джордан изведнъж осъзна, че въпреки невероятната проява на кураж от нейна страна тя очевидно едва се сдържа да не заплаче. Освен това смелото, невинно и очарователно момиче, за което се бе оженил, се бе превърнало в прелестно създание с екзотична красота и дух, но освен това бе станало и доста непокорно. Но най-много го притесняваше откритието, че е не по-малко привлечен от нея, отколкото преди две години. Дори много повече. Много, много повече.

Той спокойно каза:

— Просто се опитвам да ти спестя едно унизително и напълно безсмислено посещение в кантората на някой непознат и вероятно недискретен адвокат.

— Няма да е безсмислено!

— Напротив — заяви уверено той. — Бракът ни бе консумиран, или си забравила?

Това дръзко напомняне за нощта, в която бе лежала в прегръдките му, бе повече, отколкото Александра можеше да понесе.

— Не съм забравила — отвърна тя. — Бракът ни е невалиден, защото не избрах самостоятелно да се омъжа за теб!

Вместо да се разтревожи, Хоук изглеждаше развеселен.

— Ако кажеш това на някой адвокат, ще го умориш от смях. Ако един брак е невалиден само защото булката е била принудена да се омъжи, тогава повечето от двойките във висшето общество — в настоящия момент — щяха да живеят в грях.

— Аз не само бях принудена — опъна се Алекс, — бях придумана, подлъгана, измамена и прелъстена в този брак!

— Тогава намери адвокат и му кажи това, но може да ти се наложи да го съживяваш.

Александра с ужас установи, че е прав. През последните петнайсет минути бе изляла цялата си ярост и възмущение, без да предизвика у него никакви чувства. Изведнъж се почувства изцедена. Не й бе останала и капка надежда или омраза. Беше празна. Погледна го сякаш бе непознат, сякаш бе личност, към която не изпитваше абсолютно… нищо.

— Ако не получа анулиране на брака, ще се разведа с теб.

Джордан стисна зъби. Реши, че Тони го е излъгал за отношенията им с Алекс и за чувствата им един към друг.

— Не и без моето съгласие — сопна се той. — Така че можеш да забравиш идеята за женитба с Тони.

— Нямам никакво намерение да се омъжвам за Тони! — изрече тя толкова яростно, че той си отдъхна. — И нямам никакво намерение да живея като твоя съпруга.

Вгледа се в нея без капка гняв.

— Прости невежеството ми, но съм доста изненадан, че искаш да анулираш брака ни.

— Със сигурност си изумен от откритието, че има жена на света, която не те намира за неустоим — отвърна му горчиво.

— И затова искаш анулиране? Защото не ме намираш неустоим?

— Искам анулиране — отвърна му Александра стон, който противоречеше на думите й, — защото не те харесвам.

Странно, но той се усмихна.

— Не ме познаваш достатъчно добре, за да не ме харесваш — подразни я.

— О, познавам те и още как! — мрачно отвърна Алекс. — И не желая да бъда твоя съпруга.

— Нямаш избор, съкровище.

Думите му разгневиха Александра. Точно такова нещо можеше да се очаква от прелъстител като него. Сигурно си мислеше, че трябва да се хвърли на врата му.

— Не ме наричай съкровище! Ще се освободя от теб, каквото и да ми коства. И освен това имам избор — изрече рязко, сякаш се бе сетила за нещо. — Мога да си отида в Моршам и да си купя някоя къщурка.

— И как — попита сухо той — възнамеряваш да платиш за тази къща? Нямаш пари.

— Но… когато се оженихме, ти каза, че ще ми предоставиш голяма сума пари.

— И ти можеш да ги харчиш — поясни Джордан — при условие, че аз одобря това, за което ще ги използваш.

— Колко удобно! — язвително изрече Алекс. — Дал си си пари.

Погледнато по този начин, наистина излизаше така и херцогът едва не се засмя. Вгледа се в гневното й зачервено лице, чудейки се защо тя винаги успяваше да го разсмее. Не можеше да разбере защо чувства такава всепоглъщаща, незадоволима жажда да я притежава и да я опитоми, без да я пречупи духом. През изминалата година тя се бе променила изключително много, но все още бе по-подходяща за него от която и да е друга жена.

— Всичките тези приказки за законност ми напомнят, че имам някои законови права, които не съм упражнявал повече от година — каза той и здраво я хвана за ръцете, придърпвайки я между бедрата си.

— Нямаш ли капка приличие — избухна Александра. — Аз все още съм обещана на братовчед ти!

Джордан се изсмя: