забравили неговото мнение за мен и връзката ни. Освен това е вършил неща, с които не мога да се примиря, а характерът му е… непоносим! — довърши неуверено.

Най-неочаквано възрастната херцогиня се усмихна:

— Изключено е да те мразя, дете мое. Ти си внучката, която никога не съм имала. — Прегърна Александра, усмихна се и добави: — Въобще няма да се преструвам, че слуховете за похожденията на Джордан са пресилени. Но ще оставя ти да промениш това положение. И запомни едно, скъпа — поправилите се женкари най-често се превръщат в най-добрите съпрузи.

— Когато и ако се поправи — отвърна горчиво тя. — И не искам да съм омъжена за него.

— Разбира се, че не искаш. Но нямаш никакъв избор, нали знаеш, защото вече си омъжена за него. Ще си призная, че очаквам с нетърпение да видя как ще го опитомиш.

Александра зяпна от удивление при това изявление на херцогинята, което Тони и Мелъни напълно подкрепяха.

— Не бих могла, а дори да успея…

— Можеш и ще го направиш — заяви старата жена и после меко добави: — Ще го направиш, Алекс, дори и само за да си го върнеш на Джордан. Ти си горда, имаш силен дух и си смела. — Младата жена понечи да противоречи, но херцогинята вече се бе обърнала към Антъни.

— Антъни, не се съмнявам, че Хоторн ще поиска някакво обяснение от теб относно решението ти да се ожениш за Александра, затова внимателно трябва да обмислим какво ще му кажеш.

— Закъсняла си, бабо. Хоук ме спипа рано тази сутрин в осем часа и въпросът за женитбата бе първият, който поиска да обсъдим.

За пръв път възрастната жена изглеждаше разтревожена:

— Надявам се, че си му отвърнал, че бракът ви бе наложен от обстоятелствата. Това обяснение не звучи никак зле. Или би могъл да му кажеш, че всичко се е дължало на някаква приумица или…

— Нищо подобно не съм му казвал — ухили се дяволито Тони. — Казах му, че се е наложило да се оженя за нея, защото кандидатите за ръката й се правеха на глупаци, като се караха за нея и измисляха планове как да я отвлекат.

Старата херцогиня възкликна:

— Не си го направил!

— Напротив, направих го.

— И защо, за Бога?

— Защото това е истината — отвърна той, подсмихвайки се. — И защото щеше и сам да го разбере след няколко дни.

— Но ако го бе разбрал малко по-късно, щеше да е по-добре!

— Но нямаше да ми достави такова удоволствие — пошегува се Тони, а Алекс си помисли, че той е най-милият човек, когото е срещала. — Защото щеше да го чуе от някой друг и аз нямаше да мога да видя реакцията му.

— А как реагира? — попита младата жена, неспособна да се сдържи.

— Никак — отвърна той и сви рамене. — Но Хоук си е такъв. Никога не показва чувствата си. Хладнокръвието му се обсъжда повече отколкото историите за забеж…

— Стига толкова, Тони — прекъсна го баба му и отиде до звънеца, за да извика прислугата.

Александра и Антъни също се изправиха.

— Имаш ли настроение за фехтовка тази сутрин? — попита я той.

Тя кимна. Така времето до разговора с Джордан щеше да мине по-бързо.

Малко преди дванайсет и половина Хигинс влезе в кабинета на Джордан, за да му предаде съобщение от един господин, държащ кантори на Боу Стрийт, което обясняваше защо човекът не се чувства добре и желае да отложи поверителната им среща за следващия ден.

Джордан хвърли поглед на иконома и реши веднага да се срещне с Александра.

— Къде е господарката ти, Хигинс?

— В балната зала, сър, фехтува се с лорд Антъни.

Джордан отвори вратите на балната зала и влезе, но остана незабелязан от двамата противници, които продължиха двубоя си.

Хоук се облегна на стената и се загледа в красивата си жена; мъжките бричове подчертаваха дългите й крака. Тя не само бе добра с рапирата, но бе и изключително добър фехтовчик, с добре премерени движения, бързи рефлекси и перфектна техника.

Без да си дава сметка за присъствието му, Алекс изведнъж каза, че е време да прекратят двубоя. После махна защитната си маска и разтърси глава, освобождавайки лъскавите си, кестеняви къдрици.

— Тони, ставаш по-бавен — подразни го тя, а лицето й се зачерви, докато сваляше защитните подложки. Антъни й каза нещо и тя се обърна, за да го погледне… Изведнъж Джордан се пренесе назад във времето, когато двамата с Алекс се бяха дуелирали с дървени пръчки.

Изпита носталгия, примесена с усещането, че е загубил нещо, защото онова момиче вече бе изчезнало. Тони най-накрая го забеляза.

— Хоук — весело се обърна към него, — смяташ ли, че ставам по-бавен, защото остарявам?

Алекс се обърна и застина.

— Надявам се да не е така — отвърна сухо Джордан, — защото аз съм по-възрастен от теб. — Обръщайки се към Александра, каза: — Реших да проведем разговора сега.

За разлика от вчерашното му държание сега той бе изключително учтив и официален. Разтревожена, Алекс погрешно си помисли, че не бива да се среща с него облечена по този начин.

— Бих желала първо да се преоблека.

— Не е необходимо.

Тя не искаше да спори с него точно когато имаха да обсъждат такъв важен въпрос. Придружи го до кабинета му, повтаряйки си наум това, което искаше да му каже.

Джордан затвори тежките врати на кабинета си и изчака Александра да се настани в едно от креслата пред бюрото му от дъбово дърво. Той остана прав, скръсти ръце и започна да я изучава внимателно. Измина сякаш цяла вечност, преди да проговори:

— Двамата с теб имахме две начала — първото бе преди година в къщата на баба ми, а второто — вчера, в тази къща. Предвид обстоятелствата нито едно не бе особено успешно. След няколко минути ще реша какво ще е бъдещето ни. Но за да направя това, бих желал първо да чуя какво имаш да кажеш ти… — Взе лист хартия и й го подаде.

Алекс пое листа, хвърли му поглед и после скочи, обзета от ярост. Джордан бе написал повече от дузина неща, включително тренировките й по фехтовка с Роди, състезанието в Хайд Парк, сблъсъка й с опасността, когато лорд Марбли се бе опитал да я примами и да я заведе в Ултън, и няколко други приключения, които бяха относително безобидни, но изредени по този начин, приличаха на обвинение.

— Преди да реша какво ще бъде нашето бъдеще — продължи студено Джордан, — реших, че би било честно да ти дам шанс да опровергаеш някои от изброените тук събития, както и да ми дадеш някакво обяснение, ако желаеш.

Александра яростно сви длани в юмруци. Дори не беше допускала, че той ще има наглостта да критикува нейното поведение. В сравнение с живота, който бе водил, тя бе невинно пеленаче.

— От най-отвратителните, двулични, арогантни… — избухна тя вбесено, но после се овладя. Повдигна брадичка, погледна го в очите и с огромно удоволствие дръзко си призна за всички преувеличени случки.

— Виновна съм — заяви гневно. — Виновна съм за всяко едно безсмислено, невинно и безобидно събитие в този списък.

Джордан се вгледа в красавицата: очите й блестяха, беше се задъхала. Гневът му се стопи, победен от възхищението му към честността и куража, с които тя си призна вината.

Александра обаче не бе свършила:

— Как смееш да ме обвиняваш с този списък и да ми поставяш ултиматум за бъдещето ми! — побесня тя и преди той да успее да реагира, се отправи към вратата.

— Върни се тук! — заповяда й Хоук. Алекс рязко се обърна.

— Ще се върна! — увери го гневно. — Дай ми само десет минути.