Подготовката и обличането за сватбата бяха отнели на Александра и на две камериерки цели три часа. А сватбата се състоя за по малко от десет минути.

Час по късно, държейки смутено кристална чаша с шампанско, тя стоеше сама с младоженеца в средата на огромния син салон, докато той наливаше шампанско за себе си.

По време на сватбата Алекс бе обзета от чувство за нереалност. Херцогът и баба му едва бяха понесли присъствието на майка й и на чичо Монти, въпреки че старецът се бе държал повече от добре и добросъвестно се бе въздържал да не се заглежда по задните части на която й да е жена. Антъни Таунсенд и Мери-Елън също бяха присъствали, но сега всички си бяха заминали.

Заобиколена от потискащата елегантност на салона, облечена в сватбената рокля на майката на Джордан, ушита от сатен с цвят на слонова кост и украсена с перли, Алекс се почувства още по-нежелана, отколкото когато беше дошла в Роузмийд. Чувството, че е натрапница, проникнала в свят, в който не е добре дошла също като роднините си, я задушаваше.

Беше странно, че се чувстваше толкова неуверена и неспокойна. Носеше прелестна рокля и беше по- красива, отколкото някога бе мечтала. Крадок, камериерката на херцогинята, лично се бе погрижила за тоалета й тази сутрин. Под нейното зорко око буйните къдрици на младата съпруга бяха прибрани под коронката, а отстрани бяха придържани от красиви седефени гребенчета, които подхождаха на перлените й обици. Алекс бе погледнала отражението си в огромното огледало, поставено в спалнята й, и бе останала изненадана. Дори и Крадок, застанала зад нея, й бе заявила, че изглежда наистина добре, имайки предвид… Но Джордан нищо не бе казал за външния й вид. Беше й се усмихнал окуражително, когато чичо Монти постави ръката й в неговата, и това беше достатъчно, за да я крепи по време на този час след протичането на церемонията. Сега обаче за пръв път оставаха насаме като съпруг и съпруга. В огромната къща се чуваше само шумът от слугите, които носеха тежките сандъци по стълбите към каретата им, където ги подреждаха за сватбеното пътешествие. Александра отпи малко от шампанското и остави чашата на изящно резбованата, позлатена маса.

Когато се обърна, Джордан я изучаваше така, сякаш я виждаше за пръв път. Цяла сутрин не бе казал нищо за външния й вид, но сега, докато погледът му се плъзгаше от лъскавата й коса към блестящата й сатенена рокля, момичето почувства, че той най-накрая ще каже нещо, и затаи дъх в очакване.

— Изглеждаш по-висока, отколкото ми се стори първия път.

Неочакваният коментар и учуденото му изражение я накараха да се засмее.

— Едва ли съм пораснала с повече от няколко сантиметра през последните няколко седмици.

Съпругът й се усмихна разсеяно на остроумната й забележка и замислено продължи:

— В началото те взех за момче, а всъщност си дребна за момче.

Алекс го подразни:

— Обаче не съм момче.

Въпреки намерението си да се държи безразлично след вчерашната целувка младият мъж не бе защитен от чаровната й усмивка. Тя дори прогони мрачното му настроение, предизвикано от брачната церемония.

— Наистина не си момче — съгласи се той, усмихвайки се. — Не си точно и момиче, нито пък си жена.

— Изглежда съм в доста странна възраст нали? — в очите й блестеше лека ирония, предизвикана от думите му.

— Очевидно — усмихна се той. Как би описала една млада дама, която не е навършила осемнайсет години?

— Но аз вече съм на осемнайсет — изрече Алекс сериозно. — Днес имам рожден ден.

— Нямах представа, че днес е рожденият ти ден — изненада се той. — Ще ти купя подарък по време на пътешествието ни. Какво харесват момичетата на твоята възраст?

— Не ни е приятно постоянно да ни се напомня за пашата изключителна младост! — отвърна Александра многозначително.

Джордан се засмя.

— Боже, колко си остроумна! Това наистина е забележително у толкова младо момиче… и толкова красиво — добави бързо той. Още веднъж се извинявам, че те дразня за възрастта ти и че забравих за подаръка.

— Опасявам се, че независимо дали ми харесва или не, ти беше подаръкът за рождения ми ден.

— Колко странно се изрази — засмя се отново херцогът.

Алекс хвърли поглед към часовника. Беше минал по-малко от половин час от момента, когато Джордан беше казал, че му се иска вече да потегли за парахода.

— По-добре да се кача горе и да се преоблека — каза момичето.

— Къде отиде баба ми? — попита я той, когато тя понечи да си тръгне.

— Мисля, че отиде да си легне. Съсипана е от мъка заради твоя нещастен брак — отвърна Александра, опитвайки се да се пошегува, но после запита по-сериозно: — Дали ще се оправи, как мислиш?

— Само нашият брак не би я накарал да легне и да търси лекарството си — отговори Джордан с гордост и възхищение. — Баба ми би могла да се изправи сама пред Наполеон и да се завърне от сблъсъка с него като победител. А когато приключи с императора, той ще набухва възглавниците й и ще я моли за прошка за лошите си обноски и за това, че е воювал срещу нас. Така че „моят нещастен брак“ не би я довел до припадък, повярвай ми. И сега, когато вече носиш моето име, би одрала жив всеки, който дръзне да говори по твой адрес.

След половин час, облечена в костюм за пътуване, Алекс се качи в черната лакирана карета с благородническия герб на Хоторн на вратичката. Купето бе облицовано в мек плюш с гълъбов цвят. Кочияшът прибра стълбичката и затвори вратичката.

Алекс се огледа с възхищение. Дръжките бяха от ковано орнаментирано сребро, а лампите — от кристал и сребърни елементи. Отпусната в луксозната карета, тя се опита да осъзнае факта, че е омъжена и че я очаква сватбено пътешествие. Срещу нея Джордан изпъна крака и се загледа през прозореца.

Беше се преоблякъл за пътуването и тя крадешком огледа тесните му кафяви бричове и лъснатите до блясък кожени ботуши. Ризата му с цвят на сметана бе леко разкопчана и прелъстително контрастираше със загорялата от слънцето кожа. Алекс несъзнателно се примоли един ден Джордан Таунсенд да я намира за толкова привлекателна, за колкото го намираше тя сега. Сетне реши, че някакъв неангажиращ разговор ще разведри обстановката.

— Булчинската рокля на майка ти е много красива. Боях се да не я повредя, но, слава Богу, нищо не се случи.

— Не е трябвало да се притесняваш — сухо отвърна съпругът й. — Убеден съм, че ти си много по- достойна за тази рокля от майка ми.

— О! — възкликна Алекс, която внезапно осъзна, че той току-що й направи комплимент. Ала не знаеше какво да отговори, „благодаря“ щеше да е крайно неприемливо.

Джордан не направи никакъв опит да продължи разговора и Алекс разбра, че съпругът й се опитва да разреши някакъв сложен проблем, затова замълча и се загледа в пейзажа.

Към три часа каретата най-сетне спря пред голям хан, покрит с бръшлян и е голям двор, ограден с красива бяла ограда.

Явно някои бе пратил вест за пристигането им, защото ханджията и жена му стояха отпред и посрещнаха важните гости, отвеждайки ги в самостоятелна уютна гостна. Трапезата бе отрупана с