Сърцето й бе изпълнено е достатъчно любов, за да й вдъхне сила.
— Алекс? — Мери-Елън се втурна в беседката, а очите и бяха блеснали от любопитство. Наблюдавах от прозорците. Толкова дълго се забавихте. Целуна ли те?
Александра се отпусна на една бяла пейка под свежо сливово дръвче и се засмя:
— Да.
Мери-Елън нетърпеливо се настани до нея и попита:
— А каза ли му, че го обичаш?
— Да.
— Той какво направи? — настоя момичето. — Какво каза?
Александра се усмихна унило и отговори:
— Каза ми: „Благодаря“.
Отблясъците на огъня танцуваха весело в камината. Подпряна на купчина възглавници в огромното си легло. Алекс се взираше в огъня със замислено изражение. Утре беше сватбеният й ден.
Младото момиче обви коленете си с ръце. Въпреки разтърсващото откритие, че е влюбена в бъдещия си съпруг, тя не бе толкова глупава да мисли, че го разбира, нито бе така наивна да вярва, че знае как да го направи щастлив.
Беше сигурна само в две неща — искаше да го направи щастлив и някой ден щеше да открие начин да го постигне. Невероятната тежест на тази отговорност легна на сърцето й и на Алекс горещо й се прииска да знае по-добре в какво се състои това да бъдеш съпруга на благородник.
Познанията й за брака бяха ограничени и не бяха много полезни. Баща й бе чаровен, елегантен и очакван с нетърпение познат, който, когато ги удостояваше с посещението си, беше посрещан с обожание от съпругата и дъщеря си.
Облягайки брадичка на коляното си, Александра си спомни с болка как двете с майка й се бяха суетели около него, слушайки внимателно всяка негова дума, следвайки го, винаги готови да му угодят, сякаш беше бог, а те негови поклонници. Изпита унижение, когато си представи колко скучни, провинциални и наивни са му се стрували. Мъката я жегна. Той със сигурност се бе присмивал на благоговеенето, с което го бяха дарявали.
С храбра решителност Алекс се замисли за собствения си брак. Бе почти сигурна, че на херцога няма да му хареса съпругата му да се отнася с него много по-различно от начина, по който майка й се бе отнасяла с баща й. На него, изглежда, му харесваше, когато тя се изказваше, дори и когато думите й бяха скандални. Понякога успяваше да го разсмее. Но как да живее следващите четирийсет години с него? Единствените други бракове, на които бе свидетел, бяха селските, а при тях съпругата готвеше, чистеше и обслужваше мъжа си. Идеята да върши тези неща за херцога я изпълниха е тихо очакване, макар да съзнаваше, че глупава сантименталност. Къщата беше пълна със слуги, които предвиждаха желанията на обитателите и още преди те самите да ги осъзнаят, и се грижеха за всичко.
С дълбока въздишка Александра прие факта, че херцогът на Хоторн няма нужда тя да се грижи така, както селянките се грижат за съпрузите си. Независимо от това, тя си представяше как седи срещу него в кресло пред камината и шие една от снежнобелите му ризи. Изпълнена с копнеж, си представи как на суровото му красиво лице се изписват благодарност и задоволство, докато я наблюдава как шие ризата. Колко благодарен би бил той…
Изсмя се приглушено, когато си припомни, че не умее да шие. Или щеше да се убоде и да опръска с кръв всичко, или да зашие отвора на ръкава, или нещо също толкова катастрофално. Картината на уютно съпружеско блаженство избледня и изражението й стана решително.
Знаеше, че херцогът е сложен човек. Девойката ненавиждаше своята младежка неопитност. От друга страна, не беше празноглава, независимо от факта, че негова светлост сякаш се отнасяше с нея като към забавно дете. Когато беше необходимо, можеше да прояви здрав разум и практичност. Та нали от четиринайсетгодишна се грижеше за домакинството.
Сега имаше ново предизвикателство пред себе си. Трябваше да стане достойна за съпруга на херцога на Хоторн. През последните няколко дни баба му вече беше направила стотици забележки относно обноските и маниерите на Александра и въпреки че тя себе противила на всичко, което и се струваше прекалено престараване относно поведението й, тайно възнамеряваше да научи всичко, което бе нужно да знае. Щеше да се погрижи съпругът й никога да не се срамува от пея.
„Моят съпруг“ — помисли си Алекс, докато се сгушваше във възглавниците. Този едър, красив и елегантен аристократ щеше да бъде неин съпруг.
Осма глава
На следващата сутрин, отпуснат в голямо кресло, Антъни наблюдаваше братовчед си с възхищение и недоумение.
— Хоук — засмя се той, — кълна се в бога, че това, което всички говорят за теб, е вярно — ти наистина си абсолютно безчувствен. Днес се жениш, а аз съм по-изнервен от теб.
С бяла риза с надиплени ръкави, черни панталони и жилетка, извезана със сребърен брокат, Джордан едновременно провеждаше последно съвещание с управителя на имението на баба си и разхождайки се бавно напред-назад из стаята, хвърляше поглед към доклада за една от сделките си. На крачка зад него упорито го следваше камериерът, който изглаждаше някакви невидими гънки по ризата на господаря си и изчеткваше панталона му.
— Не мърдай, Джордан! — Тони се усмихна на камериера. — Горкият Матисън ще получи сърдечен удар в усилието си да те Тони.
— Х-ъ-ъ-м. — Херцогът спря, за да хвърли въпросителен поглед към Тони, решителният камериер се възползва от тази възможност, грабна черния фрак и го вдигна, така че той нямаше друг избор, освен да пъхне ръце в ръкавите.
— Би ли ми казал как можеш да си толкова безразличен към собствения си брак? Нали все пак си наясно, че след петнайсет минути ще се жениш?
Освобождавайки управителя с кимване, Джордан остави доклада, който четеше, и най-накрая облече фрака, кой го Матисън все още придържаше, после се обърна към огледалото и прокара ръка по брадата си, за да провери дали се е обръснал добре.
— Не мисля за това като за женитба, а като за осиновяване на дете — сухо изрече. Антъни се усмихна на шегата, а той продължи още по-сериозно: — Александра няма да промени живота ми по никакъв начин, а бракът ми с нея няма да доведе до особени последствия. След като се отбия в Лондон, за да видя Елиз, ще заведа Александра в Портсмут и ще отплаваме покрай бреговата линия, за да изпробвам новия параход, който проектирахме. После ще я оставя в къщата си в Девон, на нея ще и хареса там. Къщата не е толкова голяма, че да я зашемети. Естествено, от време на време ще отивам да я виждам.
— Естествено — иронично повтори Антъни. Джордан не си направи труда да отговори, вдигна доклада, който беше чел досега, и продължи да го преглежда. — На твоята прекрасна балерина това няма да й хареса, Хоук — добави Тони след няколко минути.
— Смятам, че ще прояви здрав разум — разсеяно отвърна той.
— И така! — строго каза старата херцогиня, влизайки в стаята. Беше облечена в елегантна кафява рокля от сатен е кремава дантела. — Наистина ли мислиш да стигнеш до края с този цирк? Наистина ли възнамеряваш да се опиташ да представиш пред обществото тази провинциална хлапачка за млада дама от обществото?
— Напротив, възнамерявам да я настаня в Девон и да оставя другото на теб — отвърна Джордан. — Но не бързай. Позанимавай се с нея година-две, за да я научиш на всичко, което трябва да знае, за да може да заеме мястото си като съпруга.
— Не бих могла да извърша този подвиг и за десет години — сопна се старицата.
До този момент беше понасял спокойно възраженията на баба си, но тази забележка го подразни. Той заговори със стоманен глас, който еднакво плашеше и слугите, и членове на висшето общество:
— Колко трудно би било да се научи едно интелигентно момиче да се държи като безмозъчна и суетна кокошка.
