Той затвори очи. Александра ококори своите. Подготви се да бъде завладяна от страстта. Той докосна устни до нейните. И всичко свърши.

Джордан отвори очи, за да види реакцията й. Не беше онова, което очакваше. Алекс го гледаше объркана и… разочарована.

Облекчена, че не е излязла пълна глупачка като героините от романите, тя се намръщи.

— Това ли е целувката? — рече на мъжа, за чиито целувки бленуваха девици, готови да загубят честта си в ръцете му, заради когото омъжени жени забравяха брачните си клетви.

Мъжът се загледа в момичето пред себе си. Алекс зърна нещо тревожно и пламенно в сивите му очи.

— Не! — рече той. — Има още.

Той нежно я придърпа към себе си толкова близо, че гърдите й почти докоснаха неговите.

В този миг се събуди и съвестта му. Не предполагаше, че още я има. „Опитваш се да прелъстиш едно дете!“ крещеше вътрешният му глас. Поколеба се не толкова заради вината, която чувстваше, а от изненада, че все още пази нещо добро в себе си. „Съзнателно прелъстяваш едно невинно дете само защото не ти се иска да губиш време в спорове с нея…“

— За какво си мислиш сега? — попита Алекс. Хрумнаха му няколко лъжи, но той реши да каже истината:

— Мисля си, че се опитвам да съблазня едно невинно дете. Александра, която се радваше, че не се е повлияла от целувката му, едва сподави смеха си.

— Да ме съблазняваш, мен? О, не. Не се безпокой. Може би съм направена от по-твърд материал в сравнение с останалите жени, но не се разтапям от една целувка, нито пък съм готова да изоставя добродетелта си. Целувката ни не ми повлия. Не че беше неприятна, уверявам те… беше доста хубава — добави великодушно.

— Благодаря — рече той. — Много си мила — каза и поведе Александра в беседката.

— Къде отиваме?

Далеч от любопитните погледи. Целомъдрените целувки са нещо обичайно между годеници в розовата градина. Но по-страстните преживявания са за насаме.

Алекс се засмя:

— Невероятно е! Благородниците имат правила за всичко. Някъде написани ли са? — попита и изведнъж ахна: — Искаш да ме целуваш страстно? Защо?

Джордан погледна към входа на беседката, за да се увери, че са сами, сетне вложи целия си чар в думите и погледа си:

— Заради суетата ми. Направо бях смазан от факта, че ти едва не задряма по време на целувката ни. Сега да видим дали мога да те събудя.

Съвестта му се обади за втори път: „Мръсник, какви ги вършиш?“

Ала този път не се поколеба. Вече знаеше точно какво прави.

— Целувката е нещо, което трябва да бъде споделено. Затова ще сложа ръцете си върху твоите и ще те придърпам по-близо.

Объркана от целия този шум за една целувка, Алекс погледна как силните му длани се плъзват по ръцете й и попита:

— А моите ръце къде отиват?

Джордан сподави смеха си и попита:

— А ти къде искаш да ги сложиш?

— В джобовете си? — с надежда отвърна Алекс. Той реши да продължи, въпреки че внезапно се развесели, вместо да се настрои за интимното преживяване.

— Това, което исках да ти кажа, е, че можеш да ме докосваш.

„Не искам!“ — паникьоса се тя.

„Ще поискаш“ — мислено си рече той, отгатнал правилно стреснатото й изражение. Отново повдигна брадичката й и се вгледа в огромните синьо-зелени очи. Обзе го нежност, чувство, също така забравено, като гласа на съвестта, който крещеше, откакто бе срещнал това невинно, непредвидимо и забавно момиче. Стори му се, че се вглежда в очите на ангел.

— Имаш ли някаква идея колко чаровна си… и колко рядка? — Думите му, докосването му, гласът му имаха поразяващ ефект, който Алекс се бе опасявала, че ще има целувката му. Усети как я облива топлина. Не можеше да откъсне очи от неговите, но и не искаше. Несъзнателно вдигна ръка и погали лицето му.

— Мисля, че си красив — промълви.

— Александра… — Той изрече името й с такава нежност, че на нея й се прииска да разтвори душата си пред него. Без да съзнава какъв ефект има докосването й, продължи да шепне:

— Мисля, че си точно като Давид на Микеланджело…

— Недей… — прошепна Джордан и покри устните й с нежност. Плъзна ръка зад шията й, а пръстите му подразниха нежната кожа. Придърпа момичето и го притисна плътно към себе си. Изгубена в океан от чувства, събудени от устните му, Александра погали мускулестите му гърди и го прегърна. Притисна се към него, намествайки невинно и несъзнателно тялото си, така че да се слее е неговото. В момента, в който го направи, съблазнителят се превърна в съблазнен и у Джордан избухна фонтан от желание, а момичето в прегръдките му се превърна в изкусителна жена. Младият мъж задълбочи целувката, устните му галеха и прелъстяваха нейните с жадна настоятелност. Александра се притисна още по-плътно до него и прокара пръсти през къдриците над яката му, а тялото му потръпна от удоволствие. Той я целува дълго, после прокара език по устните й, принуждавайки ги да се разтворят. Ръката му се приплъзна от кръста към гърдите й.

Александра простена леко. Това върна мъжа към действителността.

Джордан отпусна ръце на кръста й и вдигна глава, взирайки се в младото и опияняващо лице, неспособен да повярва, че бе предизвикала такава страст у него.

Замаяна от любов и желание, Алекс усети тежкия ритъм на сърцето му под ръката си. Взирайки се в чувствените му устни, които бяха изследвали, отначало нежно, а после страстно и настойчиво нейните, насочи поглед към сивите му като стомана очи.

И разбра.

Беше се случило нещо прекрасно. Този невероятен, красив, сложен и изискан мъж беше нейният обещан дар от съдбата и тя трябваше да го обича.

Смело пренебрегвайки болезнените спомени за отношението на нейния също толкова сложен, красив и изискан баща, Александра прие този подарък от съдбата, със смирена благодарност на препускащото си сърце. Без да съзнава, че Джордан се е овладял, Александра вдигна блесналите си очи и се взря в неговите. Промълви тихо, без да се срамува:

— Обичам те!

Херцогът беше очаквал подобна реплика от мига, в който тя вдигна глава и го погледна.

— Благодаря — каза, опитвайки се да приеме думите й като комплимент, а не като признание в любов, което не искаше да чува. Беше учуден колко невероятно и обезоръжаващо романтична е тя. И колко наивна. Любовта не съществуваше, а само различни степени на желанието, които романтичните жени и глупавите мъже наричаха любов.

Знаеше, че трябва веднага да сложи край на сляпото й увлечение и да й заяви, че не изпитва същите чувства и още повече, че не желае и тя да изпитва такива чувства към него. Точно това искаше да направи. Но съвестта му, мълчала толкова години, сега беше станала нахална и не му позволяваше да нарани бъдещата си съпруга. Дори той, загрубял, циничен и нетърпелив, изглежда, не беше толкова претръпнал или безчувствен, че умишлено да нарани едно дете, което го гледаше с обожание.

Тя толкова му напомняше на кученце, че той посегна и разроши гъстата й копринена коса. С престорена сериозност каза:

— Ще ме разглезиш с всички тези хвалби. После се загледа към къщата, нетърпелив да се върне към работата си. — Трябва да довърша прегледа на сметките на баба. Ще съм зает целия следобед и вечерта. Ще се видим утре сутрин.

Александра кимна и го загледа как се отдалечава от беседката. Утре сутрин щеше да бъде негова съпруга. Той не беше реагирал на думите й така, както се бе надявала, но това нямаше значение. Не и сега.