— Ами… — бавно започна. — Забелязала съм, че момчетата обичат да говорят за себе си и за нещата, които ги интересуват. Трябва просто да зададеш правилния въпрос и момчето само ще започне разговора. Лесно е.

Алекс вдигна ръце.

— Откъде да знам какво го интересува, пък и той въобще не е момче, той е мъж на двайсет и седем.

— Права си. Но мама често повтаря, че мъжете са си деца. Значи схемата все така работи. За да го заговориш, просто го попитай за нещо, което го вълнува.

— Но аз не знам какво! — въздъхна Алекс, а Мери-Елън се замисли дълбоко над проблема.

— Сетих се! Сигурно ще се интересува от същите мъжки неща, от които се интересува и татко. Питай го за…

— За какво? — почита Алекс настойчиво, когато приятелката й отново се замисли.

— За буболечките! Питай го дали нивите в имението му са плодородни и дали има проблеми е буболечките! Буболечките са интересна тема за мъжете, които отглеждат насаждения.

Другата девойка се усъмни:

— Не ми се вярва, че насекомите са много приятна тема за разговор.

— Мъжете не харесват интересните или приятните теми. Ако например им заговориш за красивото боне, което си видяла в магазина, те направо скучаят. А ако пък решиш да им кажеш за роклята, за която мечтаеш, захъркват по средата на описанието.

Алекс пренебрегна тази информация заедно с новината за буболечките.

— И при никакви обстоятелства не обсъждай с него Сократ или твоя Платон — предупреди я Мери. — Мъжете не обичат жени, които са прекалено умни. И още едно нещо, Алекс, трябва да се научиш да флиртуваш.

Александра примигна, но не искаше да спори. Момчетата, независимо от възрастта им, вървяха след Мери-Елън и мечтаеха да поседят, и да си поговорят с нея. Значи съветите на приятелката й не бяха за пренебрегване.

— Добре, де. Как се флиртува?

— Ами очите са най-важни. Имаш красиви очи.

— Какво да правя с тях?

— Гледай херцога и пърхай с мигли, за да може да види колко дълги и красиви са…

Алекс запърха с мигли и избухна в смях, после зарови лице във възглавницата.

— Ще приличам на пълна глупачка!

— Не и за мъжете. На тях това им харесва.

Алекс изведнъж стана сериозна и погледна замислено приятелката си.

— Сигурна ли си?

— Напълно! Има и още нещо — мъжете обичат да знаят, че ги харесваш. Искам да кажа, че има харесва да им казваш колко силни и умни, и смели са. Така се чувстват невероятни. Казала ли си на херцога, че го обичаш?

Настъпи мълчание.

— Каза ли му?

— Естествено, че не!

— Кажи му. Тогава той също ще ти каже, че те обича.

— Сигурна ли си?

— Естествено.

— Няма да го направя, казвам ти, че няма да го направя! — избухна Александра и се изчерви от гняв.

Момичето погледна сърдито шивачката, която вече три дни и три нощи взимаше мерки, забиваше игли, режеше и кроеше платове от всички цветове на дъгата. Парчетата бяха разпилени навсякъде из стаята и бяха на път да се превърнат в цяла камара от дневни рокли, вечерни премени, костюми за езда и разходка. Алекс се чувстваше като манекен, чиято единствена цел в живота бе да стои неподвижно, за да й взимат мерки, да очертават части от тялото й, докато старата херцогиня наблюдава и критикува всеки неин жест и дума.

Вече три дни Александра молеше да й позволят да говори с бъдещия си съпруг, но икономът Рамзи с каменно лице продължаваше да я уведомява, че „херцогът е зает и няма възможност да се види с нея“. От време на време момичето зърваше годеника си в библиотеката, докато разговаряше с разни хора. Двете с Мери-Елън се хранеха в спалнята й, където им сервираха. Беше явно, че Джордан предпочита скучната компания на баба си пред тяхната.

— Да, прекалено зает е — замислено рече Алекс и за пореден път осъзна, че той не желае да я притеснява с присъствието си.

От три дни Александра беше напрегната, изнервена и за неин собствен срам — ужасно уплашена. Майка й и чичо й Монти бяха загубени за нея. Двамата бяха настанени в хана на няколко километра от имението, но не им позволяваха да идват в Роузмийд. Съдбата й бе отредила тъжна участ — да остане сама и пренебрегната в семейство, в което й забраняваха да вижда близките си или Мери-Елън. Беше й забранено дори да види старите си слуги, с които бе израсла от дете.

— Та това е абсолютен фарс! — ядоса се още повече тя и тропна е крак, гледайки сърдито приятелката си и шивачката, която тъкмо бе направила подгъва на жълтата муселинена рокля, която бе облякла Алекс.

— Стой мирно, млада госпожице, и престани да театралничиш — сопна се нейна светлост, която току- що бе влязла в стаята.

Три дни стара та дама не й бе проговорила, освен да я критикува, да я поучава и да й се кара.

— Да театралнича ли… — Алекс не бе на себе си от гняв. — Ако мислите, че това е театър, само почакайте и ще видите какво още имам да кажа. — Възрастната херцогиня се обърна да си върви и това вбеси момичето още повече. — Предлагам да почакате и да ме изслушате, госпожо. — Старицата се обърна и повдигна вежди. Алекс се задави от мъка и от гняв. — Моля, любезно да предадете на внука си, че сватбата се отменя… или ако той все пак реши да се появи, изпратете ми го и аз сама ще му го кажа.

След като каза това, Алекс се ужаси, че ще се разплаче, а знаеше, че това само ще накара херцогинята да й се подиграе и да й се надсмее. Затова девойката изтича от стаята и бързо слезе по стълбите.

— Какво да кажа на господаря, ако ме попита къде сте? — попита Рамзи, който отвори входната врата, за да може тя да излезе.

Алекс спря за миг и го изимитира:

— Кажи му, че съм прекалено заета!

Час по-късно все още скиташе из розовата градина. Истерията й вече бе преминала и я бе обзела ледена решимост. Раздразнена, Александра се наведе и откъсна красива роза. Вдиша дълбоко аромата й и разсеяно започна да къса листенцата. Мислите й бяха объркани, а сърцето и бе сграбчено от страх. Нежните розови листенца политаха бавно и падаха върху червените, белите и жълти венчелистчета на цветята, които Алекс несъзнателно бе изпокъсала.

— От съобщението, което си накарала Рамзи да ми предаде, мога да преценя, че си недоволна от нещо — чу се дълбок мъжки глас.

Алекс се извърна. Радваше се, че ще говори с него, но паниката започна отново да се събужда и да я надвива.

— Недоволна съм от всичко.

Развеселеният му поглед се плъзна по изпокъсаните листа на розите, които лежаха в краката й.

— И от розите предполагам — рече той и му стана мъчно, че я е пренебрегвал през последните дни.

Алекс проследи погледа му и се изчерви от срам.

— Розите са красиви, но…