— Да. Да, разбира се — рече на Рамзи, който пристъпи и взе вързопите от ръцете на гостенката. Какво има в онзи, големия? — попита тя тихо, когато икономът се обърна и понечи да се отдалечи.

— Лекове за стомаха — излъга на висок глас Мери. Мама ги приготви, за да са винаги с теб в случай на нужда.

Рамзи моментално изпъна ръка, държейки подозрителния вързоп далеч от себе си. Момичетата сподавиха смеха си. Алекс бързо хвана Мери за лакътя и предупредително я стисна. Сетне я обърна, за да я запознае с Джордан и величествената му баба. Мери-Елън погледна студеното и надуто изражение на херцогинята и уплашено отстъпи назад, докато Алекс се оплиташе в представянето. Старицата се сопна сърдито:

— Ирландка?

Объркана, но не и уплашена. Мери кимна.

— Трябваше да се досетя — горчиво рече дамата. — И си католичка, нали?

Момичето отново кимна.

— Естествено — промълви тя и тъжно изгледа Джордан, после се извърна и се оттегли в салона като кралица, неспособна да понесе присъствието на хора от низшата класа.

Мери-Елън изгледа старицата объркано, сетне се обърна и се запозна с херцога на Хоторн.

Прекалено потресена от новината за титлата на непознатия мъж, тя уплашено погледна приятелката си и прошепна:

— Херцог ли? — едва изрече и забрави да направи реверанс пред негова светлост.

Александра кимна и едва сега осъзна колко нечестно е постъпила спрямо простичкото селско момиче, канейки го в палата на благородниците.

— Истински, ама съвсем истински херцог ли? — невярващо попита отново ужасеното девойче. Мери не смееше да вдигне поглед към високия благородник.

— Определено — сухо рече Джордан. — Ама съвсем истински. Сега, след като вече знаем кой съм аз, може ли да разберем ти коя си?

Изчервена до корените на огнената си коса. Мери направи реверанс, прокашля се и рече:

— Мери-Елън О’Тул, милорд. Ваше височество… — Тя отново се поклони и объркано добави: — На вашите услуги, сър ъ-ъ-ъ… милорд…

— И ваша светлост ще свърши работа прекъсна я той.

— Какво? — попита момичето и се изчерви още повече.

— Ще ти обясня горе — прошепна Алекс, после събра кураж и несигурно погледна Джордан, който стоеше на вратата като тъмен, недостижим бог. По-велик от самия живот. И по-страшен. — Бихте ли ни извинили, ваша светлост. Ще отведа Мери-Елън в стаята си.

— Но, моля те — отвърна саркастично той и на Алекс й се стори, че двете са му забавни също както две кутрета помиярчета, препъващи се из конюшните.

Докато минаваха през салона, гласът на херцогинята прогърмя като тътен:

— Реверанс!

Момичетата се обърнаха и едновременно се поклониха.

— Какво й става на тази? — попита Мери в мига, в който влязоха в спалнята на Александра. Очите й още искряха от страх и обида. Девойката се огледа стреснато, сякаш очакваше старицата да изскочи отнякъде. — Винаги ли така съска с по една дума… „Ирландка? Католичка? Реверанс!“ — имитира я тя.

— Това е пълна лудост — съгласи се Алекс. — А аз ще стана част от нея.

— Ама защо? Алекс, какво ти се е случило? Едва преди четири дни се смеехме и играехме на турнир, после ти изчезна и цялото село заговори за теб. Мама каза да не слушам клюките, докато не сме говорили с теб насаме, но госпожа Хелмсли казала, че не трябва да разговаряме с теб. Казала, че трябва да минаваме от другата страна на улицата, когато те видим, защото вече си нечиста.

Алекс не вярваше, че някога ще се чувства толкова самотна и тъжна, но след тези новини сърцето й бе сломено.

Бяха повярвали най-лошото за нея. Хората, които познаваше от дете, бяха готови да я отхвърлят, без дори да я изслушат. Единствено Мери-Елън и семейството й бяха достатъчно предани и почтени.

Александра се отпусна на златистата кувертюра на леглото и погледна единствената си приятелка:

— Ще ти разкажа всичко…

Когато свърши разказа си, Мери-Елън остана мълчалива. Сетне изражението й изведнъж се разведри.

— Алекс! — възбудено въздъхна тя. — Бъдещият ти съпруг е не само херцог, но е и невероятно привлекателен! Така си е, не можеш да го отречеш. Веднага забелязах, още щом го зърнах долу. Само че тогава ме беше страх за теб и не можах да го осъзная.

Александра неохотно призна:

— Външността му не е чак толкова отблъскваща.

— Отблъскваща! — възкликна Мери. — Кълна се, че той е по-хубав дори от Хенри Бийчли, а Хенри е най-хубавото момче, което съм виждала. Той направо ме омагьосва.

— Преди шест месеца каза, че Джордж Ларсън е най-хубавото момче. И че той те омагьосва.

— Само защото не се бях вгледала в Хенри.

— А още шест месеца преди това каза, че Джак Сандърс е най-хубавото момче на света и че той те омагьосва — развеселено рече Алекс.

— Ама само защото не се бях вгледала добре в Джордж и Хенри.

— Мисля, че подвластността ти на момчешките магии е резултат от четенето на романтични романи.

Мери понечи да защити любовта си към скъпия Хенри, но се отказа и се усмихна дяволито на приятелката си:

— Права си — рече и седна на леглото срещу Алекс. — Човек едва може да гледа твоя херцог.

— Не е вярно! — защити го Алекс. — Та изражението му е на истински аристократ. Той е мъжествен и много хубав!

— Така ли? — попита Мери и едва сподави смеха си. — Косата му не е ли прекалено тъмна? А очите му са странни на цвят, пък и лицето му е прекалено загоряло от слънцето.

— Очите му са сиви! Красив, рядък оттенък на сивото!

Мери погледна приятелката си право очите и се престори на невинна:

— Но нито една от нас няма да каже с ръка на сърцето, че той прилича на древногръцки бог, нали?

— На древногръцки бог! Не! — засмя се Алекс.

— Тогава как би го описала?

— О, Мери-Елън — нещастно промълви тя, — та той прилича на Давид на Микеланджело.

— Ти си влюбена в него — кимна Мери. — Не отричай. Изписано е на лицето ти, когато говориш за него. Сега кажи — нетърпеливо подкани тя, — какво е да си влюбена?

— Ами… — момичето реши поне за мъничко да остави здравия разум, — доста странно чувство е. Но е вълнуващо. Когато го видя, изпитвам същото усещане както когато татко си идваше у дома. Нали се сещаш — щастлива, но и тъжна, и уплашена, защото знам, че той ще ме напусне, ако не съм забавна.

— Не ставай глупава, как ще те напусне, ако си омъжена за него?

— Както папа напусна мама.

— Забрави за това. Вече е минало, пък и след четири дни ставаш на осемнайсет и тогава вече ще си истинска жена…

— Не се чувствам като жена! — нещастно рече Александра и най-сетне си призна какво я гнетеше от мига, в който за пръв път зърна мъжа, откраднал сърцето й. — Мери-Елън, аз дори не знам какво да му кажа. Никога не съм се интересувала от момчета и сега, когато той е наблизо, не знам какво да му кажа. Или какво да направя. Или изричам първото, което ми дойде наум, или стоя като няма. Какво да правя?

Очите на Мери засияха от гордост. Александра бе всепризнатият учен на селото, ала никой не мислеше, че е красива. От друга страна, Мери бе красавицата на Моршам, но всички смятаха, че е празноглава. Дори собственият й мил баща не вярваше, че дъщеря му има капчица мозък в главата.

— Какво си говориш с момчетата, които ти идват на гости? — попита отчаяно Алекс.

Мери повдигна вежда.