— Кажи каквото имаш за казване, и да свършваме с това.
Александра вирна брадичка още повече. За нещастие се бе надявала, че той няма да се държи така грубо и презрително с нея, както бе сторил със семейството й.
— Идеята за този брак е направо безумна.
— Права си — грубо я сряза той.
— От два различни свята сме.
— Пак си права.
— Не искаш да се ожениш за мен.
— Точно така, госпожице Лорънс — обяви той обидно и презрително.
— И аз не искам да се омъжа за теб — сряза го тя, унижена от грубостта му.
— Много мъдро от твоя страна — съгласи се той саркастично. — От мен няма да излезе добър съпруг.
— Още повече — не искам да бъда ничия жена. Желая да бъда учителка като дядо си и сама да се издържам.
— Колко необикновено. А през цялото това време бях с погрешното впечатление, че момичетата като теб имат за цел единствено да си уловят богати съпрузи.
— Не съм като останалите момичета.
— Разбрах го в мига, в който те зърнах.
Александра долови обидата в думите му. Почти се задави от огорчение.
— Значи се разбрахме — няма да се женим.
— Напротив — рече той и думата издрънча от огорчение и гняв. Нямаме избор, госпожице Лорънс. Майка ти ще изпълни заканите си. Ще ме подведе под отговорност и за да ме накаже, ще съсипе теб.
— Не, не! — задъха се Алекс. — Няма да го направи. Ти не разбираш майка ми. Тя е болна. Така и не се възстанови от смъртта на папа. — Тя несъзнателно се вкопчи ръкава на скъпото му сиво сако. Очите й го молеха, гласът й трепереше от тревога. — Не трябва да им позволяваш да те принудят да се ожениш за мен. Ще ме намразиш завинаги. Знам го. Селяните ще забравя скандала, ще видиш. Те ще ми простя и ще забравят. Аз съм виновна, задето така глупаво припаднах и ти трябваше да ме заведеш в хана. Никога не бях припадала, но току-що бях убила човек и…
— Стига! — рязко заповяда Джордан.
Преди Алекс да заговори, той отчаяно се бе лутал да намери решение на проблема, дори бе готов да й повярва, че майка й блъфира. Беше готов да изслуша целия списък с причини, поради които девойката не иска да се омъжи за него. Ала не можеше да слуша как го умолява да не се жертва и да не се жени за нея. В цялата бъркотия бе забравил и това, че Александра бе убила човек, за да спаси живота му.
Погледна гордото момиче, облечено във вехтата рокля. То го бе спасило, а той бе успял да разруши живота й, унищожавайки всичките й шансове да си намери съпруг. Без мъж до себе си тя щеше вечно да носи сам сама бремето на ужасното си семейство. Той неволно бе унищожил бъдещето й. Хоторн нетърпеливо бутна ръката й.
— Няма как да се измъкнем от ситуацията сряза я. Ще уредя специална церемония и до седмица ще се венчаем тук. Майка ти и чичо ти — процеди презрително — мотат да отседнат в местния хан. Няма да ги подслоня под покрива си.
Думите му я засрамиха и нараниха повече от всичко, което й бе казал.
— Ще платя престоя им там — рече той, разбрал погрешно шокираното й изражение.
— Не става дума за нари!
— Тогава какво?
— Ами… — Алекс безпомощно огледа разкошната стая, — ами за всичко. — Не е редно. Не съм си представяла, че ще се омъжа така. Винаги съм си мечтала да се омъжа в селото, в църквата, с най-добрата си приятелка до мен.
— Хубаво — прекъсна я той. — Покани приятелката си, ако това ще те улесни в дните преди сватбата. Дай адреса й на иконома и ще изпратя да я доведат. Ще намериш писалка и листове в чекмеджето на онова бюро. Знаеш как да пишеш, надявам се.
Алекс извърна глава, сякаш я бе зашлевил. За миг Джордан зърна гордата, темпераментна жена, в която един ден щеше да се превърне девойката. Синьо-зелените й очи заискряха възмутено и тя саркастично отвърна:
— Да, милорд, знам да пиша…
Той зяпна девойката с чипо носле, която го гледаше предизвикателно, и изпита възхищение пред смелостта й.
— Добре — грубо рече.
— На три езика! — гордо добави тя. Джордан едва сдържа усмивката си.
Когато той излезе от салона, Алекс отиде до малкото бюро в ъгъла. Седна и извади лист хартия, писалка и мастилница. Беше прекалено измъчена и възбудена, за да обяснява случилото се, затова само написа:
Скъпа Мери-Елън,
Моля те, придружи приносителя на това писмо и ела при мен възможно най-скоро. Сполетя ме ужасна беда и съм отчаяна! Майка ми е тук. Чичо Монти също. Затова майка ти няма нужда да се притеснява. Моля те, побързай, не ни остава много време, преди да се разделим…
Сълзи мокреха изписания лист хартия. Александра се предаде и склони глава. Раменете й се разтресоха.
— Нещо прекрасно ли? — съкрушено прошепна тя, обръщайки се към Бог. — Според теб това ли е прекрасно?
След близо час Рамзи изпрати удовлетворените гости, оставяйки възрастната херцогиня с двамата й внуци. Старицата а бавно се изправи и заяви:
— Не го мислиш сериозно!
— Възнамерявам да го направя.
Възрастната дама пребледня.
— Защо? Да не очакваш, че ще ти повярвам, че искаш да се ожениш за тази малка селска мишка.
— Не.
— Тогава защо ще го правиш?
— От съжаление. Съжалявам я. А и аз съм отговорен за всичко, което й се случва. Ето това е.
— Тогава й плати!
Джордан се облегна назад, затвори очи и пъхна ръце в джобовете си.
— Да й платя. Боже, как ми се иска, но не мога. Тя ме спаси, а за благодарност аз провалих шанса й да има свой живот. Нали чу какво каза майка й. Годеникът й вече се е отказал от нея, защото тя е обезчестена. Щом се върне в селото, ще се превърне в плячка и мишена за всеки развратник. Никой няма да я уважава, никога няма да се омъжи, никога няма да роди деца. След година-две ще свърши като проститутка в хана, в който я отведох.
— Глупости! Ако й платиш, ще може да отиде да живее другаде. Например в Лондон, там клюките няма да я последват.
— В Лондон единственият й шанс е да стане любовница на някой стар глупак или неопитен младеж, който да я пожелае. Ти я видя, нали? Тя не би привлякла мъжкото внимание.
— Няма нужда да ставаш вулгарен — сряза го баба му. Джордан отвори очи и я изгледа иронично.
— Всъщност е доста вулгарно да се отплатя на момичето, което спаси живота ми, като го превърна в славна проститутка, както предлагаш ти.
Старицата впери поглед във внука си. И двамата бяха непоколебими. И двамата имаха желязна воля. Херцогинята най-сетне се призна за победена, поклащайки глава.
— Както искаш, Хоторн — рече неохотно, признавайки го за глава на семейството. Сетне я порази друга мисъл и старицата се отпусна в креслото си съвсем пребледняла. — От седемстотин години в този род
