— Удобно ли ти е? — попита той.

— Да, благодаря.

— Може би, ако се изправиш и после седнеш пак?…

— Добре съм си и така.

Лека усмивка, която на Алекс й се бе сторило, че зърва в очите му, угасна в мига, в който той отново се настани зад бюрото си. Поглеждайки ту майка й, ту чичо й Монти, без заобикалки заяви:

— Можехте да си спестите унижението от тази ненужна визита. И без това имах намерение да изразя благодарността си към Александра. Щях да направя банков превод на стойност хиляда лири, които щяхте да получите още следващата седмица.

Сърцето на Алекс подскочи в гърдите й при споменаването на баснословната сума. Хиляда лири щяха да стигнат на цялото домакинство за две години почти луксозен живот. Щеше да може да отоплява стаята си, ако искаше да хаби дърва, което тя, разбира се, не желаеше…

— Това не е достатъчно — отсече грубо чичо Монти и момичето рязко се извърна към него.

— Колко точно искате? — студено попита херцогът и погледът му прониза сър Монтакю.

— Само онова, което е справедливо. Нашата Александра спаси живота ви.

— За което съм готов да платя скъпо и прескъпо. И така — рече той и всяка дума звучеше като удар от чук, — колко точно искате?

Чичо Монти се сви под ледения поглед на благородника, но въпреки това настоя:

— Нашата Алекс спаси живота ви, а в отплата вие провалихте нейния.

На девойката й се стори, че Джордан всеки момент ще избухне.

Какво съм направил?

— Завели сте млада дама от почтено семейство в хана и сте я настанили в стаята си.

— Заведох едно дете в хана. Дете, което бе в безсъзнание и имаше нужда от лекарска помощ!

— Чуйте ме, Хоторн — необичайно силно прогърмя гласът на чичо Монти, — завели сте млада дама в онзи хан. Занесли сте я в стаята си, докато половината население на селото ви е гледало, и сте останали с нея в онази спалня половин час, след което сте я изнесли в пълно съзнание, с разкопчана риза, без дори да повикате фелдшер. И селяните, както и всички останали, се придържат към морала, а вие публично сте нарушили благоприличието. Тази история се превърна в нечуван скандал у дома.

— Ако праведните жители на онова затънтено място, където живеете, превръщат в скандал приютяването на ранено дете в един хан, значи някой ги е подвел! Но дотук с незначителните подробности, колко точно…

— Незначителни подробности ли! — изсъска госпожа Лорънс, приведе се напред и сграбчи ръба на бюрото му толкова силно, че кокалчетата на пръстите и побеляха. Вие сте долен развратник! Александра е на седемнайсет и вие я компрометирахте. Родителите на годеника й бяха у дома, когато донесохте дъщеря ми вкъщи. Вече развалиха годежа. Заслужавате да ви обесят! Не, обесването ще бъде прекалена милост за вас…

Джордан като че ли не чу последните думи на озлобената вдовица. Той рязко се извърна към Александра и се вторачи в нея, сякаш я виждаше за пръв път в живота си.

— На колко години си? — попита той, сякаш думите на майка й не значеха нищо.

Алекс някак успя да проговори въпреки ужаса, който стягаше гърлото й. Всичко се оказа още по- кошмарно, отколкото бе очаквала.

— Аз… следващата седмица навършвам осемнайсет — едва-едва прошепна тя извинително и се изчерви, когато той сведе очи към гърдите й, очевидно неспособен да повярва, че отвратителната рокля прикрива тялото на истинска жена. — Дядо ми разказваше, че жените в нашето семейство разцъфват късно, и аз… Алекс млъкна в момента, в който осъзна какви глупости говори. Отново се изчерви силно и измъчено погледна двамата непознати, надявайки се, че поне те ще я разберат или ще й простят. Мъжът обаче я наблюдаваше шокиран и удивен. Възрастната дама повече й напомняше на каменна статуя отколкото на жена от плът и кръв. Сетне Алекс отново погледна херцога, чийто поглед вече бе направо унищожителен.

— Да предположим, че съм допуснал такава ужасна грешка — рече той на майка й, — какво точно искате от мен?

— След онова, което й сторихте, никой почтен мъж няма да пожелае Александра за съпруга. Затова очакваме вие да я вземете за своя жена. Тя е от благородно потекло, имаме роднински отношения с граф и рицар. В това отношение не би трябвало да имате възражения.

Гневът заслепи Джордан.

— Да нямам възражения ли… — изкрещя той, ала сетне млъкна и стисна зъби. — А ако откажа? — процеди.

— Тогава ще ви подведа под отговорност пред магистратите в Лондон. Не се и съмнявайте, че ще го направя — извика госпожа Лорънс.

— Няма да направите нищо подобно. Ако ме подведете под отговорност и в Лондон ще избухне скандалът, от който така се опасявате.

Разгневена и предизвикана от спокойното и арогантно държание на благородника, както и от спомена за предателството на съпруга си, госпожа Лорънс скочи на крака, треперейки от ярост.

— Сега ме чуйте много добре… ще направя точно онова, което обещах. Александра или ще живее почтено под закрилата на вашето име, или ще си купи положение в обществото с вашите пари… с всичките ви пари, ако изпълня заканата си. И в двата случая ние нищо не губим. Разбирате ли? Няма да ви позволя да се възползвате от нас и после да ни зарежете, както постъпи съпругът ми. Вие сте чудовище също като него. Всички мъже са чудовища… егоистични, неописуеми чудовища…

Джордан се вгледа в истеричната жена, чиито очи трескаво блестяха. Госпожа Лорънс беше стиснала юмруци толкова силно, че вените й изпъкваха, а кокалчетата й бяха побелели. Той осъзна, че тя ще изпълни заканата си. Явно бе така погълната от омразата към съпруга си, че наистина бе готова да изложи Александра на един обществен скандал, само и само да си отмъсти… на него.

— Целунали сте я — просъска госпожа Лорънс яростно. — Докосвали сте я. Тя го призна…

— Мамо, недей! — извика момичето от срам или болка. Херцогът не знаеше кое от двете. — Недей, моля те, не го прави! Не ми причинявай това.

Джордан погледна младата жена, облечена в ужасната жалка рокля, и му се стори невероятно, че тя е същото онова смело и усмихнато момиче, което го бе спасило преди два дни.

— Един Бог знае какво още си му позволила…

Той удари с юмрук по бюрото и звукът гръмовно отекна в просторния салон.

— Стига! Седни! — заповяда е убийствен тон, сетне отиде до Алекс и не особено внимателно я издърпа от стола й. — Ела с мен. Трябва да говоря с теб насаме.

Госпожа Лорънс понечи да протестира, ала за пръв път възрастната херцогиня проговори. Думите й се забиваха като ледени стрели.

— Тишина, госпожо Лорънс! Вече достатъчно ви слушахме!

Алекс трябваше да подтичва, за да следва херцога. Отидоха в малък салон, боядисан в красив лавандулов цвят. Когато влязоха, той пусна ръката й и отиде до прозореца. Застана безмълвен и пъхна ръце в джобовете си. Мълчанието му я изнерви до крайност. Джордан продължаваше да стои, без да проронва дума, загледан в ширналите се морави на имението. Алекс знаеше, че се опитва да измисли начин да се отърве от сватбата си с нея и че маската му на ледено спокойствие прикрива ужасяващ вулкан от ярост, който всеки момент щеше да избухне и да я попари със смъртоносната си сила. Засрамена, Александра наблюдаваше как той разтрива с длан врага си. Изражението му ставаше все по-мрачно.

Младият мъж се обърна толкова бързо и рязко, че тя без да иска отстъпи.

— Престани да се държиш като подплашен заек тросна се той. — Аз съм хванат в капан, не ти.

Изведнъж спокойствие обзе девойката и прогони всички бурни чувства освен изгарящия срам. Тя вдигна глава, изправи гръб и Джордан удивен наблюдаваше как малкото момиче се опитва да изглежда смело. Сега то стоеше гордо изправено пред него като малка кралица, облечена в дрипи. Очите й горяха като скъпоценни камъни.

— Оттатък не можех да говоря — каза тя, а гласът й леко трепереше, — защото майка ми никога нямаше да ми позволи. Ала ако ти не ме бе накарал да поговорим насаме, аз щях да те извикам.