че извършва непростима нередност, девойката представи лакея си на благородника:
— А това е Филбърт, който върши всичко, е което не се занимава Пенроуз. Филбърт, това е херцогът на Хоторн.
Лакеят се озърна късогледо и сложи подноса на масата. Филбърт кимна на чичо Монти вместо на Джордан и простичко рече:
— Здрасти.
Гостът не се сдържа и се усмихна.
— Искаш ли да останеш за чаша чай? — попита Алекс и подозрително погледна усмихнатия красавец.
Той отвърна:
— Не мога, дечко. Чака ме дълго пътуване, а преди да го подновя, ще се наложи да се върна в хана и да се срещна с представителите на властта. Със сигурност ще искат обяснение за битката, която се разрази. — Сетне се обърна към онемялата публика и рязко кимна за довиждане. — Ще ме изпратиш ли? — попита той Алекс.
Момичето кимна и го поведе към изхода, без да обръща внимание на врявата в стаята.
В дневната госпожа Хелмсли викаше с писклив глас: Какво искаше да каже е това „да се върне в хана“? Мили Боже, госпожо Лорънс, нали не е имал предвид, че Александра е била там с…
В коридора Джордан погледна Александра и тя потръпна. Красивият благородник леко погали насинената й брадичка и сърцето на Алекс запърха в гърдите й.
— Къде… Къде отиваш сега? — попита тя.
— В Роузмийд.
— Какво е това?
— Малкото провинциално имение на баба ми. Тя предпочита да живее там, защото мястото й се струва уютно.
— О! — възкликна Алекс. Беше й трудно да мисли, понеже Джордан галеше лицето й и я гледаше някак благоговейно.
— Никога няма да те забравя, кукличке — рече той с дрезгав глас и нежно я целуна по челото. — Не позволявай на никого да те промени.
Когато той си тръгна, Алекс остана като замаяна от целувката, която изгаряше челото й.
Дори не й хрумна, че току-що бе омагьосана от чара на мъж, който редовно използваше гласа и усмивката си, за да се хареса. Опитните съблазнители бяха хора, за чието съществуване тя дори не подозираше.
Безчестните мъже и опитните съблазнители обаче съвсем не бяха чужди на госпожа Лорънс, която бе попаднала в лапите точно на такъв тип, когато бе на годините на дъщеря си. Също като херцога Хоторн и нейният съпруг я бе омагьосал с красотата си, с галантните си обноски, с елегантните дрехи и липсата на задръжки.
Това бе причината на другия ден Фелиша да нахълта като буреносен облак в стаята на Александра.
— Александра, събуди се веднага! — гласът на госпожа Лорънс трепереше от гняв.
Девойката седна в леглото и приглади буйните си къдрици.
— Случило ли се е нещо?
— Ще ти кажа какво се е случило! — изсъска майка й и Алекс онемя от злъчния гняв, който давеше думите на госпожа Лорънс. — Сутринта имахме гости, включително ханджийката, която ме информира, че си споделила спалнята на онзи долен съблазнител. Дойдоха и много любопитни съседи. Имаше и още един посетител — обяви тя, едва сдържайки сълзите и възмущението си, — беше господин Хелмсли. Той с негодувание заяви, че заради безсрамното ти поведение, заради разголената гръд и липсата на здрав разум ти не си подходяща за негова снаха или пък да се омъжиш за който и да е мъж, който държи на името си.
Когато дъщеря й се втренчи с видимо облекчение в нея, госпожа Лорънс загуби търпение. Фелиша я сграбчи за раменете и здраво я раздруса.
— Имаш ли представа какво направи? — изкрещя тя. — А? Нека ти кажа — опетни името си! Клюките вече са плъзнали навсякъде и хората те наричат мръсница. Видели са как непознат мъж те носи на ръце полусъблечена, а после същият този мъж те отнесъл в стаята си в хапа. Половин час по-късно те е изнесъл от гостилницата. Знаеш ли какво си мислят хората сега?
— Че съм пострадала и е трябвало да си почина? — Сви рамене момичето, разтревожено от състоянието на майка си, но не и от думите й.
— Глупачка! По-глупава си, отколкото бях навремето аз. Нито един достоен мъж няма да те погледне сега.
— Мамо — тихо рече Алекс, опитвайки се както винаги да се държи разумно, — успокой се.
— Не смей да ме поучаваш, госпожичке! — разкрещя се Фелиша. — Той докосна ли те?
Потресена от истерията на майка си, тя невинно рече:
— Знаеш, че ме е докосвал, та нали видя, че ме донесе на ръце и…
— Не по този начин! Пипал ли те е? Целувал ли те е? Отговори ми, Александра!
Алекс реши, че е настъпил моментът, в който ще измени на принципите, на които я бе учил дядо й, ала госпожа Лорънс веднага забеляза зачервеното й лице.
— Пипал те е, нали! Личи си по физиономията ти! — Фелиша се изправи и закрачи из стаята. Алекс бе чувала за разстроени жени, които си скубят косите. Уплаши се, че майка й ще направи точно това.
Скочи от леглото бързо и положи ръка на рамото на Фелиша, за да спре безцелното й щуране.
— Мамо, моля те, не се разстройвай така. Недей. Нищо лошо не сме направили.
Вбесена, Фелиша изскърца със зъби.
— Ти може би не знаеш, че онова, което сте направили, е нередно, но онзи мръсник го е знаел. Боже, колко го мразя! — извика и неочаквано стисна Алекс в задушаваща прегръдка. — Вече не съм сляпата глупачка, която бях. Позволих на баща ти да се забавлява с нас и после да ни зареже, но няма да позволя на Хоторн да постъпи по същия начин. Той те съсипа и ще го накарам да си плати, ще видиш! Ще го принудя да постъпи почтено.
— Мамо, моля те! — извика девойката и едва се измъкна от ръцете й. — Нищо не е направил, наистина. Просто ме прегледа да види дали имам счупени ребра. После ме целуна по челото за сбогом. Това не може да е толкова лошо.
— Той съсипа репутацията ти, като те заведе в хана! Унищожи шансовете ти да се омъжиш за почтен мъж! Сега вече никой няма да те погледне. Щом стъпиш в селото, всички ще те одумват. Ето за това той трябва да си плати скъпо. Когато снощи се е върнал в хана, е оставил адреса си на лекаря. Трябва да го открием и да му поискаме сметка.
— Не! — изкрещя Алекс, но майка й беше обсебена от мисълта да отмъсти за злочестата си съдба…
— Не се и съмнявам, че ще очаква да го потърсим — горчиво заяви Фелиша. — Особено сега, когато знам какъв фарс е била миналата нощ.
Пета глава
Овдовялата херцогиня на Хоторн отправи към внука си студена усмивка и изучаващ поглед. Въпреки че бе на седемдесет, тя още беше красива жена с бадемови очи, бяла коса, царска осанка и непоклатимо самообладание.
Жестовете й бяха спокойни и премерени, думите й — добре премислени, макар че таеше в себе си жестока мъка. Вече бе погребала съпруга си и синовете си. Самообладанието и контролът, които си налагаше, обаче бяха така непоклатими, че дори най-близките й не бяха сигурни дали бе обичала синовете си и дали те й липсват. Влиянието й в обществото бе така силно, че никой не смееше дори да заговори на тази тема с нея.
Сега, когато по-големият й внук седеше срещу нея и спокойно й разказваше как са го нападнали двама главорези, тя седеше и слушаше мълчаливо.
Братовчедът на Джордан обаче не направи усилие да скрие чувствата си. Антъни повдигна чашата си с
