отвращението и ужаса, които той беше внесъл в живота й. Но страхът и ужасът се бяха врязали дълбоко в душата й — и дори онова, което видя току-що, не можеше да смекчи страхотиите, вселили се в нея.
Сияещата от радост, любвеобилна усмивка на Дюпре, с която беше проследил обезглавяването на майка си, навярно щеше завинаги да остане в паметта й като страховит спомен!
— Какво става с Дюпре? — побърза да узнае Франсоа, щом Нана пристъпи прага на малката къща на мосю Радон, разположена на десния бряг на Сена.
— Обезглавиха го — отвърна тя рязко и лаконично.
— Сигурна ли си?
— Присъствах на екзекуцията му. Исках да съм сигурна, че ще умре. — Нана се обърна към малкото момче, което седеше на канапето до Катрин. — Е, готов ли сте за път, Луи Шарл?
— Да, готов съм и смятам, че всичко това е доста интересно. — Сините очи на момчето сияеха въодушевено. — Катрин твърди, че сме щели да отпътуваме за Америка, но не знае дали в Чарлстън има все още диваци?
— Ако вече няма, то Жулиет със сигурност ще намери нещо, което да привлече интереса ти. Тя е напълно в състояние да се залови да търси диваци, само за да може да ги рисува. — Катрин го погледна нежно. — Ти ще водиш там превъзходен живот, Луи Шарл.
— Бих искал да дойдеш с нас — прошепна й той. — Ще ми липсваш, Катрин!
— Един прекрасен ден ти навярно ще се върнеш. — Катрин го целуна по челото. — Или пък ние ще дойдем в Чарлстън да те посетим.
— Но не веднага, нали?
— Има още толкова много хора, които се нуждаят от помощта на Франсоа. Нашето място е тук, Луи Шарл. — Катрин изпитваше съчувствие и обич към това момче и съжаляваше от все сърце, че познанството им толкова бързо трябва да приключи. — Повярвай ми, ти бързо ще спечелиш любовта на Жулиет и Жан Марк.
Луи Шарл помълча известно време.
— На драго сърце бих се запознал с Мишел.
— Някой ден може и това да стане възможно. — Катрин размишляваше. — Но ти би могъл да му пишеш. Мишел положително ще бъде въодушевен и очарован, ако получи писмо отвъд океана.
— Ще ми отговори ли?
— Съвсем сигурно. Но трябва да внимаваш какво пишеш вътре.
— Свикнал съм вече. — Лицето на Луи Шарл се озари. — Писма…
Жан Марк влезе в къщата. Погледът му моментално се насочи към Франсоа.
— Добре ли мина всичко?
Франсоа кимна към момчето.
— Да, добре!
Жан Марк се усмихна на Луи Шарл.
— Аз съм Жан Марк Андреас и се радвам да се запозная с теб.
— Мосю Андреас! — Луи Шар наведе сковано глава — Беше много любезно от ваша страна, че ми помогнахте.
Церемониалността на осемгодишното момче накара Жан Марк да вдигне удивено вежди. Веселостта му обаче веднага премина в сериозност.
— Дюпре не се ли издаде поне с намеци какво възнамерява да прави с Жулиет? — попита той Пана.
Тя се стъписа.
— Не, естествено. Смятате ли, че щях да я оставя в някакъв капан? Що за…
— Чакай! — Жан Марк вдигна ръката си. — Не те виня за нищо… ти великолепно се справи със ситуацията. Само, че ние не очаквахме още днес да нанесе удара си срещу нас. Мислехме, че ще изчака, докато приключи случаят в Тампл — Той напрани пауза. — Жулиет е вън, за да се сбогува е Робер и Мари. Те ще отпътуват за Вазаро и ще вземат някои неща от покъщнината ни. Ти трябва да заминеш с тях.
— Какво? — Нана ококори очи. — Никъде няма да ходя! И дума да не става! Не искам да се махам от Париж!
— Тук стана твърде опасно за теб — каза Франсоа тихо. — Робеспиер ще бъде извън себе си от гняв, когато не намери момчето в Хавър. Днес той те пусна на свобода, наистина, но още утре ще предприеме отмъстителна кампания срещу всички, които биха могли да съдействат за бягството на момчето. Убеден съм, че вече е наредил да задържат под стража Пирар. В кафенето по всяка вероятност тебе те чака Националната гвардия.
— Много добре, в такъв случай дано отведат точи проклет Раймон. През последните седмици беше просто непоносим. — Лицето на Нана се помрачи. — Dieu, как ненавиждам селото! Не бих ли могла да отида в Марсилия? Там не е Париж, наистина, но поне има хора.
— Това e само за кратко — успокои я Катрин. — А Вазаро ще ви допадне повече, отколкото ви се струва. Ако в Париж стане безопасно за вас, веднага ще ви уведомим.
След кратко колебание Нана вдигна унило и умърлушено рамене.
— Е, съгласих се. Това всъщност не е чак толкова важно. — Тя се обърна и напусна къщата.
— Тя не се опълчи толкова яростно, колкото се боях. И не изглежда съвсем добре — каза Франсоа угрижено.
— А как трябва да изглежда? След като със седмици е понасяла издевателствата на Дюпре — каза Жан Марк.
Франсоа кимна.
— Разправяше, че не й е причинил никаква болка.
— Едва ли може да й се вярва — заяви Катрин. Нана беше направила толкова много за тях. Франсоа й беше доверил как Нана, която подозирала, че Раймон Жордано е издайникът вътре в групата, влязла в контакт с граф дьо Прованс и уж се прехвърлила на негова страна, за да изобличи Раймон. После, когато Дюпре се появил на сцената, отново й се наложило да стиска зъби, за да обърне плана на Дюпре срещу самия него. И беше успяла. Колко й е струвало всичко това, навярно никога нямаше да узнаят. — Дюпре причини на всички нас много страдания. Защо с нея да е било другояче?
— Дюпре е мъртъв, Жан Марк — каза Франсоа спокойно. — Нана е видяла екзекуцията му със собствените си очи.
— Слава Богу! — Жан Марк прехапа устните си. — Когато видях Жулиет да лежи безпомощна в шкафа, идваше ми аз самият да го нарежа на парчета.
— Навярно ви е било ясно, че по този начин щяхте да застрашите цялата акция, понеже без помощта на Дюпре никога нямаше да можем да измъкнем момчето от Тампл — каза Франсоа. — Нана изпрати съобщение да граф дьо Прованс, с което го уведомява за смъртта на Луи Шарл. Наемните убийци на графа ще спрат да го търсят под дърво и камък. Робеспиер също така ще преустанови издирването му, тъй като не може да е сигурен докрай дали няма да се намерят още някакви доказателства, които да му припишат бягството. Това беше най-добрият възможен план и вие наистина постъпихте добре, като се престорихте на умрял, докато Дюпре напусне къщата.
— Със задна дата е лесно да се каже. — Жулиет влезе и погледна Жан Марк с болезнена усмивка. — Аз щях да умра от страх. Откъде можех да съм сигурна, че Дюпре му е дал разменената от Нана напитка? Ти беше прекалено убедителен, Жан Марк. — Тя се обърна към Луи Шарл. — Е, как си? Аз се казвам Жулиет.
Луи Шарл се премести по-близо до Катрин.
— Катрин разправя, че сте познавали моята maman.
— Да, дори много добре. — Жулиет се усмихна. — И теб също. Някога ти много ме обичаше, но тогава беше още съвсем малък. Каза ли ти Катрин какъв номер ще погодим на стражите и как ще се и измъкнем от Париж?
— Да. — Очите му радостно заблестяха. — Прекрасна идея!
