Той падна на колене, без дори да осъзнае болката, която прониза крака му.
— Виена е много далече. Ти знаеш, че не понасям разлялата с теб. Моля те да промениш решението си!
Майка му се обърна.
— Очаквам утре да тръгнеш на път. Сбогом, Раул!
Той се вдърви. Тя не можеше да бъде придумана. Пъдеше го и този път няма да го пусне c да се върне.
— Мамо! — Той изкрещя, сякаш го въртяха на шиш.
Тя го погледна с навъсено чело.
— Раул, не създавай трудности. Знаеш много добре какво ще се случи, ако ти…
Входната врага се отвори рязко.
— Гражданинът Дюпре? — Някакъв офицер в униформата на националната гвардия, следван по пение от четирима войници, пристъпи прага на помещението. — Налага се да дойдете c нас. Вие сте арестуван!
— По чия заповед? — Дюпре се беше вторачил като зашеметен пред себе си и едва ли беше в състояние да проумее думите на гвардееца.
Тя го пъдеше!
— Как се осмелявате да нахълтвате в къщата ми! — обърна се господарски Ан Дюпре към офицера. — Каквото и престъпление да е извършил моят син, аз съм лоялна гражданка на републиката!
— Дали е така, ще реши гражданинът Робеспиер. Той чака вън в каретата.
Тя никога вече нямаше да го пусне до себе си!
— Няма да дойда — каза Ан Дюпре. — Раул, кажи му, че не може да ме принуди…
Но двама въоръжени мъже вече извеждаха навън Дюпре. Тя ги последва с нежелание.
Леден гняв сякаш беше вкаменил фините черти на Робеспиер в заплашителна маска. Той слезе от каретата.
— Аз съм човек на справедливостта. Заради вашите заслуги към републиката ви давам шанс да се защитите, преди да ви осъдя! Вие сте Раул Дюпре, бившият пълномощник на Марат, нали?
— Да — потвърди Раул приглушено.
— И сте скроили план за освобождаване на Луи Шарл Капел, като сте възнамерявали да набедите мен в бягството му?
— Освобождаване ли? Не! Аз го убих!
— Лъжи, нищо друго, освен лъжи! Ние знаем, че сте го извели тайно от града и че сега той се намира на път за Хавър. — Робеспиер му поднесе лист хартия, който се стори познат на Дюпре. — Ще отречете ли, че сте предявили на гражданката Симон тези драсканици… с моя подправен подпис и с мнимото нареждане да ви се предаде момчето?
— Аз го убих. Той лежи в каруцата с дрехи за пране в уличката зад вашия дом.
— Вашата курва ми съобщи, как сте извели тайно момчето от Тампл, но в каруцата не се намери никакъв труп. — Робеспиер стисна по-здраво хартията в ръката си. — Къде се крие момчето?
— То е мъртво!
— Искате да ме унищожите, като ми припишете връзки с монархистите, които се стремят да освободят детето, но няма да успеете! — Гласът на Робеспиер стана писклив. — Чувате ли ме? Няма да успеете! Още днес ще ви изпратя на гилотината! — Той посочи с ръка към конската каруца, която приближаваше с трополене и чиито очертания вече прозираха в мъглата. — Тази кола, ще ви откара на лобното място. Защо не обелвате нито дума? Нима мислите, че не е във властта ми да ви осигуря бърз процес пред трибунала?
Защо се горещеше толкова много Робеспиер? Нима не знаеше, че всичко това вече няма абсолютно никакво значение?
— Да, знам, че е във ваша власт.
— Ще наредя да ви отсекат главата и вие ще свършите в някой масов гроб при другите предатели, които се опитват да ме унищожат!
— Гражданино Робеспиер, мога ли да се върна в къщи? — попита учтиво Ан Дюпре. — Прекалено студено е, а и всичко това не ме засяга. Аз съм само майка на Раул. От години насам не съм виждала физиономията му, докато не изникна днес като изпод земята и горещо ми се примоли да го скрия. Естествено, не възнамерявах да се съгласявам, когато вашите хора…
— Вие сте майка му? — прекъсна Робеспиер нейните словоизлияния и съсредоточи вниманието си върху нея. — Да, курвата на Дюпре спомена и вашето име. Намирам за доста странно, че след предателството си към републиката е потърсил убежище при вас, след като нямате никакъв дял в аферата, както твърдите.
— Вече ви казах, той искаше да го скрия. Въпреки многобройните му грешки, аз винаги съм била обичната му майка.
— Вярно ли е това, Дюпре?
Масов гроб!
Тя се закашля нервно.
— Кажи му истината, Раул!
Тя изпитваше смъртен страх. Той трябваше да я спаси! Негов дълг беше да й служи, да я спаси!
И тогава го осени… решението се появи ненадейно и го потопи в светлина, която озари всичко наоколо.
Майка му пристъпи още една крачка.
— Защо не казваш нищо? Кажи на гражданина Робеспиер, че съм невинна!
Как не го беше разбрал по-рано? Та тя му го беше внушавала през всичките тези години. Беше коленичила в краката му и му беше казала, че иска онова, което и двамата искат!
— Мамо, не мога да му кажа това! Не е вярно!
Очите й щяха да изхвръкнат от орбитите.
— Раул!
Той се обърни към Робеспиер.
— Разбира се, че майка ми знаеше. Тя ме напътстваше във всичко, което правех.
— Раул!
Дюпре се обърна към майка си с усмивка, изпълнена с любов.
— Всичко ще бъде наред, мамо. Не бой се! Нима не разбираш? Спомни си какво си искала винаги от мен! — Гласът му се извиси патетично и той горещо замоли: — Обещай ми, че ще бъдем винаги заедно, Раул! — Та ти винаги си искала това от мен. Сега то ще се осъществи. Сега ще бъдем заедно! Bo веки веков!
Той долови неясно крясъците й, когато гвардейците я помъкнаха към страшната каруца, спряла зад Робеспиер. Клетата му майка! Все още не разбираше, но по-късно щеше да разбере.
С усмивка на уста той се качи на каруцата и изчака майка му да дойде при него.
Нана обърна гръб на гилотината и между малкото на брой скупчили се зяпачи си запробива път към Площада на революцията. Тъй като през последните месеци гилотината беше жънала и вършала практически ден и нощ, го екзекуциите се бяха превърнали в банално ежедневие и вече не привличаха огромни тълпи народ. Ако жертвата не беше знаменита, нито от благороднически произход, екзекуциите минаваха незабелязано и възбуждаха интерес само у някои душевноболни или фанатици.
Тя затича, загърната в наметалото си, по улицата. Гилотината, палачът и шепата зрители изчезнаха яко дим в мъглата подире й. Искаше да присъства при обезглавяването на Дюпре, за да се освободи от
