1 часа и 47 минути

— Много хубаво, Андреас! Отзовахте се веднага. — Погледът на Дюпре се насочи алчно към сандъчето от дъбово дърво, което Жан Марк носеше със себе си. — Сложете го там до леглото. Сигурно няма да имате нищо против, ако се уверя с очите си, че „Вихрения танцьор“ е вътре!

— Къде е тя? — Жан Марк влезе, затвори вратата с ритник и сложи сандъчето на пода. — Пишете, че щяла да бъде тук!

— Тя е тук! — Дюпре посочи с ръка към шкафа и закуцука към сандъчето. — Търговията си е търговия. Обещал ви бях жената в замяна на „Вихрения танцьор“ и тя е тук. Отворете шкафа!

Споменът за майката на Жулиет в скрина го накара да изтръпне.

— Бяхте обещали, че ще бъде жива!

— Е, навярно е още жива. — По лицето на Дюпре пробягна злобна усмивка. — Защо не отидете там и не проверите? — Той леко приповдигна капака и хвърли поглед в тъмната вътрешност на сандъчето. — Ах, тези смарагдови очи! Те са просто възхитителни.

Жан Марк, в чиито стомах всичко се беше свило на топка, тръгна бавно към шкафа…

Дюпре затвори сандъчето.

— Е, явно не бързате особено да вилите отново вашата petite amie40.

— Ако е мъртва, ще ви убия!

— Това вече веднъж се опитахте да направите. — Дюпре седна — И си признавам, че през всичките тези месеци, когато лежах измъчван от адски болки, понякога си мислех, че успехът е на ваша страна. Хайде, отворете шкафа! Ще ми се да видя опуленото ви лице.

Като си пое дълбоко дъх. Жан Марк отвори вратата.

Жулиет лежеше завързана и със запушена уста в долния ъгъл на огромния шкаф. Очите й бяха затворени, мускулите отпуснати. Мъртва ли беше?

— Жулиет…

Миглите й бавно се повдигнаха, тя издаде сподавен стон.

Неописуемо облекчение обзе Жан Марк. Той извади Жулиет от шкафа, сложи я на пода и измъкна парцала от устата й.

— Та тя едва дишаше, canaille — изтръгна се от гърдите му.

Дюпре се облегна на стола в най-добро разположение на духа.

— Можете да й извадите парцала за малко, ако желаете.

Жан Марк отметна неуверено косите на Жулиет от лицето й.

— Стори ли ти нещо?

— Главата ми… — Гласът й трепереше. — Той ме хвана натясно. Това не влизаше в сметките ни, нали?

— Не. — Жан Марк хвърли свиреп поглед на Дюпре. — Добре, аз съм в ръцете ви, „Вихреният танцьор“ също. Пуснете я сега на свобода!

— Не, не става — каза Дюпре. — Не върви, след като съм обмислил всичко толкова грижливо и внимателно. Нима повярвахте, че ще я освободя, за да ми се изпречи на пътя още днес следобед?

Погледът на Жан Марк се плъзна обратно към Жулиет.

— Не разбирам какво имате предвид.

— Много добре разбирате, но се преструвате. Вълчето на кралицата! Вие планирате да го освободите от Тампл днес в шест часа. Вашият план не беше безинтересен, но аз го усъвършенствах още повече. Искате ли да ви кажа как?

Жан Марк мълчеше.

— Идеята подкупени стражи да освободят момчето от Тампл, е един осъден на крушение план, тъй като много вероятно биха ги задържали и биха им попречили да осъществят начинанието си. Аз, напротив, смятам да го изведа навън в една каруца с дрехи за пране, когато моят стар приятел Пирар е на пост при портите. Вместо писмо за извеждането на момчето от Тампл, аз имам друго, в което се дава нареждане детето да бъде упоено и предадено под моя закрила. — Той поклати неодобрително глава. — Във вашия план има още една грешка. Гражданката Симон е вироглаво женище и със зъби и нокти би се борила, само и само да не предаде детето в ръцете на Ечеле. От мен тя, естествено, винаги е изпитвала свещен страх и боязън, така че не очаквам никакви затруднения от този вид. Аз дори ще й наредя тя самата да му даде да изпие напитката.

— Що за напитка? — попита Жулиет.

— Е, една такава, която твърде прилича на тази тук. — Той вдигна салфетката от чашата на масата до себе си. — Това тук, впрочем, е приготвено за вас, Андреас!

— Не можете да го заставите да пие нещо против волята му — изрече с пресипнал от вълнение глас Жулиет.

— Мисля, че мога. — Дюпре с мъка се изправи на крака. С чаша в едната ръка и с пистолет в другата той закуцука към тях. — Майка ми живееше в заблуждение. Андреас, изглежда, е мъж, които се оставя да го водят чувствата му. Но се уверих едва тогава, когато наистина донесе „Вихрения танцьор“, за да ви спаси живота.

Той коленичи пред тях, като изпъна настрана сакатия си крак и подаде чашата на Жан Марк.

— На, пийте! — Притисна дулото на пистолета в главата на Жулиет. — Иначе ще натисна спусъка и мозъкът й ще се разхвърчи, Бог знае в колко посоки.

На Жулиет й секна дъхът.

— Не го прави! Той и без друго ще ме убие! — извика тя сподавено.

— Но не веднага — каза благо Дюпре. — Бих искал да те накажа по същия възбуждащ начин като майка ти, маркизата!

— В такъв случай по-добре ме убий веднага!

Дюпре поклати отрицателно глава.

— Андреас, размислете добре! Възможности съществуват винаги. Ако остане жива, има шанс да си спаси живота. Ечеле би могъл да я спаси от мен. Пък и питието в чашата може да е сънотворно, а не отрова. — Той се усмихна. — И двата шанса, естествено, са крайно нищожни.

— Не пий! — умоляваше го горещо Жулиет със заклинателен поглед.

— Трябва да я изпия. — Жан Марк пое чашата от Дюпре и я погледна усмихнато в очите. — Сама виждаш, че този дявол е прав. Когато става дума за теб, аз съм мъж с чувства!