Катрин изпитваше само някакво безметежно чувство от близостта им и се наслаждаваше, че я държи в обятията си. Лека-полека обаче тя осъзна как мускулите му се изопнаха. Сърцето й подскочи и се разтуптя, когато Франсоа притисна устни до шията й.
— Знаеш ли колко много те желая? — прошепна той.
След първоначалната скованост тя си наложи да се отпусне. Знаеше, че този миг е неизбежен и вярваше, че се е подготвила за него. Засмя се неловко.
— В нощта на нашето бракосъчетание ти разправяше, че не ти харесвали слаби жени.
— Излъгах!
— Когато по-късно мислех за думите ти и аз се усъмних, че си ме излъгал.
— Толкова силно те желаех, че чувствах дори болка.
Над тях отново се спусна безмълвието.
Гласът му отекна приглушено в косата й.
— Наистина може и да не е днес. Мога да почакам.
Катрин се боеше. Ако го помолеше да изчака, той щеше да го стри. Може би не трябваше да се опитва да преодолее страха си още днес!
Ала ако го помолеше за отсрочка, щеше да изглежда отново като оттегляне в скривалището й.
— Не! — Гласът й трепереше. — Сега! Макар че е твърде възможно да не изпиташ много наслада с мен.
— Напротив и още как! — Пръстите му затърсиха фуркетите, които придържаха кока й, заизваждаха ги един след друг и ги пускаха да падат на пода.
— Само да ме допуснеш да те държа в прегръдките си и това е вече достатъчна наслада за мен! Същото е и когато те гледам или те чувам да се смееш. — Той прокара пръстите си през дъгите й коси. — Това е отликата между любов и наслада, Катрин.
Зелените му очи я гледаха с такава всеотдайност, усмивката му беше толкова нежна, че сърцето й премаля.
— Как… как ще започнем?
Той помилва един дълъг, копринен кичур коса с устните си.
— Както ни харесва. Можем да правим всичко, което си поискаме. Въобще няма правила. — Ненадейно в усмивката му се мярна нещо хлапашко. — Ах, знам… какво ще кажеш, ако ти разреша косите, съкровище мое?
Постепенно дъхът й се успокои и тя погледна към Франсоа.
— Всичко… мина ли?
Побиха го тръпки, той се свлече и легна до нея.
— Да! — Дишаше на пресекулки. Обърна се и тя, извила се с гръб към него, се сгуши в прегръдките му. — Във всеки случай засега.
— Ти беше… твърде страстен. — Тя размишляваше. — Винаги ли ти доставя такова удоволствие?
— Винаги ми доставя много голямо удоволствие, но това — той я целуна по ухото. — това беше съвсем необичайно, скъпа моя.
— Защо?
— Навярно защото те обичам… друга причина не мога да измисля.
— Обстоятелството, че ти доставих наслада, ме радва… изпълва ме с топлина.
Той лежеше, без да помръдва.
— Но ти самата не изпита никаква наслада, напи?
— Не знам какво имаш предвид. Вече ти казах, че аз…
— Боеше ли се?
— Най-напред да. — Тя го целуна по ръката, с която я притискаше към себе си. — Но ти беше толкова мил. Боях се, да не би да ми се стори… но само ти беше тук!
— Това е добре. — Гласът му отекна пресипнало в ухото й. — Но аз искам да получиш повече и за себе си. Кажи ми какво почувства, Катрин! Трябва да знам!
— Топлина, любов, утеха. — Тя се сгуши в него. — Наистина, беше твърде приятно.
— И нищо друго?
— Към края нещо такова като… тръпка. Не че беше болезнено — побърза да добави тя. — Знам, че действаше твърде предпазливо.
— Не достатъчно предпазливо. Трябваше да не бързам толкова. Постарах се, обаче… — Устните му се плъзнаха над ухото й, а гласът му прозвуча дрезгаво и гърлесто. — Вече толкова дълго време те обичах, Катрин!
— Защо имаш угризения? Наистина ти казвам, че…
— Че бях мил и нежен. — Той я стисна по-здраво в прегръдките си. — Струва ми се, че бях прекалено нетърпелив!
— Да не би нещо да не е наред? Трябваше ли да правя нещо друго?
— Не, благодаря на Бога от все сърце, че не изпитваше страх от мен. — Той я целуна нежно за кой ли път. — За днес е достатъчно.
— Дойде значи! — Присъствието на Нана Сарпелие изпълни Дюпре с радост и удовлетворение. Не беше уверен дали щеше да му се подчини, макар да й беше намекнал, че ще възбуди негодуванието на Мосю. През последните седмици я беше наблюдавал сякаш под лупа и знаеше, че не се колебае да се пъхне в леглото на всеки мъж, който възбужда любопитството й. За съжаление обаче изглеждаше независима. — Влизай! — Той отстъпи настрана и я пусна да влезе. — Вече те очаквах. Срещна ли Ечеле?
— Обясних ти, че не мога толкова бързо да вляза във връзка с него — каза тя, поклащайки отрицателно глава.
— Е, и утре е ден. — Той залости вратата и я огледа от главата до петите. — Свали си наметалото.
Тя отстъпи пред настояването му и сложи наметалото си на някакъв стол.
— Дюпре, съвсем не ми харесва всичко това!
— Но ливрите, които графът ти дава, ти харесват, нали?
— Е, да, ама всяка жена в края на краищата трябва да яде!
— Нужно е да се удовлетворяват и други потребности. — Той я накара да приседне във фотьойла. — Представяш си, предполагам, че в сегашното ми здравословно състояние срещам големи трудности да предумам някоя жена да ми направи услуга.
— Проститутките около Кралския площад малко ги е грижа за външността на мъжа, стига той да има пари в джоба.
— Те не могат да ми дадат онова, което ми трябва. Имах скъпоценна любовница, която притежаваше уникални способности. Една актриса в Комеди Франсез! Камий Кадо. Познаваш ли я?
Нана Сарпелие направи отрицателен жест с глава.
— Тя имаше известна прилика с теб. Беше едра цъфтяща жена с пълна фигура. Точно по вкуса ми.
— В такъв случай предложи й да се върне при теб.
— Ах, това вече е невъзможно. Докато бях в Испания, тя си намерила друг любовник. Наистина, аз се опитах да я придумам, ала тя не прояви отзивчивост.
— Навярно все пак би могъл да й внушиш, че е грешка да отблъсне такъв истински кавалер, какъвто си ти!
— Сарказмът ти не е уместен — каза Дюпре. — Вече виждам, че трябва да те възпитам на ред и дисциплина, както Камий.
— Последното едва ли ще си струва загубеното време, ако тази Камий…
— Камий е мъртва. — При вила на ужасеното й лице той се разля в блажена усмивка. — Не можех да допусна да продължава да живее и да споделя леглото на друг мъж. По-нататъшният й живот би осквернил ролята, която играеше.
— Ролята ли?
— Вече ти казах, че беше актриса. — Дюпре посочи с ръка един голям гардероб. — Там вътре ще намериш рокля и перука. Двете принадлежаха на Камий, но аз съм сигурен, че и на теб ще ти прилегнат
