разгърна хартията, която й беше предал и хвърли поглед към нея.
В следващия миг дъхът й секна. Жулиет познаваше твърде добре почерка!
С настоящото прехвърлям статуетката на „Вихрения танцьор“, собственост на Бурбоните, на Жан Марк Андреас за вечни времена.
Франсоа никога не беше виждал Дантон толкова съсипан. Очите горяха върху грозното му лице като в треска. Моментът да се обърне с молба към него не можеше да бъде по-лошо избран. Оставаше му само да се надява, че Дантон и в състояние на най-дълбока покруса не е изгубил интелекта си, който го беше превърнат във велик деец на епохата. На всичко отгоре Франсоа нямаше никакъв друг избор.
— Бих желал да ми уредиш служба в Тампл.
Дантон вдигна подозрително лъвската си глава.
— В Тампл ли? Защо?
Франсоа първоначално се поколеба, след това реши да заложи всичко на карта!
— Защото смятам да подготвя бягството на Мария Антоанета и Луи XVII.
Дантон подскочи като ужилен и се тръшна отново на стола.
— Шегуваш се!
— Не — каза Франсоа тихо. — Искам службата, Жорж Жак. Бих могъл да те излъжа и да измисля някоя причина, ала времето не чака, а ми дотегна от лъжи!
В очите на Дантон проблесна студенина.
— В такъв случай си глупак и наивник! Лъжата би могла да ти спаси живота. Кой те е купил, Франсоа?
— Никой.
— Аз те познавам. Ти мразиш аристокрацията. Ти мразиш…
Франсоа поклати отрицателно глава.
— През изминалите две години чрез подкупи помогнах на много благородници да се спасят с бягство и ги изведох от страната.
Пръстите на Дантон стиснаха перодръжката в ръката му.
— Ти си ме лъгал! Ти си ме използвал, негоднико!
— Така, както и ти ме използва. Мигар някога съм отказал възложена ми задача?
Дантон не каза нито дума и продължи да гледа Франсоа в упор.
— И от къде на къде? Нима ти самият си от аристократите?
Франсоа поклати отрицателно глава.
— Майка ми е от баските, баща ми е английски лекар. Истинското ми име е Уилям Даръл. Преди революцията живеехме в планините край Байоне, после обаче убедих родителите си, че за тях е по- безопасно да се преселят в Англия, щом като съм решил да хвана този път. Сега живеят в Йоркшир.
— Ти самият англичанин ли се чувстваш?
Франсоа отново поклати глава.
— Ти знаеш по-добре.
— Тогава защо?!
— Човешките права — каза просто Франсоа — Те трябва да останат, но кръвопролитията и корупцията ги помитат като ураган. След войната за независимост американците не започнаха да режат глави. Ако го бяха направили, британците щяха да ги нападнат отново и щяха да ги унищожат до крак. И тъкмо това ще се случи с Франция, ако не се сложи край на безчинствата. — Той пресрещна погледа на Дантон. — Знаем го и двамата!
— Това, което говориш, е измяна на родината!
— Това, което говори, е разумът. Ти винаги си застъпвал становището, че екзекуцията на краля ще бъде безумие.
— Сега обаче безумието е осъществено! Минало и заминало. Намираме се вече във война с Испания и Англия.
— И докато кралското семейство е в Тампл, войната ще продължава. Тяхното освобождаване ще бъде превърнато в кръстоносен поход — Гласът на Франсоа стана по-настоятелен. — Остави ме да ги освободя, Жорж Жак! Извън страната те ще представляват далеч по-нищожна опасност, отколкото в Тампл. Ще се погрижа също така върху теб да не падне и най-малкото подозрение.
Дантон помълча известно време.
— С идването си при мен си поел огромен риск. Ти си ме лъгал! Най-напред Габриел, а сега и ти! Измамата…
— Но жена ти не те е лъгала — възрази удивено Франсоа.
— Тя умря! Остави ме сам! — Дантон се задави, закашля се и се надигна от стола си. — Нека да помисля! Можеш да си вървиш.
Франсоа се изправи и го погледна. Рискът, който пое, беше неимоверно голям. В сегашното си нестабилно душевно състояние Дантон беше способен на всичко!
— Ще чакам отговор в квартирата си.
Дантон се ухили до ушите.
— И ще трепериш, че отговорът ми може да бъде предаден от Националната гвардия.
— Тази възможност винаги съществува. — Франсоа се поклони. — Au revoir38, Жорж Жак!
— Не! — Дантон го гледаше леденостудено. — Каквото и да е решението ми, повече няма да се видим!
Франсоа изпита съжаление. През изминалите две години бяха станали бойни съратници, понякога дори между тях се установяваха приятелски отношения. През цялото време Дантон беше един ясен, благоразумен глас, който се открояваше сред позорното кудкудякане на безумието. Без Жорж Жак Дантон животът на Франсоа щеше да загуби част от смисъла си!
— Разбирам!
С тези думи той се обърна и излезе.
— Пак сте дошла сама — каза Нана неодобрително на Жулиет. — Вече ви казах, че…
— Но аз съм облечена толкова незабележимо — прекъсна я Жулиет. — Роклята ми е обикновена и проста като вашата, а пък съм много по-непривлекателна и не привличам вниманието върху себе си. Трябва да разправяте наоколо, че съм вашата нова ученичка. — Тя направи кисела гримаса. — Това е голата истина, тъй като установих, че изработването на тези ветрила е твърде трудна работа. Бях прекалено самоуверена. Това е една от съдбоносните ми грешки. Покажете ми как се правят! — И като понижи глас, тя продължи: — Бих желала да ви задам няколко въпроса.
Нана се изправи.
— Елате с мен! Натрупала съм материалите на една работна маса в задната стаичка на кафенето.
В малкото помещение, където Нана въведе Жулиет, имаше само четири малки бъчви и работна маса, върху която се търкаляха различни видове хартия, ленти и дървени спици.
— Седнете! — Нана се отпусна на стола от другата страна на масата и грабна ножиците. — За какво става дума?
— За Франсоа. Той от вашите ли е?
— Истинското му име е Уилям Даръл. — Нана започна да реже дебелата хартия. — С това смятам, че отговарям на вашия въпрос.
— От кога е с вас?
— От началото на революцията.
— Искаше ли да ни помогне, когато пристигна в манастира?
Нана поклати глава.
