нали?
— Да, това беше първото, което чухме да се говори след пристигането ни в Париж. Вие не можахте ли да направите нещо за спасението му?
— Опитахме се да го избавим, ала кралят беше охраняван изключително строго. Той посрещна смъртта с голямо достойнство. — Нана въздъхна и леко поклати глава. — Понякога всичко ми изглежда безнадеждно и ме отчайва. — После на устните й заигра решителна усмивка. — Но освобождението на кралицата и дофина трябва на всяка цена да се увенчае с успех.
— Какво стана с Мари Терез и сестрата на краля?
— Според салическото право принцесата не може да претендира за мястото на престолонаследник и затова не е в опасност. А в случай, че мадам Елизабет благоволи да се откаже от кралските си маниери и обноски, то и на нея няма да й се случи нищо лошо.
— Но кралицата е в опасност — промърмори Жулиет с тревога в гласа. — Нея прекалено я мразят!
Нана кимна сериозно.
— А малкият и невинен Луи Шарл сега минава за крал на Франция, към него са насочени надеждите на роялистите. Ето защо за мнозина той е сериозна пречка, която биха искали да отстранят от пътя си.
Жулиет си спомни миловидното весело момченце, което познаваше от Версай.
— Имате ли вече някакъв план?
— Все още не. — Нана погледна надолу към ветрилата, които беше разстлала върху масата. — Все още чакаме.
— Какво чакате?
Нана се озърна.
— Няма значение… скоро чакането ще свърши. Сега вече трябва да обмислим най-добрия план за нейното освобождение.
— Вие не сте откровена с мен. Нима два милиона ливри не са железен залог за моята лоялност?
— Може би. — Нана го каза подир известно колебание.
Скръстените ръце на Жулиет се сгърчиха конвулсивно.
— Трябва да й помогна. Мислех си, че с парите ще направя достатъчно и друго не ми е по силите, но това не е вярно. Бих искала един ден, като се оглеждам назад, да не съжалявам, че не съм направила повече.
— Ще кажа това, на когото трябва.
Лицето на Жулиет се изкриви в гримаса.
— Бихте могли поне да ми поверите рисуването на тези ветрила. Липсва ви талант.
Нана се усмихна дяволито.
— И влечение. Ще се радвам, ако не ми се налага повече да се занимавам с тях. Навярно бихме могли да се споразумеем. Утре ще ви изпратя материалите в къщи.
— Предпочитам собствени. Материалите ви са също толкова неподходящи, колкото и самата живопис.
Нана се засмя с глас.
— Направата на ветрила не е толкова проста, колкото ви изглежда. Ако не се справите, обадете ми се. И не ги правете много изкусно, иначе ще ми се наложи да искам повече от няколкото жалки гроша за тях.
— Е, хайде, няма да е подозрително, ако колекцията съдържа и няколко красиви и интересни екземпляра за състоятелни клиенти. — Жулиет погледна усмихнато събеседницата си отсреща. Откровеността и топлотата на Нана Сарпелие бяха все така покоряващи, както и при предишните им срещи. — Обещавам ви, че няма да ги правя толкова изкусно. Вие ли ще се обадите?
Нана кимна.
— Ако можете да ни помогнете и по друг начин, ние ще ви потърсим.
Жулиет се двоумеше.
— Жан Марк не бива да научи нищо за това. Не е нужно да бъде въвличан. В случай, че съществува опасност да ме открият и заловят, би трябвало да ми намерите друга квартира. Той не бива да бъде застрашен.
— Е, аз обаче не останах с впечатлението, че е някой, когото лесно могат да пратят за зелен хайвер.
Жулиет придърпа наметалото на гърдите си.
— Той не бива да бъде застрашен — повтори тя.
— Тя ми харесва — каза Нана. — И останах с впечатлението, че се е захванала сериозно. Може да ни е полезна.
— Да. — Уилям хвърли унесен поглед от прозореца към притъмнялата улица.
— Тя би могла да рисува ветрила и да работи като куриер. — Нана изброи най-важното. Сега всичко зависеше от неговото решение.
— Въведи я в работата. — Уилям се обърна и духна свещта върху масата. — Трябва да използваме и да печелим за съзаклятието всеки, когото имаме под ръка. Бих искал да изпратя кралицата и сина й в чужбина още преди настъпването на есента.
— Знам какво ти е на душата — рече Нана тихо. — Направихме всичко, което ни беше по силите, за да спасим краля.
— Не си виновна ти. Помощта за него беше съвсем недостатъчна. — Уилям се приближи до леглото. — Трябва да намерим за нея повече средства.
— Мосю разполага само с ограничени възможности.
— Така ли било? — Уилям легна до нея и я притегли в прегръдките си. — Няма да се повтори. Този път трябва да имаме абсолютна сигурност.
— Ще я имаме. — Ръката на Нана се спусна надолу по тялото му и ненадейно спря като опарена. — Не ме ли желаеш?
Той я притисна по-плътно.
— Навярно по-късно.
— Ах, няма значение. — Тя се сгуши в обятията му. — И така ми харесва. Денем забравям колко самотна е нощта. Мразя да е тъмно.
Той я целуна нежно.
— В такъв случай заспивай, за да мине по-бързо.
Над двамата се спусна тишина и те скоро заспаха дълбоко.
— Ти си занесла вчера парите в кафенето! — Думите на Жан Марк отекнаха равно и спокойно. — Нали ти казах, че днес ще те придружа.
— Исках да им отнеса незабавно парите, а вчера ти трябваше да отидеш при мосю Бардо. — Жулиет отхапа от кифлата си. — Ето защо реших да отида сама.
— С два милиона в чантата? Нима не знаеш, че Париж гъмжи от крадци, които най-охотно биха ти прерязали гърлото дори за десетина ливри?
— Всичко мина като по вода. — Жулиет отпи от горещия си шоколад, — Днес трябва да си набавя бои и ленено платно. Става ми все по-досадно всеки път да наемам кола. Тъй като сега вече няма защо да се страхуваме от Дюпре, би могъл да купиш карета и да назначиш кочияш.
— Сменяш темата. Искаш да отвлечеш вниманието ми ли?
— Да — призна си тя чистосърдечно. — А на Робер вече казах да потърси за къщата персонала, който ни трябва.
Незабележима усмивка пробягна по устните му.
— Значи повече няма да миеш и да търкаш подове?
— Нямам време за това. — Тя отмести стола си назад и се изправи. — Трябва да донеса писмото, което вчера написах на Катрин. Моля те днес да й го пратиш по куриер.
— Още в деня на пристигането ни изпратих съобщение във Вазаро.
— Не си ми казал нищо за това.
