Чабикак-Чи-Хунахпу и тия от Мака,211 тия от Шоябах,212 тия от Сакабаха,213 тия от Сияха,214 тия от Микина,215 от Шелахух216 и тия от крайбрежието. Излязоха като стражи на войната, да бранят земята, когато отидоха по заповед на Кикаб и Кауисимах, (които бяха) ахпоп и ахпоп-камха, и на галел и на ахцик-уйнак, които бяха четиримата господари.

Бяха изпратени да бдят за враговете на Кикаб и Кауисимах, имена на владетелите, и двамата от дома на Кауек, от Кеема, име на господаря на нихаибовци. и на Ачак-Ибой, име на господаря на ахау-кичеанци. Това бяха имената на господарите, които ги изпратиха и проводиха, когато заминаха техните синове и подвластни в планините, във всяка една от планините.

Отидоха веднага и доведоха пленници, доведоха затворници пред взора на Кикаб, Кауисимах, галел и ахцик-уйнак. Воюваха стрелците с лъкове и с прашки, като взеха пленници и затворници. Герои бяха защитниците на стражниците и господарите им дадоха и предоставиха техните награди, когато те дойдоха да предадат всички свои пленници и затворници.

После се събраха на съвет по заповед на господарите, ахпоп, ахпоп-камха, галел и ахцик-уйнак, и разпоредиха и рекоха, че тези, които първи бъдат там, ще имат сановничеството на представители на своето семейство.

— Аз съм ахпоп! Аз съм ахпоп-камха! Мой ще бъде санът на ахпоп; а твой, ахау-галел, ще бъде санът на галел — рекоха всички господари, когато проведоха своя съвет.

Същото извършиха тамубовци и илокабовци; същото беше положението на трите общности на Киче, когато за пръв път назначиха военачалници и направиха благородници техни синове и подвластни. Такова бе последствието от допитването. Ала не бяха направени военачалници тук, в Киче. Имат си име планините, гдето бяха направени военачалници за пръв път синовете и подвластните, когато ги изпратиха всички, всеки в неговата планина, и се събраха всички. Шебалах и Шекамаш са имената на планините, гдето бяха направени военачалници и получиха своите длъжности. Това се случи в Чулимал.

Тъй стана назначаването, повишаването и отличаването на двадесетте галеловци, на двадесетте ахпоповци, които бяха назначени от ахпоп и ахпоп-камха и от галел и ахцик-уйнак. Получиха своите сановничества всички галел-ахпоповци, единадесет ним-чокоховци, галел-ахаувци, галел-сакиковци, галел- ачиховци, рахпоп-ачиховци, рахцалам-ачиховци, уцам-ачиховци — имена, които получиха воините, когато им повериха званията и отличията на техните престоли и седала, бидейки първите синове и подвластни на кичеанската нация, нейните стражи, нейните съгледвачи, стрелци с лъкове, прашкаджии, крепостни стени, врати, укрепления и твърдини на Киче.

Тъй сториха и тамубовци и илокабовци; назначиха и направиха благородници първите синове и подвластни, които имаше във всяко място.

Този прочее бе произходът на галел-ахпоповци и на сановете, които съществуват сега във всяко едно от тия места. Такъв бе техният произход, когато възникнаха. От ахпоп-камха, от галел и ахцик-уйнак се появиха.

Ще кажем сега името на божия дом. Домът беше обозначаван също тъй с името божие. Великата Тохилова сграда беше името на сградата на Тохиловия храм, на кауековци. Ауйлиш беше името на сградата на Ауйлишовия храм, на нихаибовци, а Хакауиц беше името на храма на бога на ахау-кичеанци.217

Цутуха, която се вижда в Кахбаха, е името на една голяма сграда, гдето имаше камък, пред който се прекланяха всички господари на Киче и пред който се прекланяха също всички народи.218

Народите правеха изпърво своите жертвоприношения пред Тохил и после отиваха да поднесат своите почитания на ахпоп и на ахпоп-камха. После отиваха да поднесат своите богати пера и своята дан пред владетеля. А владетелите, издържани от тях, бяха ахпоп и ахпоп-камха, които бяха завладели техните градове.

Велики господари и дивни мъже бяха изумителните владетели Гукумац и Котуха и изумителните владетели Кикаб и Кауисимах. Те знаеха дали ще стане война и всичко беше ясно пред очите им; виждаха дали ще има мор или глад, дали ще има размирия. Знаеха добре, щото имаше къде да могат да го видят, щото съществуваше една книга, от тях наречена „Попол Вух“.

Ала не само с това беше велико положението на господарите. Велики бяха и техните пости. И тази бе цената за тяхното създаване и цената за тяхното царуване.219 Постеха дълго време и правеха жертвоприношения на своите богове. Ето как постеха: деветима постеха, а други деветима правеха жертвоприношения и горяха благовоние. Още тринадесет мъже постеха, други тринадесет правеха приношения и горяха благовоние пред Тохил. Пред своя бог се хранеха единствено с плодове — сапоти, бели сапоти и хокоти. И нямаха питки, които да ядат.

Било седемнадесет мъже, които правеха жертвоприношението, или десет, които постеха, наистина не ядяха. Изпълняваха своите велики предписания и тъй доказваха своето господарско положение.

Също нямаха и жени, с които да спят, ами се държаха самички, в пост. Бяха в божия дом, по цял ден бяха в молитви, горяха благовоние и правеха жертвоприношения. Тъй прекарваха от привечер до предутро, стенейки в сърцата си и в гърдите си и молейки се за щастието и живота на своите синове и подвластни, а също тъй за своето царство, и вдигаха лица към небето.

Ето молбите им към техния бог, когато се молеха; и това умоляваха техните сърца:

„О ти, красоте на деня! Ти, Хуракане; ти, Сърце на небето и на земята! Ти, дарителю на богатствата и дарителю на дъщерите и на синовете! Извърни насам своята слава и своето богатство; предостави живот и развитие на моите синове и подвластни; нека се множат и растат тия, които ще те хранят и издържат; тия, които те призовават по пътищата, по полята, край бреговете на реките, в овразите, под дърветата, под увивните.

Дай им техните дъщери и техните синове. Да не срещат нито нещастие, нито неволя, да не се промъква измамникът нито зад тях, нито пред тях. Да не падат, да не бъдат ранявани, да не блудствуват, нито да бъдат осъждани от правосъдието. Да не падат нито по надолнището, нито по нагорнището на пътя. Да не срещат спънки нито зад себе си, нито пред себе си, нито нещо, което да ги удари. Отдай им добри пътища, хубави пътища, равни пътища. Да нямат нито неволя, нито нещастие по твоя вина, по твое вълшебство.

Да бъде добро битието на тия, които ти дават издръжката и храната в устата ти, в твое присъствие, на теб, Сърце на небето, Сърце на земята, Вързоп на царствеността. И ти, Тохиле; ти, Ауйлише; ти, Хакауице, своде небесен, повърхносте земна, четирите ъгли, четирите посоки. Да има само мир и спокойствие пред устата ти, в твое присъствие, о Боже!“

Тъй (говореха) господарите, докато вътре постеха деветимата мъже, тринадесетте мъже и седемнадесетте мъже. Постеха през деня и стенеха сърцата им за техните синове и подвластни и за всички техни жени и техни синове, когато всеки един от господарите правеше своето жертвоприношение.

Тази беше цената за щастливия живот, цената за мощта, сиреч властта на ахпоп, ахпоп-камха, галел и ахцик-уйнак. Двама по двама влизаха (в управлението) и се редуваха едни други, за да носят бремето на народа и на цялата кичеанска нация.

Един и общ бе произходът на тяхната традиция и произходът на обичая да се поддържа и храни, и също един бе произходът на традицията и на подобните обичаи на тамубовци и илокабовци, и рабиналите и какчикелите, на тия от Цикинаха, от Тухалаха и Учабаха. И бяха един и общ ствол (едно общо семейство), когато слушаха там в Киче това, което всички те вършеха.

Ала не само така царуваха. Не прахосваха даровете на тия, които ги хранеха и издържаха, ами ги ядяха и пиеха. Не ги и купуваха: бяха спечелили и изтръгнали своите владения, своята мощ и своето господство.

И не само завоюваха полята и градовете; малките народи и големите народи платиха многобройни откупи; донесоха скъпоценни камъни и метали, донесоха пчелен мед, гривни, гривни с изумруди и други камъни, и донесоха сплитки, направени от сини пера220 — данък на