имена са: балдахинът, престолът, костените флейти, чам-чамът, жълти мъниста, нокти на пума, нокти на ягуар, еленски глави и крака, наметки, охлювени раковини, тютюн, кратунки, папагалски пера, хоругви от пера на царска чапла, татам и кашкон.183 Всичко това донесоха дошлите, когато отидоха да получат отвъд морето рисунките от Тулан, рисунките, както наричаха онова, в което вписваха своите истории.

После, след като стигнаха своето селище, наречено Хакауиц, събраха се там всички тамубовци и илокабовци; всички племена се събраха и се изпълниха с радост, когато дойдоха Кокаиб, Коакутек и Коахау, които отново поеха там управлението на племената.

Възрадваха се рабиналите, какчикелите и тия от Цикинаха. Пред тях бяха показани знаците на господарското величие. Велико беше съществуването на племената, макар още да не беше се появила тяхната мощ. И бяха там в Хакауиц, бяха всички с дошлите от изток. Там прекараха много време, там, навръх планината, и бяха много на брой.

Там умряха и жените на Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.

Отидоха си после, напуснаха своята родина и потърсиха други места, гдето да се установят. Неизброими са местата, гдето се установиха, гдето престояха и на които дадоха име. Там се събраха и увеличиха нашите първи майки и нашите първи бащи. Тъй думаха древните, когато разказваха как обезлюдили своя първи град, наречен Хакауиц, и отишли да основат друг град, който нарекли Чи-Киш.184

Дълго време престояха в тоя друг град, гдето добиха дъщери и добиха синове. Там те бяха много на брой и планините, на всяка от които дадоха името на своя град, бяха четири. Задомиха дъщерите си и синовете си; само подаряваха дъщерите, а подаръците и приношенията, които им правеха, приемаха като цена за своите дъщери и така водеха щастливо съществуване.

Минаха после през всяко едно от заселищата185 на града, чиито различни имена са: Чи-Киш, Чичак, Хуметаха, Кулба и Кауинал. Тия бяха имената на местата, гдето спряха. И обследваха хълмовете и техните градове, и диреха незаселените места, понеже всички заедно бяха вече твърде многобройни.

Вече бяха мъртви отишлите на изток да получат господарството. Вече бяха стари, когато пристигнаха във всеки един от градовете. Не свикнаха с различните места, които прекосиха; много трудности и мъки изстрадаха и даже след много време не стигнаха до своето поселище дедите и родителите. Ето името на града, гдето стигнаха.

Чи-Исмачи е името на местонаходището на техния град, гдето бяха после и се установиха. Там развиха своето могъщество и построиха зидани сгради при четвъртото поколение владетели. И управляваха Коначе и Белехеб-Кех,186 галел-ахау. Веднага зацаруваха владетелите Котуха и Истаюл, тъй наречени, ахпоп и ахпоп-камха, които царуваха там в Исмачи, красивия град, който съградиха.

Само три велики дома съществуваха там в Исмачи. Нямаше ги тогава двадесет и четирите велики дома, само три бяха великите домове — един-единствен велик дом на кауековци, един-единствен велик дом на нихаибовци и един-единствен на ахау-кичеанци. Само двата имаха велики домове, двата клона на рода (кичеанци и тамубовци).

И бяха там в Исмачи с една-едничка мисъл, без вражди, без трудности, спокойно беше царството, нямаха ни разпри, ни свади — само мирът и щастието бяха в сърцата им. Нямаше завист, нямаха ревност. Тяхното величие беше ограничено, не бяха мислили да се възголемяват, нито да се ширят. Когато понечиха да го сторят, грабнаха щита там в Исмачи, и то само за да изявят своето господство, в знак на своето могъщество и в знак на своето величие.

Щом видяха това илокабовци, започна война от страна на илокабовци, които поискаха да отидат и да убият владетеля Котуха, желаейки да имат само един свой владетел. А що се отнася до господаря Истаюл, искаха да го накажат, да бъде наказан и умъртвен от илокабовци. Но тяхната завист не им послужи срещу владетеля Котуха, който се нахвърли върху тях, преди илокабовци да успеят да умъртвят владетеля.

Тъй започнаха метежът и раздорите на войната. Първо нападнаха града и дойдоха воините. Искаха разрухата на кичеанската раса, желаеха да господствуват те самички. Но само дойдоха да умрат, бяха уловени и паднаха в плен, и не бяха мнозина сред тях успелите да се измъкнат.

Веднага почнаха да ги жертвопринасят; илокабовци бяха жертвопринесени пред бога, и това бе възмездието за техните грехове, по заповед на владетеля Котуха. Мнозина бяха и ония, които изпаднаха в робство и слугинство; отидоха само да се предадат и да бъдат победени, загдето бяха разпоредили войната срещу господарите и срещу града. Техните сърца желаеха погубването и унищожението на расата и на владетеля на Киче, ала не го постигнаха.

По този начин се породиха жертвоприношенията на хора пред боговете, когато се води войната на щитовете, и тя бе причина да започне укрепяването на град Исмачи.

Там започна и се породи тяхната мощ, защото господарството на владетеля на Киче беше действително голямо. Във всякакъв смисъл бяха дивни владетели; нямаше кой да господствува над тях, нито имаше някой, способен да ги унижи. И бяха също тъй творци на величието на царството, което бе основано там в Исмачи.

Там порасна страхът от техния бог, изпитваха боязън и се изпълниха с уплаха всички племена, големи и малки, които присъствуваха на идването на пленниците, които биваха жертвопринасяни и убивани за мощта и господарството на владетеля Котуха, на владетеля Истаюл и нихаибовци и ахау-кичеанци.

Само три клона на (кичеанския) род бяха там в Исмачи, че тъй се наричаше градът, и там започнаха също празненствата и буйните веселби по случай техните дъщери, когато идваха да ги искат за женитба. И така се събираха трите велики дома, от тях тъй наречени, и там пиеха своите напитки, там ядяха и своето ядене, което беше цената за техните сестри, цената за техните дъщери, и сърцата им се възрадваха, когато го вършеха; и ядяха и пиеха в големите домове.

— Тия са нашите благодарности и тъй проправяме пътя към нашето потомство и нашето поколение, това е изявата на нашето съгласие те да бъдат съпруги и съпрузи — казваха.

Там се отъждествиха и там получиха своите имена, разпределиха се на общности, на седем главни племена и на дялове.

— Да се обединим ние, кауековци, ние, нихаибовци, и ние, ахау-кичеанци — рекоха трите рода и трите велики дома.

За дълго време бяха там в Исмачи, докато намериха и видяха друг град и напуснаха Исмачи.

След като се вдигнаха оттам, дойдоха тук в град Гумаркаах,187 име, което му дадоха кичеанците, когато дойдоха владетелите Котуха и Гукумац и всички господари. Бяха навлезли тогава в петото поколение хора от началото на цивилизацията и на заселването, началото на съществуването на нацията.

Там прочее мнозина направиха своите къщи и също тъй построиха божия храм; всред високата част на града го положиха, когато пристигнаха и се установиха.

После стана разрастването на тяхната империя. Бяха много и многобройни, когато проведоха съвет в своите велики домове. Събраха се и се разединиха, защото помежду им бяха възникнали раздори и съществуваха разногласия за цената на сестрите им и на дъщерите им и защото вече не пиеха своите напитки с тях.

Тази прочее бе причината да се разделят и да се обърнат един срещу друг и да си подхвърлят черепите на мъртъвците, да си ги подхвърлят помежду си.

Тогава се разделиха на девет семейства и след като бе свършила препирнята за сестрите и за дъщерите, изпълниха разпореждането да разделят царството на двадесет и четири велики дома, там, в град Гумаркаах, който бе благословен от господин епископа. По-късно градът бе напуснат.

Там се възвеличиха, там настаниха с блясък своите престоли и балдахини и разпределиха почестите