между всички господари. Образуваха се девет семейства с деветимата господари от Кауек, девет с господарите от Нихаиб, четири с господарите от Ахау-Киче и две с господарите от Сакик.

Станаха твърде многобройни и мнозина бяха също ония, които следваха всекиго от господарите; тия бяха първите между техните подвластни и много бяха семействата на всеки господар.

Ще кажем сега имената на всеки един от господарите, на всеки един от великите домове. Ето прочее имената на господарите от Кауек. Първият от господарите беше Ахпоп,188 (после) Ахпоп-Камха,189 Ах-Тохил,190 Ах-Гукумац,191 Ним- Чокох-Кауек,192 Попол-Уйнак-Читуй,193 Лолмет-Кехнай,194 Попол-Уйнак Па Хом Цалац195 и Учуч-Камха.196

Тия прочее бяха господарите на кауековци, деветима господари. Всеки имаше свой велик дом. По- нататък ще се явят отново.

Ето господарите на нихаибовци. Първият беше Ахау-Галел, после идват Ахау-Ахцик-Уйнак, Галел-Камха, Нима-Камха, Учуч-Камха, Ним-Чокох-Нихаибаб, Ауйлиш, Яколатам, Уцам-поп-Саклатол и Нима-Лолмет- Иколтуш, деветимата господари на нихаибовци.

А що се отнася до ахау-кичеанци, тия са имената на господарите: Ахцик-Уйнак, Ахау-Лолмет, Ахау- Ним-Чокох-Ахау и Ахау-Хакауиц, четирима господари на ахау-кичеанци, по реда на техните велики домове.

И две бяха семействата на тия от Сакик, господарите Цутуха и Галел-Сакик. Тия двама господари имаха само един велик дом.

По тоя начин се допълниха двадесет и четиримата господари и просъществуваха двадесет и четирите велики дома. Тъй пораснаха величието и мощта на Киче. Тогава се възвеличи и господствува превъзходството на синовете на Киче, когато иззидаха града край овразите.

Дойдоха малките народи, големите народи пред особата на владетеля. Възвеличи се Киче, когато възникна неговата слава и царственост, когато се издигнаха божият дом и господарският дом. Ала те не ги направиха, нито в тях работиха, нито пък построиха своите къщи, нито направиха божия дом, защото бяха (направени) от техните синове и подвластни, които се бяха умножили.

И не стана нито с измама, нито с кражба, нито с насилствено отнемане, защото наистина всеки принадлежеше на господарите, а и много бяха техните братя и роднини, които се бяха събрали и се събираха да чуят заповедите на всекиго от господарите.

Наистина ги обичаха и беше голяма славата на господарите; и беше на голямо уважение денят, в който се бяха родили господарите, за техните синове и подвластни, когато се умножиха обитателите на полето и на града.

Но пък не всички племена дойдоха да се предадат, нито пък паднаха в битка (обитателите на) полята и градовете, ами се възвеличиха поради чудните господари, владетеля Гукумац и владетеля Котуха. Наистина Гукумац беше дивен владетел. Седем дни се качваше на небето и седем дни вървеше, за да слезе в Шибалба; седем дни се превръщаше в змия и наистина ставаше змия; седем дни се превръщаше в орел, седем дни се превръщаше в ягуар — наистина видът му биваше на орел и на ягуар. Други седем дни се превръщаше в съсирена кръв и биваше само кръв в покой.

Наистина чудно беше естеството на тоя владетел и всички останали господари се изпълваха с уплаха пред него. Разнесе се вестта за дивното естество на владетеля и я чуха всички господари на народите. И това бе началото на величието на Киче, когато владетелят Гукумац даде тия изяви на своето могъщество. Не се изгуби неговият образ в паметта на синовете му и внуците му. И не стори това, за да имало чуден владетел; направи го само за да може да господствува над всички народи, като доказателство, че само един беше призван да бъде водител на народите.

Бе четвъртото поколение владетели това на дивния владетел, наречен Гукумац, който бе също тъй ахпоп и ахпоп-камха.

Останаха приемници и потомци, които царуваха и владяха и които заченаха свои синове и направиха много неща. Бяха родени Тепепул и Истаюл, чието царуване бе петото поколение владетели, и също тъй всяко от поколенията на тия господари има приемничество.

Ето сега имената на шестото поколение владетели. Бяха двама велики владетели, Гаг-Кикаб се наричаше първият владетел, а другият — Кауисимах, и направиха големи дела и възвеличиха Киче, защото наистина бяха с изумително естество.

Ето опустошаването и разделянето на полята и градовете на съседните нации, малки и големи. Между тях беше страната, която някога е била отечество на какчикелите, сегашната Чууила,197 и на тия от Рабинал,198 Памака,199 отечеството на тия от Каоке,200 Сакабаха,201 и градовете на тия от Сакулеу,202 на Чууи-Микина,203 Шелаху,204 Чууа-Цак205 и Цолохче.206

Тия (народи) ненавиждаха Кикаб. Той води война с тях и наистина завладя и опустоши нивите и градовете на рабиналите, какчикелите и на тия от Сакулеу, дойде и победи всички народи и далече понесоха своите оръжия Кикабовите войници. Едно-две племена не донесоха данък и тогава се нахвърли върху всички градове и стана нужда да занесат данъка пред Кикаб и Кауисимах.

Заробиха ги, бяха ранени и приковани със стрели о дърветата и вече нямаха слава, нямаха мощ. Тъй стана разрушаването на градовете, които бяха мигом сринати до основи. Подобно гърма, който ранява и троши скалата, тъй в миг изпълни с ужас победените народи.

Срещу Колче, като знак на град (разрушен) от него, сега има вулкан от камъни, които са били почти разсечени сякаш с острие на брадва. Там е, на брега, наречен Петатаюб,207 и хората, които минават, могат да го виждат ясно и днес като свидетелство за храбростта на Кикаб.

Не можаха нито да го убият, нито да го победят, защото наистина беше храбър мъж и всички народи му отдаваха дан.

И след като всички господари проведоха съвет, отидоха да укрепват овразите и градовете, след като бяха завладели градовете на всички племена. После излязоха стражите да наблюдават врага и основаха нещо като селища в завзетите места. „Ако случайно племената отново завземат града“ — казаха, когато се събраха на съвет всички господари.

Веднага излязоха по стражниците си. „Те ще бъдат като наши укрепления и наши поселища, наши крепостни стени и защити; тук ще бъде проверена нашата храброст и нашето мъжество“ — казаха всички господари, когато се отправиха към мястото, посочено на всяка общност, за да воюва с враговете.

И след като всички господари проведоха съвет, отидоха да укрепяват овразите и градовете.

— Идете там, защото вече са наша земя! Не се бойте, ако все още има врагове и те дойдат при вас да ви убиват; елате бързо да направите донесение и аз ще отида да ги умъртвя! — рече им Кикаб, когато ги изпрати всички в присъствието на галел и ахцик-уйнак.208

Тръгнаха тогава стрелците с лъкове и прашкаджиите, тъй наречени. Тогава се разпределиха дедите и бащите на цялата кичеанска нация. Бяха във всяка една от планините и бяха като стражи на планините и като пазители на стрелите и прашките и часови на войната. Не бяха нито от различен произход, нито имаха различен бог, когато отидоха. Само отиваха да укрепят градовете си.

Излязоха тогава всички тия от Ууила,209 тия от Чулимал, Сакия, Шахбакйех, Чи-Темах, Уахшалахух и тия от Кабракан,210