В това начало на древните истории на расата#1 и в следващите редове неизвестният автор дава името Киче на тъй наречената страна — варал Киче у би (varal Quiche u bi), на града — Киче тинамит (Quiche tinamit), и на племената на нацията — р’амаг Киче уйнак (r’amag Quiche vinac). Думата киче — кече (queche), или кечелах (quechelah), означава на различните езици в Гватемала гора и произлиза от ки (qui), кий (quiy) — много, и че (che) — дърво, първообразна маянска дума. Киче — земя с много дървета, покрита с гори, било името на най-могъщата нация от вътрешността на Гватемала през XVI век. Такова значение има и науатълската дума Куаутлемалан (Quauhtlemallan), която навярно е превод на името Киче и която, също както последното, описва сполучливо гористата и плодородна земя, простряла се на юг от Мексико. Несъмнено е, че астекското име Куаутлемалан, от което произлязло съвременното Гватемала, се употребявало за цялата страна, а не само за столицата на какчикелите Шимче (Iximche — дървото, наричано сега рамон),#2 назована от пристигналите с Алварадо#3 тласкалтеки#4 Текпан-Куаутлемалан (Tecpan-Quauhtlemallan). Цялата площ, разположена на юг от Юкатан и Петен-Ица, била позната преди завоюването от испанците с имената Куаутлемалан и Теколотлан (Tecolotlan) — днес Верапас.#5

#1 Адриан Ресинос употребява понятия като раса, нация и др., дори народ и племе без точността, която науката влага в тях днес.

#2 Рамон — диворастящо тропическо дърво, Celtis occidentalis, Trophis racemosa; има бели цветове, плодовете му се ядат главно от костенурката.

#3 Алварадо, Педро де (1485–1541 г.) — испански завоевател, роден в гр. Бадахос. Участвувал в покоряването на населението по земите на Доминиканската република, Куба, Мексико, Салвадор, Перу. Проявил изключителна жестокост към какчикелите при завоюването на Гватемала (1523– 1526 г.) и бил първият управител на тази обляна в кръв земя.

#4 Тласкалтеки — жителите на предиспанския град Тласкала и областта му; основан от науатълците през XIII век. До идването на европейците областта била разделена на четири тласкалтекски владения, образуващи своеобразна република, всяко имало независимо управление, а общите въпроси се решавали съвместно. Днес Тласкала е мексикански щат.

#5 Верапас — област в Средна Гватемала; понастоящем разделена на два департамента — Горна Верапас и Долна Верапас, с главни градове Кобан и Салама.

При написването на древните истории за произхода и развитието на кичеанската нация авторът вероятно си послужил не само с устното предание, но и с древните рисунки. Саагун#6 разказва, че когато вървели на изток (Юкатан), толтекските свещеници носели със себе си „всички свои рисунки, гдето били всичките им старинни предмети на изкуствата и занаятите“. В глава VI на четвърта част от тая книга се чете как господарят Накшит (Кецалкоатъл) дал на кичеанските принцове, между другото, „рисунките от Тулан — у цибал Тулан (u izibal Tulan), — рисунките, както наричаха онова, в което вписваха своите истории“.

#6 Саагун, Бернардино де (1500/?/–1590 г.) — испански францискански монах, историк, езиковед, богослов. Живял в Мексико от 1529 г. до края на дните си. Обучил индианци да записват с латиница разказите за обичаи и исторически събития, диктувани на науатълски език от жреци и владетели. Сведенията, събирани по този изпреварил времето си начин, послужили за труда му с непреходно значение на първоизточник — „История на събитията в Нова Испания“, отпечатан през 1829 г., близо три века след написването му на науатълски. Автор също на „Триезичен речник“ (науатълски-испанско-латински), „Мексиканска граматика (сиреч науатълска)“, богословски произведения.

Виж бележка 1.

Тия са имената на божеството, подредени по творчески двойки съобразно дуалистичното схващане на кичеанците, както следва: Цакол (Tzacol) и Битол (Bitol) — Творецът и Образувателят; Алом (Alom) — богинята майка, която зачева синовете; от ал (al) — син, алан (alan) — раждам. Кахолом (Qaholom) — богът баща, който зачева синовете; от кахол (qahol) — син на бащата, кахолах (qaholah) — зачевам. Хименес ги нарича майка и баща; те са Великият баща и Великата майка, наречени така от индианците, както разказва Лас Касас,#7 и които били на небето; Хунахпу-Ууч (Hunahpu-Vuch) — ловец лисица или такуасин (опосум), бог на разсъмването; ууч (vuch) е мигът, предшествуващ разсъмването. Според Зелер#8 Хунахпу-Ууч е божеството в женска възможност. Хунахпу-Утю (Hunahpu-Utiu) — ловецът койот, разновидност на вълка, Canis latrans, бог на нощта, в мъжка възможност; Саки-Нима-Циис (Zaqui-Nima-Tziis) — Голямо бяло писоте, Nasua nasica, или коати#9 — побелял от възрастта, богиня майка, и неговият съпруг Ним-Ак (Nim-Ac) — Голямо диво прасе или глиган, отсъствуващ на това място поради механичен пропуск, но упоменат в следващата глава; Тепеу (Tepeu) — владетелят или самодържецът, от науатълското Тепеух (Tepeuh), тепеуани (tepeuani), което Молина#10 превежда като завоевател или победител в битка; ах тепехуал (ah tepehual) — у маянците, които също са го взели от мексиканците. Гукумац (Gucumatz) — змия, покрита със зелени пера, от гук (guc), на маянски кук (kuk) — зелени пера, кецал,#11 чрез пренос на значението, и кумац (cumatz) — змия. Това е кичеанската версия на Кукулкан (Kukulcan) — маянското име на Кецалкоатъл, толтекския владетел, завоевател, цивилизатор и бог на полуостров Юкатан през периода на Новата маянска империя. Силно мексиканската оцветеност на кичеанското боговерие се отразява в тази творческа двойка, която продължава да се упоменава в книгата, докато божеството вземе телесен образ в Тохил, отъждествен изрично в третата част с Кецалкоатъл; У Куш Чо (U Qux Cho) — сърцето или духът на лагуната. У Куш Пало (U Qux Palo) — сърцето или духът на морето. Ще се види, че божеството било наричано също Сърце на небето — у Куш Ках (u Qux Cah); Ах Раша Лак (Ah Raxa Lac) — господарят на зеленото блюдо, сиреч земята; Ах Раша Цел (Ah Raxa Tzel) — господарят на зелената чаша или на синята паница, както казва Хименес, сиреч небето.

Името Хунахпу (Hunahpu) е било предмет на много тълкувания. Буквално означава ловец с духателна тръба (вижте бележка 36 към първа част), стрелец; етимологически е тъкмо това и е дума от маянския език,