ахпу (ahpu) на маянски е ловец, ах ппух об (ah ppuh ob) — форма за множествено число — са планинците, които ходят на лов, според „Мотулския речник“.#12 Очевидно е обаче, че кичеанците трябва да са имали някакво по-правдиво основание от съдържащото се в етимологията, за да дадат това име на божеството. Ловецът в първобитните времена бил много важна личност; преди да се създаде земеделието, народът преживявал от лова и от диворастящите плодове на земята. Хунахпу ще да е бил следователно всеобщият ловец, който снабдявал човека с прехрана; на маянски хун (hun) означава и всеобщ, повсеместен. Но е възможно произхождащите пряко от маянците кичеанци да са искали да възпроизведат в името Хунахпу звуковете на маянските думи Хунаб Ку (Hunab Ku) — „единственият бог“, служещи за обозначаване на главния бог в маянския пантеон, който не можел да се представя веществено, понеже бил безтелесен. В древни времена рисунката на един ловец може би е служела да представя фонемата Хунаб Ку, която заключавала отвлечената представа за духовно и божествено същество. Този похват е обичаен в доколумбовската рисункова писменост. Хунахпу е също името на двадесетия ден от кичеанския календар, най-почитания ден у древните, равнозначещ на маянския Ахау (Ahau) — господар или водител, и на науатълския Шочитъл (Xochitl) — цвете и слънце, символ на бога слънце или Тонатюх (Tonatiuh).

#7 Лас Касас, Бартоломе де (1474–1566 г.) — испански духовник, писател, историк. От 1502 г. пребивавал по земите на Доминиканската република, Хаити, Куба, Никарагуа, Гватемала, Мексико. Всеотдайно бранел туземното население от злочинствата на своите съотечественици, за което бил наречен Апостол на Индиите и Защитник на индианците. Делото му на пръв разобличител на колониализма приживе намерило широк отзвук в Европа. Най-известните му трудове се публикуват съответно през 1552 и 1875 г.: „Съвсем кратко изложение за разрушаването на Индиите“ и „Обща история на Индиите“.

#8 Зелер, Едуард (1849–1922 г.) — известен немски антрополог и маянист.

#9 Писоте, Nasua nasica, или коати — става дума за Nasua narica, месояден бозайник, разпространен от Мексико до Аржентина, с продълговата глава, тясна муцуна, дълга и широка опашка, гъста козина. Прилича на язовеца. Ресинос е запазил, редом с международно известното коати, и думата от науатълски произход „писоте“ (pizotl), влязла в гватемалския испански.

#10 Молина, Алфонсо де (около 1513–1585 г.) — францискански монах, писател. В Мексико пристигнал около 1524 г. и научил отлично науатълски език. Неговият „Речник на кастилския и мексиканския език“ (1555; разширено издание 1571 г.) е първият испанско-науатълски и науатълско-испански речник, а и въобще първото лексикографско произведение за доколумбовски език.

#11 Виж бележка 11 към първа част.

#12 „Мотулски речник“ — маянско-испански и испанско-маянски речник, чието авторство се приписва на францисканския монах Антонио де Сиудад Реал (1551–1617 г.). Носи името на мястото, където бил съставен към края на XVI век — Мотулския манастир (село Мотул, Юкатан). Ръкописът е допълнен през 1864 г., а през 1929 г. се отпечатва за пръв път. Основно помагало и днес при изучаването на маянски език.

Шпиякок (Ixpiyacoc) и Шмукане (Ixmucane) — старецът и старицата — на маянски шнук (ixnuc) е старица, — равнозначни на мексиканските богове Сипактонал (Cipactonal) и Ошомоко (Oxomoco) — мъдреците, които според толтекското предание измислили звездогадаенето и съставили сметката на времената, сиреч календара.

„Попо Вух“ (Popo Vuh) или „Попол Вух“ (Popol Vuh) — буквално „книгата на общността“. Думата „попол“ е маянска и означава съвет, събрание или общ дом. „Попол на“ (Popol na) е „обществен дом, гдето се събират да разглеждат републиканските работи“, отбелязва „Мотулският речник“. Според Хименес „поп“ е кичеански глагол и означава събирам, свързвам, струпвам хора, а „попол“ — нещо, принадлежащо на съвета, общински, национален. По тази причина Хименес тълкува „Попол Вух“ като „Книга на общността или на съвета“. Вух (Vuh) или уух (uuh) е книга, хартия или плат и произлиза от маянското хуун (huun) или уун (uun), което е хартия, книга и дървото, от чиято кора някога се правела хартията, наричано от науатълците аматъл (amatl), в Гватемала — аматле, Ficus cotinifolia. Да се забележи, че в много думи маянското „н“ (n) на кичеански се превръща в „х“ (j или придиханен h). На (na) — къща на маянски, се превръща в ха (ha или ja); хуун (huun) или уун (uun) — книга на маянски, на кичеански става вух (vuh) или уух (uuh).

Отвъд морето — има се предвид полуостров Юкатан, а не отвъд океана.

Четирите посоки на света,#13 според Брасьор. Това е същата представа за четиримата бакаби,#14 крепящи небето на маянците.

#13 Според Естрада Монрой става дума за разделяне на времето на равноденствия и слънцестояния.

#14 Бакаб (bacab, испански) — от маянско-юкатанското бакабооб (bacaboob) — крепител на небето. Според маянско-юкатанската митология земята е огромен крокодил, нагазил в морето, костните му плочи са планините, а водата между тях — езерата; земетресенията са оргазмите на влечугото. Небето се крепи от четирима братя богове, наречени бакаби, които са представяни като брадати старци. Те стоят в четирите краища на света, ще рече в четирите главни посоки. Както в кичеанския мит, на всяка от тях съответствува по един цвят (вижте бележка 40 към втора част).

Ще се забележи, че когато изрежда лица от двата пола, „Попол Вух“ изискано учтиво споменава първо жената.

Бяха във водата, защото кичеанците свързвали името на Гукумац с водната стихия. Епископ Нунес де ла Вега#15 казва, че Гукумац е змия с пера, която ходи из водата. Какчикелският ръкопис разказва, че един от първобитните народи, преселили се в Гватемала, бил наречен гукумац, понеже спасението му било във водата.

#15 Вега, Нунес де ла (около 1642–1706 г.) — доминикански монах, законодател и писател, роден в Нова Гренада, сегашна Колумбия. От 1684 г. до смъртта си бил епископ на Чиапас (днес мексикански щат). Основното му произведение „Епархийски устройства на Чиапаското епископство“ било предназначено да ръководи индианците по християнски път. Първата част на книгата е написана през 1689 г., а втората между 1693 и 1695 г.; публикуват се през 1702 г. в Рим.

На маянски гук (guc) или к’ук (q’uc), кук (kuk) е птицата, която днес се нарича кецал (Pharomacrus mocinno); същото име се дава на красивите опашни пера на тая птица, които се наричат кецали (quetzalli) на науатълски. Рашон (raxon) или рашом (raxom) е друга птица с небесносиня перушина, според Басета:#16 птиче с „мъхестоцветна гръд и сини криле“, според „Речника на францисканските отци“. Ранчон (ranchon) на простонародния език в Гватемала е Cotinga amabilis, с тюркоазеносин цвят и лилави гърди и гърло, наричан от мексиканците шюхтототъл (xiuhtototl). Перата на тия две тропически птици, които изобилствуват особено в областта Верапас, от най-древни времена били използувани у маянците за церемониални украшения на