Шекоткоуач (Xecotcovach) — ше (xe) — изпражнения; кот (cot) — граблива птица. Лешояд.

Камалоц (Camalotz) — кам (cam) — смърт; лоц (lotz) — бодли. Който убива с бодли.

Коцбалам (Cotzbalam) — коц (cotz) — нагърчвам, набръчквам; балам (balam) — ягуар. Ягуарът, който обезобразява.

Тукумбалам (Tucumbalam) — тукум (tucum) — набръчквам, разрушавам. Ягуарът, който разрушава с удари на лапите.

Ресинос употребява думата „комал“ и понеже тя не е разпространена извън Мексико и Средна Америка, обяснява я по следния начин: Комал (comalli) на мексикански език, шот (xot) на кичеански — голямо блюдо, подобно на глинен кръг, което се използува за печене на царевични питки. По размер, форма и предназначение отговаря на нашата подница.

В оригинала: ки каа (qui caa) — мелничен камък, метате в Мексико. Маянците не познавали мелници и воденици; мелничният камък, за който става дума, наподобява по-скоро нашия хромел: царевичните зърна се стривали с каменна точилка върху плосък камък, приличащ на масичка.

Кучетата, чието месо дървените хора ядели, не били съществуващите днес в Америка, а разновидност, която испанските летописци наричат неми кучета,#23 защото не лаели. Домашните им животни били пуякът, фазанът и дивата кокошка.

#23 Тоя вид предиспански кучета съществуват и днес, отглеждат ги богати любители на редки породи. Естествено, месото им вече не се яде. Необичайното у тези животни не е приписваната им немота (лаят, макар и твърде рядко), а обезкосмеността им, поради която нямат бълхи и понякога маянците спели с тях, за да се топлят. Днес са известни три вида от тези животни, а поради сведения от някои митове се предполага, че преди идването на европейците е имало и окосмени кучета.

Тия думи просто подражават на звука, издаван от камъка, когато върху него се мели царевица.

Представата за древен потоп и вярването за друг, подобен на описвания в това място на „Попол Вух“, който щял да бъде краят на света, все още съществувала сред гватемалските индианци в годините, последвали испанското завоюване, както се чете в „Кратка възхвална история“ (глава CCXXXV) от Лас Касас.

Според „Куаухтитлански летописи“ (Anales de Cuauhtitlan) в четвъртата възраст на земята „издавили се много люде, и изхвърлили в планините други и станали маймуни“. (Превод на испански Галисия Чималпопока.)

Уукуб-Какиш (Vucub-Caquix) — сиреч Седемте гуакамаи.#24 Целият този епизод е напълно приказен и без връзка с някакъв исторически факт. Кичеанците често използували числото седем (уукуб) в собствени имена, както ще се види в хода на тая книга.

#24 Гуакамайо или гуакамая — папагал от вида Ara macao, голям колкото кокошка, с червена, синя, зелена и жълта окраска.

Това, изглежда, е намек за наводнението, унищожило дървените хора. По-нататък разказвачът отбелязва, че Уукуб-Какиш е съществувал по време на наводнението. Общата представа у индианците била, че не всички първобитни човеци загинали в потопа.

Шбаланке (Ixbalanque) — шбалам (xbalam) — ягуарче; кех (queh) — елен. Малък ягуар, ловец на елени.

Духателна тръба — оръжие, познато на български също с името сербатана; първобитните народи го използуват за лов до ден днешен. Представлява тръба, дълга от 1,5 метра до 4 метра, през която се издухва стрела, прелитаща до 45 метра. Върхът на стрелата понякога е намазан с отрова. Може да се изстрелват и малки топчета от изпечена глина. Маянците си служели именно с такива топчета (или с корави семена), носени в мрежа, по време на лов на птици, които убивали заради месото и перата. Хунахпу и Шбаланке събаряли птичетата само като духвали през тръбите, което показва, че са били свръхестествени създания.

Сипакна (Zipacna) — сип (zip) — пушек; пак (pac) — изсушена кожа или черупка; на (na) — първи.

Кабракан (Cabracan) — каб (cab) — втори, две; ракан (racan) — ходила. Който има две ходила.

Играта на топка била широко разпространена в цяла доколумбовска Месоамерика. Днес се играе на различни места, ала не е известно дали по същия начин, както някога. Предполага се, че у маянците и астеките играта е била еднаква; според техните вярвания била измислена от боговете. Имала обредно,