владетелите и на главните господари.

#16 Басета, Доминго де — монах, автор на „Речник на кичеанския език“ (1698 г.), неиздаван. Ръкописът се намира в Парижката национална библиотека.

С присъщата на кичеанския език сбитост авторът разказва как в ума на Образувателите се родила ясно мисълта, как се разкрила необходимостта да бъде създаден човекът, последна и върховна цел на Сътворението, според финалистките#17 представи на кичеанците. Идеята да бъде създаден човекът била възприета тогава, но както ще се види в хода на повествованието, била приложена на дело много по- късно.

#17 Финалистки — от финализъм, тоест телеология: идеалистически мироглед, според който всички явления са целенасочени, а развитието в света е осъществяване на предопределена крайна цел.

Хуракан#18 (Huracan) — един крак; Какулха Хуракан (Caculha Huracan) — еднокрака мълния, тоест светкавицата; Чипи Какулха#19 (Chipi Caculha) — малка мълния. Това е тълкуването на Хименес. Третият, Раша Какулха#20 (Raxa Caculha), е зелената мълния, според същия писател, и светкавицата или гръмотевицата — според Брасьор. Прилагателното раш (rax) има, между другите си значения, това на внезапен или неочакван. На какчикелски рашхана-хих (raxhana-hih) е светкавица. Освен всичко това на кичеански и на какчикелски ракан (racan) означава голям или дълъг.

#18 Хуракан — ху (hu) — раздухвам главните, намесвам се, слагам едно нещо върху друго; рат (rat) — вихрушка; ракан (racan) — крак. Еднокраката вихрушка, която разбърква нещата, според Естрада Монрой.

#19 Чипи Какулха — чи (-chi) — уста; пи (pi) — свистя; ка (ca) — мелничен камък; ха (ha) — вода, река. Вода, която свисти, движейки мелничния камък.

#20 Раша Какулха — раш (rax) — зелен, синкав. Зеленосинкава вода, която движи мелничния камък.

Буквално — горското човече. Древните индианци вярвали, че горите се обитават от тия същества пазители, вид горски духове, подобни на алуш (alux) у маянците.

Вместо „пума“ и „ягуар“ навсякъде в превода си Ресинос пише „лъв“ и „тигър“ — имената, дадени погрешно на тия животни от първите европейци.

Р’атит ких (r’atit quih), р’атит сак (r’atit zac). Тук думата „атит“ трябва да се разбира в събирателен смисъл, обхващащ двамата деди Шпиякок и Шмукане, които в текста после са наречени с имената си. Същият израз се чете по-нататък.

Авторът нарича дваж майка Хунахпу-Ууч и дваж баща Хунахпу-Утю, определяйки по този начин пола на всекиго от членовете на творческата двойка.

На това място в текста, изглежда, се изброяват обичайните занаяти на тогавашния човек. Авторът призовава ахкуал (ahqual), който очевидно обработвал изумрудите или зелените камъни; ахяманик (ahyamanic), сиреч златаря или сребраря; ахчут (ahchut), ваятеля или скулптора; ахцалам (ahtzalam), дърворезбаря или столаря; ахрашалак (ahraxalac), сиреч който произвеждал зелените или красивите блюда; ахрашасел (ahraxazel), който изработвал чашите, зелени и красиви, понеже думата раша (raxa) има и двете значения; ахгол (ahgol), който обработвал смолата или копала,#21 и накрая — ахтолтекат (ahtoltecat), който несъмнено бил сребрарят, толтекът. Толтеките#22 наистина били големи майстори в сребрарското изкуство, на което, според преданието, били научени от самия Кецалкоатъл.

#21 Копал (copal, испански, от науатълски copalli) — смола, добивана от различни видове едноименно дърво, Cuphorbia heterophylia; най-ценното и главното от маянските благовония. Извлича се посредством нарези по стъблото и клоните. Така обаче назовавали и други смоли. На маянски е известен с имената пом (pom) и пасим (pasim). С него търгували, плащали данък, употребявали го за лечение. Обикновено жреците му придавали различни форми: на човек, животни, идоли, сърца, топчета. Жълтите стъкловидни късчета и досега се използуват в Гватемала и в Мексико като благовоние, горено върху жарава.

#22 Толтеки — народ от науатълското семейство, установил се през VIII век по земите на Централното Мексиканско плато със столица Тула Шикоктитлан. През X-XII век толтекската култура достига своя разцвет и упражнява силно влияние върху много народи, сред тях — астеките и маянците, у които толтек означавало човек на изкуството.

Ците (tzite) — цитово дърво, Erythrina corallodendron. На мексикански език е цомпанкуауитъл (tzompanquahuitl). В селата се използува за направа на огради. Плодът му е шушулка, съдържаща червени зърна, прилични на бобовите, с които индианците открай време си служат, заедно с царевичните зърна, при своите гадания и вълшебства.

Ах ците (ah tzite) — който отгатва съдбата по цитовите зърна; Басета тълкува думата като „вълшебник“ и такъв е в случая Шпиякок.

Тук Ресинос употребява думата „субстанция“, означаваща и „вещество, същност“; у Бургес и Шек тя е преведена с „плазма“.

Обикновено в Гватемала кичеанското име сибаке (zibaque) се употребява за обозначаване на това растение от семейство тифови, много използувано за приготвяне на рогозки, наричани в страната тръстикови рогозки.