Всеки ден идваха и пред Тохил, Ауйлиш и Хакауиц и казваха в сърцата си:

— Ето Тохил, Айулиш и Хакауиц. Само кръвта на елените и на птиците можем да им поднасяме; само ще си пускаме кръв от ушите и от ръцете. Да поискаме сила и мощ от Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Какво ще рекат за изтребването на народа, че един по един ги убиваме? — казваха помежду си, когато се отправяха към взора на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц.

После си бодяха ушите и ръцете пред божеството, събираха своята кръв и я туряха в чашата, до камъка. Но истината е, че не бяха от камък, ами всеки се представяше с външността на момче.

Радваше ги кръвта на жреците и жертвоприносителите, когато идваха с тая изява на своя труд:

— Следвайте дирите им (на животните, които жертвопринасяха), там е спасението ви!

— Оттам дойде, от Тулан, когато ни донесохте — им казаха, — когато ви дадоха кожата, наречена Пасилисиб, намазана с кръв: нека се пролее нейната кръв и това да бъде дарението за Тохил, Ауйлиш и Хакауиц.168

Ето как Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам започнаха кражбата на хора от племената (от Уук-Амаг).

После дойде избиването на племената. Улавяха някого, когато вървеше самичък, или двама, когато вървяха, и не се знаеше кога го улавяха, и веднага отиваха да го жертвопринесат пред Тохил и Ауйлиш. Сетне поръсваха кръвта из пътя и слагаха главите им отделно на пътя. И казваха племената: „Ягуар ги е изял.“ И казваха тъй, защото следите, които оставяха, бяха сякаш от ягуар, макар те да не се показваха. Вече станаха много хората, които бяха отвлекли, ала племената разбраха това по-късно.

— Дали Тохил и Ауйлиш не се вмъкват между нас? Те трябва да са хранените от жреците и жертвоприносителите. Къде ли ще са техните домове? Да проследим стъпките им! — рекоха всички народи.

Тогава проведоха съвет помежду си. И почнаха да следят дирите на жреците и жертвоприносителите, но те не бяха ясни. Само стъпки на зверове, стъпки на ягуар се виждаха, но дирите не бяха ясни. Не бяха ясни първите дири, тъй като бяха обърнати, сякаш направени, за да се изгубят, и не беше ясен техният път. Образува се мъгла, образува се черен дъжд и стана много кално; и заръмя. Това виждаха народите пред себе си. И сърцата им се уморяваха да търсят и да ги преследват по пътищата, защото — нали толкова велико беше съществото на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц — се отдалечаваха чак дотам, навръх планините, в съседство с народите, които избиваха.

Тъй започна отвличането на хора, когато вещерите ловяха племената по пътищата и ги жертвопринасяха пред Тохил, Ауйлиш и Хакауиц; но своите (собствени) синове спасяваха там в планината.

Тохил, Ауйлиш и Хакауиц имаха външността на три момчета и вървяха поради вълшебната добродетел на камъка. Имаше една река, където се къпеха край брега на водата, и единствено там се появяваха. Затова се наричаше В Тохиловото къпалище и това беше името на реката.169 Много пъти племената ги виждаха, но те изчезваха начаса, щом биваха виждани от народите.

Чу се тогава вест къде се намират Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам и племената начаса проведоха съвет как да ги погубят.

На първо място племената поискаха да обсъдят как да победят Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. И всички жреци и жертвоприносители (на племената) рекоха пред племената:

— Нека всички се вдигнат, да се призоват всички, да няма нито една дружина, нито две дружини измежду нас, които да останат назад от другите.

Събраха се всички, събраха се много на брой и обмисляха помежду си. И рекоха, питайки се един друг:

— Как да направим, че да победим кичеанците-кауековци,170 по чиято вина чезнат нашите синове и подвластни? Не се знае как става унищожаването на хората. Ако трябва да загинем от тия похищения, тъй да бъде; а ако е толкова голяма мощта на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц, тогава нека да бъде наш бог тоя Тохил! И дано да го вземете пленник! Не е възможно те да ни победят. Нима няма достатъчно мъже сред нас? А кауековци не са много — рекоха, когато бяха всички събрани.

И някои казаха, обръщайки се към племената, когато говориха:

— Кой е виждал тия, които се къпят в реката всеки ден? Ако те са Тохил, Ауйлиш и Хакауиц, ще победим първо тях, а сетне ще започнем да унищожаваме жреците и жертвоприносителите. — Това казаха неколцина от тях, когато говориха.

— Но как ще ги победим? — запитаха отново. — Ето по какъв начин ще ги победим. Понеже те имат външност на момчета, когато се показват във водата, нека идат две девици, които да са наистина красиви и прелюбезни девици, и да им се прииска да ги притежават — отвърнаха.

— Много добре. Да вървим прочее; да потърсим две чудесни девици — възкликнаха и веднага отидоха да търсят дъщерите си. И наистина бяха прекрасни девици.

После дадоха напътствия на девиците:

— Идете, дъщери наши, идете да перете дрехи на реката и ако видите трите момчета, съблечете се пред тях, и ако техните сърца ви пожелаят, повикайте ги! Ако ви рекат: „Можем ли да дойдем при вас?“ — „Да“, ще им отвърнете. А когато ви попитат: „Откъде идвате, чии дъщери сте?“, ще отговорите: — „Дъщери сме на господарите.“ После ще им речете: „Дайте ни някакво ваше уверение.“ И ако след като са ви дали нещо, поискат да ви целунат по лицата, отдайте им се истински. А ако не се отдадете, ще ви убием. После нашите сърца ще бъдат задоволени.

Когато получите уверението, донесете го тук; и то ще бъде сигурният знак, по който да отсъдим, че те са се събрали с вас.

Тъй рекоха господарите, когато посъветваха двете девици. Ето имената им: Щах се казваше едната от девиците, а другата Шпуч.171 И двете, наречени Щах и Шпуч, бяха пратени на реката, в къпалището на Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Това разпоредиха всички племена.

Тръгнаха веднага, добре нагиздени, и наистина бяха много красиви, когато отидоха там, гдето се къпеше Тохил,172 за да бъдат видени и за да перат. Когато те отидоха, господарите се зарадваха, понеже бяха изпратили своите две дъщери.

След като стигнаха на реката, започнаха да перат. Двете се бяха разголили вече и стояха до камъните, когато дойдоха Тохил, Ауйлиш и Хакауиц. Стигнаха там, до брега на реката, и малко се изненадаха, щом видяха двете девойки, които перяха, а момичетата се засрамиха тутакси, щом дойде Тохил. Ала Тохил не пожела двете девици. И тогава ги запита:

— Откъде идвате?

Тъй рече на двете девици и прибави: — Какво искате, че сте дошли чак тук, до брега на нашата вода?

А те отговориха:

— Господарите ни пратиха да дойдем тук. „Идете да видите лицата на Тохиловци и говорете с тях — ни казаха господарите — и после донесете сигурен знак, че сте им видели лицата“, ни бе казано. — Тъй говориха двете момичета, разкривайки целта на своето идване.

И така, племената искаха девиците да бъдат изнасилени от Тохиловите нагуали.173 Но Тохил, Ауйлиш и Хакауиц рекоха, говорейки отново на Щах и Шпуч, че тъй се наричаха двете девици:

— Добре, с вас ще вземете сигурен знак за нашия разговор. Почакайте малко, после ще го дадете на господарите — им казаха.

После се посъветваха жреците и жертвоприносителите и рекоха на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам:

— Изрисувайте три плаща, нарисувайте върху тях символа на вашето същество, та да стигне до племената, и да ги вземат двете момичета, които перат. Дайте ги на тях — рекоха на Балам-Кице, Балам- Акаб и Махукутах.