казва в техните разкази.

Незабавно след това Тохил, Ауйлиш и Хакауиц се превърнаха в камък ведно с обожествените същества — пумата, ягуара, змията, кантила и горския дух.160 Техните ръце се вкопчиха о дърветата, когато се появиха слънцето, месецът и звездите. Всички се превърнаха също в камъни. Може би днес ние нямаше да сме живи поради хищните животни — пумата, ягуара, змията, кантила и горския дух; може би днес нямаше да съществува нашата слава, ако от слънцето първите животни не бяха станали на камъни.

Щом то изгря, сърцата на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам се изпълниха с радост. Силно се възрадваха, когато съмна. И хората, които бяха там, не бяха много; само неколцина бяха ония, които се намираха на планината Хакауиц. Там осъмнаха, там изгориха благовонието и танцуваха, отправили взор към изток, откъдето бяха дошли. Там бяха техните планини и техните долини, там, отгдето дойдоха Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, тъй наречени.

Ала именно тук се размножиха, в планината, и този бе техният град; пък и тук бяха, когато се появиха слънцето, месецът и звездите, когато съмна и се освети лицето на земята и целият свят. Пак тук започнаха своята песен, която се нарича „Камуку“;161 изпяха я, но само болката на сърцата си и съкровеността си изразиха в своята песен.

— О, горко ни! В Тулан се погубихме, разделихме се, и там останаха нашите по-големи и по-малки братя. О, ние видяхме слънцето, но къде са те сега, когато вече съмна? — казваха на жреците и жертвоприносителите на яките.

Защото наистина тъй нареченият Тохил е същият бог на яките и името му е Йолкуат-Кицалкуат.162

— Разделихме се там в Тулан, в Суюа, оттам тръгнахме заедно и там бе създаден нашият род, когато дойдохме — казваха помежду си.

Тогава си спомниха за своите по-големи братя и за своите по-малки братя, яките, за които съмна там в страната, която днес се нарича Мешико. Също тъй една част от хората останаха там на изток, тъй наречените тепеу олимани, които останали там, казваха.

Чувствуваха голяма скръб в сърцата си там, в Хакауиц; чувствуваха скръб и тамубовци и илокабовци, които също бяха там в гората, наречена Амак-Тан, гдето съмна за жреците и жертвоприносителите на Тамуб и за техния бог, който беше също Тохил, понеже беше едно и също името на бога на трите клона на кичеанския народ. И такова е името на бога на рабиналите, понеже има малка разлика с името Хунтох, че тъй се нарича богът на рабиналите; затова казват, че искали да изравнят своя език с тоя на какчикелите.

А езикът на какчикелите е различен, защото името на техния бог беше различно, когато дойдоха оттам, от Тулан-Суюа. Цоциха-Чималкан беше името на техния бог и днес говорят различен език; а също от своя бог взеха името си семействата Ахпосоцил и Ахпоша, тъй наречени.

Измени се също тъй божият език, когато им дадоха техния бог там в Тулан, край камъка; езикът им бе изменен, когато дойдоха от Тулан в мрачината. И когато бяха заедно, съмна за тях, грейна за тях зората, за всички племена, както бяха събрани имената на боговете на всяко едно от племената.

А сега ще разкажем за техния престой и тяхното пребиваване там в планината, гдето четиримата, наречени Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, се намираха заедно. Плачеха техните сърца за Тохил, Ауйлиш и Хакауиц, които бяха оставили сред увивните и мъха.

Ето как пренесоха жертви край мястото, гдето сложиха Тохил, когато дойдоха пред взора на Тохил и на Ауйлиш. Отиваха да ги видят и да ги поздравят, а също и да им благодарят за идването на зората. Те стояха в гъсталака, сред камъните, там в гората. И само по чудо проговориха, когато жреците и жертвоприносителите дойдоха пред Тохил. Не носеха големи дарове, само борова смола, остатъци от смола нох и перикон163 изгориха пред своя бог.

И тогава говори Тохил; само по чудо даде своите съвети на жреците и жертвоприносителите. И те (боговете) говориха тогава и рекоха:

— Наистина тук ще бъдат нашите планини и нашите долини. Ние сме ваши; големи ще бъдат нашата слава и нашето потомство чрез всички хора. Ваши са всички племена, а ние — ваши другари. Грижете се за вашия град и ние ще ви дадем напътствието си. — Не ни показвайте пред племената, когато сме сърдити заради словата от техните уста и заради тяхното държане. Също тъй не оставяйте да падаме в уловка. Но дайте ни синовете на тревата и синовете на полето, а също самките на елените164 и самките на птиците. Идвайте да ни давате по малко от вашата кръв, имайте милост към нас. Вземайте косъма на елените165 и се пазете от ония, чиито погледи са ни измамили.

— И тъй, еленът (кожата) ще бъде нашият символ, който ще явите пред племената. Когато бъдете запитани къде е Тохил, ще представите елена пред очите им. Също не се показвайте вие самите, защото ще имате други неща, които да вършите. Високо ще бъде вашето положение; ще владеете всички племена; ще донасяте тяхната кръв и тяхната същина пред нас, а които дойдат да ни прегърнат, наши ще бъдат също — рекоха тогава Тохил, Ауйлиш и Хакауиц.166 Външност на момчета имаха, когато ги видяха, щом дойдоха да им поднесат даровете си. Тогава започна преследването на челядта на птиците и челядта на елените, а уловът на дивеч беше приеман от жреците и жертвоприносителите. И щом намираха птиците и челядта на елените, тозчас отиваха да положат кръвта от елените и от птиците в устата на Тохиловите и Ауйлишовите камъни.

И когато кръвта биваше изпита от боговете, тозчас проговаряше камъкът, когато пристигаха жреците и жертвоприносителите, когато отиваха да им поднесат своите дарове. И също тъй правеха пред техните символи, горейки перикон и холом-окош.

Символите на всекиго стояха там, където бяха поставени от тях, навръх планината. Но те (жреците) денем не живееха в своите къщи, а ходеха из горите и се хранеха само с челядта на конските мухи,167 на осите и на пчелите, които търсеха; нямаха ни добро ядиво, ни добро питие. И също не бяха познати пътищата за техните домове, и не се знаеше къде бяха останали жените им.