боен вик, свиреха с уста, крещяха, подканяха към битка, когато дойдоха току до града.

Ала жреците и жертвоприносителите не се побояха, само ги гледаха от края на крепостната стена, гдето стояха в добър порядък с жените си и децата си. Мислеха само за усилията и крясъците на племената, когато те се качваха по полите на планината.

Вече малко оставаше да се нахвърлят върху входа на града, когато отвориха четирите кратуни, които бяха накрай града, когато излязоха земните пчели и осите, като пушилка излязоха от кратуните. И тъй воините загинаха от насекомите, които ги жилеха по гледците и им се лепваха по носовете, устата, краката и ръцете.

— Къде са — думаха — ония, които уловиха, които извадиха всички земни пчели и оси, дето са тук?

Направо отиваха да ги жилят по гледците, жужаха на орляци гадините над всеки човек; и замаяни от земните пчели и осите, вече не можаха да държат нито лъковете си, нито щитовете си, които бяха захлупени на земята.

Когато падаха, оставаха проснати в полите на планината и вече не усещаха, когато мятаха по тях стрели и ги раняваха с брадви. Само прости тояги използуваха Балам-Кице и Балам-Акаб. Жените им също се впуснаха да убиват. Само една част се завърна и всички племена удариха на бяг. Но довършиха, убиха първите, които хванаха; не бяха малцина мъжете, които умряха, и не умряха ония, които те мислеха да преследват, а ония, които насекомите нападнаха. Не бе и храбро деяние, защото не умряха от стрелите и от щитовете.

Тогава се предадоха всички племена. Смириха се народите пред Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.

— Смилете се над нас, не ни убивайте! — възкликнаха.

— Много добре. Макар че заслужавате да умрете, ще станете (наши) подвластни за до живот — им рекоха.

Тъй нашите първи майки и бащи сломиха всички племена; и това стана там, на планината Хакауиц, както сега е наричана. Именно там първо отседнаха, там се размножиха и увеличиха, родиха своите дъщери, дадоха битие на своите синове, на планината Хакауиц.

Бяха прочее много доволни, когато победиха всички племена, които сломиха там, навръх планината. Тъй осъществиха сломяването на племената, на всички племена. След това отдъхнаха техните сърца. И рекоха на своите синове и дъщери, че когато поискали да ги убият, вече наближавал часът на тяхната смърт.

А сега ще разкажем за смъртта на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, тъй наречени.

И нали вече предчувствуваха своята смърт и своя край, дадоха своите съвети на синовете си. Не бяха болни, не усещаха нито болка, нито предсмъртни мъки, когато оставиха своите наставления на синовете си.

Тия са имената на техните синове: Балам-Кице има двама сина, Кокаиб175 се наричаше първият, а Кокауиб176 беше името на втория син на Балам-Кице, дядото и бащата на кауековци.

А тия са двамата сина, които зачена Балам-Акаб, ето имената им: Коакул177 се наричаше първият от неговите синове, а Коакутек178 бе наречен вторият син на Балам-Акаб, от нихаибовци.

Махукутах има само един син, който се наричаше Коахау.179

Тези тримата имаха синове, но Ики-Балам нямаше синове. Те бяха наистина жертвоприносителите и такива бяха имената на техните синове.

Тъй прочее се простиха с тях. Бяха заедно четиримата, когато изпяха „Камуку“, че тъй се наричаше песента, която изпяха, когато се простиха със синовете си.

— О синове наши! Ние се отиваме, ние се завръщаме; здрави наставления и мъдри съвети ви оставяме. А и вие, които дойдохте от нашата далечна родина о, съпруги наши! — рекоха на своите съпруги и с всяка една от тях се простиха. — Ние се връщаме при нашия народ, вече е на своето място Нашият господар на елените,180 изявен е на небето. Ще подемем завръщането, изпълнихме своето предназначение, нашите дни са свършени. Мислете прочее за нас, не ни изличавайте (от паметта си), не ни забравяйте. Отново ще видите своите бащини огнища и своите планини, установете се там, и тъй да бъде! Продължете своя път и пак ще видите мястото, откъдето дойдохме.

Тия думи изрекоха, когато се простиха. После Балам-Кице остави знака на своето съществуване:

— Това е един спомен, който оставям за вас. Това ще бъде вашата мощ. Аз се прощавам, изпълнен с тъга — добави. Тогава остави знака на своето съществуване, Писом-Гагал181 тъй наречен, чието съдържание беше невидимо, защото беше обгърнато и не можеше да се разгърне; не се виждаше шевът, защото не се видя кога го увиха.

По тоя начин се простиха и веднага изчезнаха там, навръх планината Хакауиц.

Не бяха погребани нито от своите жени, нито от своите синове, понеже не се видя какво стана с тях, когато изчезнаха. Видя се ясно само тяхната раздяла и така Вързопът бе много скъп за тях. Това беше споменът за техните родители и незабавно изгориха копал пред тоя спомен за своите родители.

И тогава от господарите, които наследиха Балам-Кице, бяха сътворени хората, когато положиха началото дедите и родителите на кауековци; ала не изчезнаха техните синове, тъй наречените Кокаиб и Кокауиб.

Тъй умряха и четиримата, нашите първи деди и родители; тъй изчезнаха, оставяйки децата си на планината Хакауиц, там, гдето останаха техните синове.

И след като вече народите бяха подчинени и бе свършило тяхното величие, племената нямаха вече никаква мощ и всички живееха, отдадени да служат всекидневно.

Спомняха си за своите родители; велика беше за тях славата на Вързопа. Никога не го развързваха, а стоеше винаги навит и с тях. Вързоп на величието го нарекоха, когато превъзнесоха и сложиха име на дарохранителницата, която им оставиха техните родители като знак за своето съществуване.

Така прочее стана изчезването и краят на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, първите мъже, които дойдоха оттам, от другата страна на морето, откъдето изгрява слънцето. Отдавна бяха дошли тук, когато умряха, бяха вече много стари предводителите и жертвоприносителите, тъй наречени.

После решиха да отидат на изток с мисълта да изпълнят тъй поръката на своите родители, която не бяха забравили. Отдавна техните родители бяха умрели, когато племената им дадоха своите жени и се сродиха, когато тримата взеха жени.

И на тръгване казаха:

— Отиваме на изток, там, откъдето дойдоха нашите родители. — Тъй казаха, когато тръгнаха, тримата синове.

Кокаиб се наричаше единият и беше син на Балам-Кице, от какуековци. Тъй нареченият Коакутек беше син на Балам-Акаб, от нихаибовци, а третият, който се наричаше Коахау, беше син на Махукутах, от ахау- кичеанци.

Тези прочее са имената на ония, които отидоха там, отвъд морето; тримата заминаха тогава, и бяха дарени с ум и с опит, тяхното положение не беше на празномислещи мъже. Сбогуваха се с всичките свои братя и сестри, с роднините, и заминаха радостни. „Няма да умрем, ще се върнем“, казаха, когато тръгнаха, тримата.

Наистина минаха по морето, когато стигнаха там на изток, когато отидоха да приемат владението на царството, гдето пристигнаха. И това беше името на Господаря: Владетеля на изтока. Когато стигнаха пред господаря Накшит,182 че това беше името на великия господар, единственият върховен съдник на всички владения, той им даде знаците на царството и всички техни отличия. Тогава дойдоха знаците на ахпоповци и ахпоп-камховци, и тогава дойде знакът на величието и господарството на ахпоп и ахпоп-камха, а Накшит накрая им даде отличията на царското потекло, чиито