Веднага тримата се хванаха да рисуват. Първо Балам-Кице нарисува един ягуар; изображението бе направено и нарисувано на повърхността на наметалото. После Балам-Акаб нарисува изображението на орел на повърхността на наметалото, а накрая навсякъде Махукутах нарисува земни пчели и оси, тяхното изображение и рисунки изписа върху плата. И довършиха своите рисунки тримата. Три парчета плат изрисуваха.

Тогава отидоха да предадат наметалата на Щах и Шпуч, тъй наречени, и рекоха им Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах:

— Ето сигурен знак за вашия разговор, занесете го пред господарите. „Наистина Тохил говори с нас — ще кажете, — ето тук носим сигурен знак“, ще кажете, и да си облекат дрехите, които ще им дадете. — Това рекоха на девиците, когато ги изпратиха.

Те си отидоха веднага, като взеха тъй наречените изрисувани наметала.

Когато пристигнаха, изпълниха се с радост господарите, щом видяха лицата им и ръцете им, от които висеше това, което девиците бяха отишли да поискат.

— Видяхте ли Тохиловото лице? — ги запитаха.

— Да, видяхме го — отговориха Щах и Шпуч.

— Много добре. И носите уверението, нали? — попитаха господарите с мисълта, че то е знакът за тяхното съгрешение.

Тогава девойките разстлаха изрисуваните наметала, целите изписани с ягуари и с орли и изпълнени със земни пчели и с оси, нарисувани върху повърхността на плата, и те блестяха пред погледа. Веднага им се прииска да си ги сложат.

Нищо не му стори ягуарът, когато господарят си наметна върху плещите първата рисунка. После господарят си сложи втората рисунка с изображението на орел. Наметнат с нея, господарят се чувствуваше много добре, и тъй, въртеше се пред всички. После пред всички господарят махна своята дреха и си сложи третото изрисувано наметало. И ето че си метна земните пчели и осите, с които то беше изпълнено. Мигом земните пчели и осите му нажилиха месата. И като не можеше нито да търпи, нито да понася жиленето на тварите, господарят се развика поради тварите, чиито изображения бяха нарисувани върху плата — Махукутаховата рисунка, третата, която бяха нарисували.

Тъй бяха победени. Веднага господарите сгълчаха девиците, наречени Щах и Шпуч:

— Що за дрехи са тия, които сте ни донесли? Откъде ги донесохте, бесовици? — рекоха на девиците, когато ги сгълчаха.

Всички народи бяха победени от Тохил.

И тъй, онова, което искаха те, бе Тохил да отиде да се забавлява с Щах и Шпуч и те да станат разпътници, защото вярваха племената, че ще им послужат за съблазън. Ала не бе възможно да го победят благодарение на ония дивни мъже: Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам.

Тогава всички племена отново проведоха съвет.

— Какво ще правим с тях? Наистина е велико положението им — рекоха, когато се събраха пак на съвет.

— Добре тогава, ще ги издебнем, ще ги убием, ще се въоръжим с лъкове и стрели и с щитове. Нима не сме многобройни? Да няма сред нас нито един, нито двама, които да останат назад. — Тъй рекоха, когато провеждаха съвет.

И въоръжиха се всички народи. Много бяха воините, когато всички народи се събраха, за да ги убият.

В това време Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам бяха в планината Хакауиц, бяха на хълма с това име. Бяха там, за да спасят своите синове в планината.

И не бяха много хората им, нямаха многолюдие като многолюдието на народите. Малък беше планинският връх, гдето беше местонаходището им, и затова племената разпоредиха да ги убият, когато се събраха всички, струпаха се и се вдигнаха всички.

Така прочее се събраха всички народи, всички въоръжени с лъковете си и щитовете си. Не беше възможно да се преброи богатството на техните оръжия; много красив бе видът на всички предводители и мъже и наистина всички изпълняваха техните заповеди.

— Положително ще бъдат унищожени, а що се отнася до Тохил, ще бъде нашият бог, ще му се прекланяме, ако го хванем в плен — рекоха помежду си.

Но Тохил знаеше всичко и знаеха го също Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах. Те чуваха всичко, що крояха, защото нито спяха, нито почиваха, откак се въоръжиха с оръжията си всички воини.

Веднага всички воини се вдигнаха и тръгнаха на път с намерение да се промъкнат през нощта. Ала не стигнаха, ами будуваха на път всички воини и после бяха разбити от Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах.

Останаха всички да будуват по пътя и нищо не усетиха, докато заспаха накрая. Веднага започнаха да им скубят веждите и брадите; после им махнаха металните украшения от вратовете, накитите за главите и огърлиците им. И им махнаха метала от дръжките на техните копия. Направиха така, за да ги накажат и да ги унижат и да им дадат образец за могъществото на кичеанските хора.

Щом се разбудиха, понечиха да си вземат накитите за главите и жезлите, но вече ги нямаше техните накити и метала по дръжките.

— Кой ни е обрал? Кой ни е оскубал брадите? Откъде са дошли да ни откраднат нашите скъпоценни метали? — казваха всички воини. — Дали ще са тия бесове, които крадат хора? Ала не ще успеят да ни вдъхнат страх. Да влезем насила в техния град и тъй ще видим отново лицето на нашето сребро; това ще им сторим — казаха всички племена и всички наистина удържаха своята дума.

В това време бяха спокойни сърцата на жреците и жертвоприносителите навръх планината. И след като се бяха допитали с Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, изградиха крепостна стена около своя град и го обкръжиха с дъски и тръни. После направиха едни кукли, които придобиха човешки образ, и ги туриха в редица върху стената, въоръжиха ги с щитове и със стрели и ги украсиха, като им сложиха метални накити по главите. Това сложиха на ония прости кукли и чучела, украсиха ги със среброто на племената, което бяха отнели на пътя, и с това украсиха куклите.

Направиха ровове околовръст града и веднага поискаха съвет от Тохил:

— Ще ни убият ли? Ще ни победят ли? — попитаха техните сърца Тохил.

— Не се наскърбявайте! Аз съм тук. И това ще им сложите. Не се бойте — каза той на Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам.

После им дадоха земните пчели и осите. Това отидоха да им донесат. А когато дойдоха, сложиха ги в четири големи кратуни, които поставиха около града. Затвориха земните пчели и осите в кратуните, за да воюват с тях против народите.

Градът беше заварден отдалеч, следен и наблюдаван от съгледвачите на племената. „Не са многобройни“ — казваха. Но видяха само куклите и чучелата, които поклащаха лъковете си и щитовете си. Наистина имаха човешки вид, имаха наистина вид на бойци, когато ги видяха племената, и всички племена се възрадваха, защото видяха, че не бяха много.

Племената бяха твърде многобройни; не беше възможно да се преброят хората, воините и войниците, отиващи да убият Балам-Кице, Балам-Акаб и Махукутах, които бяха на планината Хакауиц — име на мястото, гдето се намираха.

Сега ще разкажем как стана тяхното идване.

Прочее бяха Балам-Кице, Балам-Акаб, Махукутах и Ики-Балам, бяха всички заедно на планината с жените си и децата си, когато дойдоха всички воини и войници. Племената не се състояха нито от шестнадесет хиляди, нито от двадесет и четири хиляди мъже.174

Обкръжиха целия град и викаха силно, въоръжени със стрели и с щитове, удряха барабани, надаваха