държане — казваха си един другиму.

После всички господари изпратиха да ги извикат.

— Ей! Хайде да играем на топка, момчета! — им рекоха.

В същото време бяха разпитани от Хун-Каме и Уукуб-Каме.

— Откъде идвате? Разкажете ни, момчета! — рекоха им тия от Шибалба.

— Кой знае откъде идваме! Ние не знаем — само това отговориха и повече дума не продумаха.

— Добре. Хайде да играем на топка, момчета — рекоха тия от Шибалба.

— Добре — отговориха.

— Ще използуваме тая наша топка — рекоха тия от Шибалба.

— По никакъв начин няма да използувате тая, а нашата — отговориха момчетата.

— Не тая, а нашата ще използуваме — рекоха тия от Шибалба.

— Добре — казаха момчетата.

— Да отиде някой за един червей чил — рекоха тия от Шибалба.

— Това не, ами ще говори главата на пумата105 — рекоха момчетата.

— Това не — рекоха тия от Шибалба.

— Добре — казаха момчетата.

Тогава тия от Шибалба хвърлиха топката, запратиха я право в халката на Хунахпу. Веднага, докато тия от Шибалба туряха ръка на кремъчния нож, топката отскочи и се отдалечи, подскачайки по земята на цялото игрище.

— Какво е това? — възкликнаха Хунахпу и Шбаланке. — Искате да ни умъртвите ли? Нима не пратихте да ни извикат? И не дойдоха ли самите ваши пратеници? Наистина, горко ни! Ще си отидем начаса — казаха им момчетата.

Тъкмо това искаха да се случи на момчетата, да умрат незабавно, и то още там, на игрището, и тъй да бъдат победени. Ала не стана така и тия от Шибалба бяха победени от момчетата.

— Не си отивайте, момчета, да продължим играта на топка, но ще използуваме вашата — казаха на момчетата.

— Добре — отговориха. И тогава вкараха топката (в халката на Шибалба), с което свърши играта.

Нажалени от поражението си, тия от Шибалба веднага рекоха:

— Как да направим, че да ги победим? — И обръщайки се към момчетата, рекоха им: — Вървете да съберете и да донесете рано четири кратуни с цветя. — Тъй казаха тия от Шибалба на момчетата.

— Много добре. А какъв вид цветя? — попитаха момчетата тия от Шибалба.

— Китка червен чипилин,106 китка бял чипилин, китка жълт чипилин и китка каринимак — рекоха тия от Шибалба.

— Добре — казаха момчетата.

Така свърши разговорът; все тъй силни и бойки бяха думите на момчетата. И когато се предадоха да бъдат победени момчетата, сърцата им бяха спокойни.

Тия от Шибалба бяха щастливи при мисълта, че вече са ги победили.

— Това добре ни се удаде. Първо трябва да ги наберат — рекоха тия от Шибалба. — Къде ще отидат да търсят цветята? — казваха в себе си.

— Сигурно утре рано ще ни дадете нашите цветя; идете, прочее, да ги наберете — казаха тия от Шибалба на Хунахпу и Шбаланке.

— Добре — отговориха. — Рано сутринта ще играем пак на топка — рекоха и се сбогуваха.

И веднага отидоха в Къщата на ножовете, второто мъчилище на Шибалба. Господарите желаеха те да бъдат нарязани на парчета от ножовете и да бъдат умъртвени бързо; тъй го желаеха техните сърца.

Ала не умряха. Веднага заговориха на ножовете107 и ги предупредиха:

— Ваше ще бъде месото на всички животни — казаха на ножовете. И вече не мръднаха, ами стояха мирни всички ножове.

Тъй прекараха нощта в Къщата на ножовете и като повикаха всички мравки, казаха им:

— Мравки резачки, сомпопи,108 елате и всички незабавно идете да донесете всякакъв вид цветя, които трябва да се берат за господарите!

— Много добре — казаха те. И всички мравки отидоха да донесат цветята от градините на Хун-Каме и Уукуб-Каме.

Предварително (господарите) бяха предупредили пазачите на цветята в Шибалба:

— Внимавайте с нашите цветя, не оставяйте да ги откраднат момчетата, които ще дойдат да ги берат. Макар че как могат да бъдат видени и откъснати от тях? По никакъв начин. Бдете прочее цяла нощ!

— Добре — отговориха.

Ала нищо не усетиха пазачите на градината. Напразно надаваха викове горе, сред клоните на дърветата в градината. Там стояха цяла нощ, повтаряйки все същите викове и песни.

— Шпурпууек! Шпурпууек! — казваше единият със своя вик.

— Пухую! Пухую! — казваше с вика си тъй нареченият Пухую.109

Двамина бяха пазачите в градината на Хун-Каме и Уукуб-Каме. Ала не усещаха, когато мравките им крадяха пазеното, като обикаляха и се движеха, берейки цветята, качваха се по дърветата да режат цветовете и ги събираха по земята досами дърветата.

В това време пазачите продължаваха да надават викове и не усещаха зъбите, които им прегризваха опашките и крилете.

И така мъкнеха със зъби цветята, които свличаха, събираха ги и си отиваха, отнасяйки ги със зъби.

Скоро напълниха четирите кратуни с цветя, те бяха влажни (от роса), когато съмна. Веднага дойдоха пратениците, за да ги вземат.

— Нека дойдат, каза господарят, и нека начаса донесат тук каквото са набрали — рекоха те на момчетата.

— Много добре — отговориха.

И понесли цветята в четирите кратуни, отидоха, а когато стигнаха пред взора на господаря и другите господари, приятно беше да се видят цветята, които носеха. И по тоя начин бяха победени тия от Шибалба.

Момчетата бяха пратили само мравките (да наберат цветята) и за една нощ мравките ги набраха и ги сложиха в кратуните.

Мигом пребледняха всички тия от Шибалба и лицата им станаха мъртвешки бледи заради цветята. Сетне пратиха да повикат пазачите на цветята.

— Защо сте се оставили да ви откраднат нашите цветя? Тия цветя, които виждаме, са наши — рекоха на пазачите.

— Не усетихме нищо, господарю. Нашите опашки също пострадаха — отговориха.

А после им разчекнаха устата за наказание, загдето са се оставили да им откраднат онова, което е било под тяхна стража.

Тъй Хун-Каме и Уукуб-Каме бяха победени от Хунахпу и Шбаланке. И това бе началото на техните деяния.

Оттогава устата на совата е разчекната и тъй разцепена си й е до днес.

Веднага слязоха да играят на топка и пак изкараха няколко игри наравно. После свършиха играта и се уговориха за другата ранна утрин. Тъй рекоха тия от Шибалба.

— Добре — казаха момчетата, щом привършиха.

Влязоха после в Къщата на студа. Не е възможно да се опише колко беше студено. Къщата беше пълна с градушка, беше домът на студа. Скоро обаче се махна студът, защото със стари пънове момчетата го прогониха.

Тъй те не умряха; живи бяха, когато съмна. Вярно е, тия от Шибалба искаха те да умрат; ала не стана