и плаче, и се вайка вашата баба, затова съм дошла.
— Дали е вярно? — казаха си безгласно момчетата, щом чуха това.
И като си тръгнаха, тозчас стигнаха при баба си; само отидоха да се сбогуват с баба си.
— Отиваме, бабо, само дойдохме да се сбогуваме. Но ето го тук знака за нашата съдба, който оставяме: всеки от нас ще посади по една тръстика, насред нашата къща ще я посадим; ако изсъхнат, туй е знакът за нашата смърт. „Мъртви са!“, ще речете, ако изсъхнат. Но ако пуснат издънки, „Живи са!“, ще речете, о бабо наша! А вие, майко, не плачете, че там ви оставяме знака за нашата съдба — рекоха.
И преди да тръгнат, посадиха по една (тръстика) Хунахпу и Шбаланке; посадиха ги в къщата, а не на полето, нито пък във влажна земя, ами в суха земя; насред своята къща ги посадиха и оставиха.
ГЛАВА VIII
Тръгнаха тогава, всеки взел духателната си тръба, и заслизаха към Шибалба. Слязоха бързо по стъпалата и минаха между различните реки и оврази. Минаха между едни птичета и тия птичета се наричаха Молай.
Минаха също през една река от гной и през една река от кръв, гдето трябваше да бъдат унищожени, както мислеха тия от Шибалба; ала не ги докоснаха с нозе, а ги преминаха върху духателните си тръби.
Излязоха оттам и стигнаха до едно кръстовище от четири пътя. Те знаеха много добре кои са пътищата за Шибалба: черният път, белият път, червеният път и зеленият път. И тъй, пратиха едно животно, наречено Шан. То трябваше да отиде да събере вестите, които го пращаха да търси.
— Ужили ги един по един; първо ужили оня, който е седнал най-отпред, а накрая ужили всичките, защото на теб се пада участта да смучеш кръвта на хората по друмищата — рекоха на комара.
— Много добре — отговори комарът.
И веднага пое по черния път и отиде право при дървените кукли, които седяха най-отпред, обсипани с украшения. Ужили първия, но той не проговори; после ужили втория, който беше седнал, но и той не проговори.
Ужили после третия; третият от седналите беше Хун-Каме.
— Ох! — рече той, щом го ужилиха.
— Какво е това, Хун-Каме? Какво ви ужили? Не знаете ли кой ви ужили? — попита четвъртият от господарите, които бяха седнали.
— Какво има, Уукуб-Каме? Какво ви ужили? — попита петият седнал.
— Ох! Ох! — рече тогава Шикирипат. А Уукуб-Каме го попита:
— Какво ви ужили?
И рече, щом го ужилиха, шестият, който беше седнал:
— Ох!
— Какво е това, Кучумакик? — попита Шикирипат. — Какво ви ужили?
И рече седмият седнал, щом го ужилиха:
— Ох!
— Какво има, Ахалпух? — попита Кучумакик. — Какво ви ужили?
И рече, щом го ужилиха, осмият от седналите:
— Ох!
— Какво става, Ахалкана? — попита Ахалпух. — Какво ви ужили?
И рече, щом го ужилиха, деветият от седналите:
— Ох!
— Какво е това, Чамябак? — попита Ахалкана. — Какво ви ужили?
И рече, щом го ужилиха, десетият от седналите:
— Ох!
— Какво става, Чамяхолом? — попита Чамябак. — Какво ви ужили?
И рече единадесетият седнал, щом го ужилиха:
— Ох!
— Какво има? — попита Чамяхолом. — Какво ви ужили?
И рече дванадесетият от седналите, щом го ужилиха:
— Ох!
— Какво е това, Патан? — попитаха те. — Какво ви ужили?
И рече тринадесетият от седналите, щом го ужилиха:
— Ох!
— Какво става, Кикшик? — попита Патан. — Какво ви ужили?
И рече четиринадесетият от седналите, щом и него ужилиха:
— Ох!
— Какво ви ужили, Кикришкак? — попита Кикре.104
Така обявиха имената си, които едно след друго те си казваха един другиму; така се представиха, като обявиха имената си, назовавайки се един по един всички водители. И по тоя начин изрече името си всеки един от седналите в своя кът.
Ни едно от имената им не се изплъзна. Всички казаха имената си, щом ги ужили един косъм от крака на Хунахпу, който той си изскубна. Истината е, че не комар ги ужили, ами отиде да чуе имената на всички, пратен от Хунахпу и Шбаланке.
Продължиха пътя си (момчетата) и пристигнаха при тия от Шибалба.
— Поздравете господаря, оня, който е седнал — каза им един, за да ги измами.
— Този не е господар, този е само дървена кукла — казаха и продължиха напред.
Веднага почнаха да поздравяват:
— Привет, Хун-Каме! Привет, Уукуб-Каме! Привет, Шикирипат! Привет, Кучумакик! Привет, Ахалпух! Привет, Ахалкана! Привет, Чамябак! Привет, Чамяхолом! Привет, Кикшик! Привет, Патан! Привет, Кикре! Привет, Кикришкак! — рекоха, щом стигнаха пред тях. И като показваха всички лицата си, те изрекоха имената на всички, без да им се изплъзне нито едно-едничко име.
Но ония желаеха точно да не разкрият имената им.
— Седнете тук — им казаха, надявайки се да седнат на седалката (която им сочеха).
— Това не е седалка за нас, това е само пламтящ камък — отговориха Хунахпу и Шбаланке, и не можаха да ги победят.
— Добре, идете в оная къща — им казаха.
И сетне влязоха в Тъмната къща. И там също не бяха победени.
ГЛАВА IX
Това беше първото изпитание на Шибалба. Щом (момчетата) влязоха там, тия от Шибалба си мислеха, че това ще бъде началото на тяхното поражение. Влязоха, разбира се, в Тъмната къща — веднага отидоха да им занесат запалени борини и пратениците на Хун-Каме занесоха също на всекиго по цигара.
— Това са вашите борини, рече господарят; да върнете тия борини утре на разсъмване заедно с цигарите; и да ги донесете цели, казва господарят. — Тъй рекоха пратениците, когато дойдоха.
— Много добре — отговориха те.
Но истината е, че не (запалиха) боровата цепеница, ами сложиха на нейно място едно червено нещо, сиреч няколко пера от опашката на червен папагал, и на надзорниците им се видя, че беше запален бор. А що се отнася до цигарите, туриха светулки на върховете на цигарите.
Цяла нощ ги смятаха за победени.
— Погубени са — казваха пазачите.
Но борината не беше изгоряла и имаше същия вид, а цигарите не бяха ги запалвали и имаха същия вид.
Отидоха да уведомят господарите.
— Как е станало това? Откъде са дошли? Кой ги е родил? Кой ги е заченал? Наистина карат сърцата ни да горят от ярост, защото не е хубаво това, което ни правят. Чудни са лицата им и чуден е начинът им на
