така, ами, когато съмна, пращяха от здраве и отново излязоха, когато пратениците дойдоха да ги вземат.

— Каква е тая работа? Още ли не са умрели? — каза господарят на Шибалба. Чудеха се, като гледаха деянията на Хунахпу и Шбаланке.

Веднага влязоха в Къщата на ягуарите. Къщата беше пълна с ягуари.

— Не ни хапете! Ето онова, което ви принадлежи — казаха на ягуарите.

И веднага хвърлиха на животните няколко кости. И те се нахвърлиха на костите.

— Сега вече с тях е свършено! Вече са им изяли вътрешностите. Най-после се предадоха. Сега им трошат костите. — Тъй говореха пазачите, радостни по тоя случай.

Ала не умряха. Все тъй здрави и читави излязоха от Къщата на ягуарите.

— От какъв род са те? Откъде са дошли? — казваха всички тия от Шибалба.

После влязоха насред огъня в една Къща на огъня, гдето имаше само огън, ала не изгоряха. Горяха само жаравата и дървата. И пак тъй си бяха здрави, когато съмна. Но (тия от Шибалба) искаха те да умрат там, гдето бяха влезли. Обаче това не стана, та се обезсърчиха тия от Шибалба.

Пратиха ги тогава в Къщата на прилепите. Само прилепи имаше в тая къща, къщата на Камасоц, едно голямо животно, чиито сечива за умъртвяване бяха като обгорени дървени острия, и мигом загиваха тия, които стигнеха пред взора му.

Та бяха вътре, но преспаха в духателните си тръби. И не ги ухапаха ония, които бяха в къщата. Обаче наложи се единият да се предаде заради друг Камасоц, който дойде от небето и заради когото трябваше да се появи.

Цяла нощ стояха струпани и се съветваха прилепите и кръжаха: „Килиц, килиц“ — думаха; тъй думаха цяла нощ. Поспряха обаче и повече не мръднаха прилепите и стояха прилепени към върха на една от духателните тръби.

Рече тогава Шбаланке на Хунахпу:

— Дали вече не почва да разсъмва? Погледни ти.

— Може би, ще видя — отговори той.

И нали много му се щеше да види извън дулото на духателната тръба и искаше да види дали бе съмнало, Камасоц мигом му отряза главата и тялото на Хунахпу бе обезглавено.

Повторно Шбаланке попита:

— Не е ли съмнало още? — но Хунахпу не мръдваше. — Къде е отишъл Хунахпу? Какво си направил? — Ала не мръдваше и все така си мълчеше.

Тогава се почувствува засрамен Шбаланке и възкликна:

— Горко ни! Напълно сме победени!

Отидоха веднага да закачат главата над игрището за топка по изрична заповед на Хун-Каме и Уукуб- Каме и всички тия от Шибалба се радваха заради случилото се с главата на Хунахпу.

Веднага Шбаланке повика всички животни — коатито, глигана, всички малки и големи животни, през нощта, и в предутрото ги попита коя е тяхната храна.

— Коя е храната на всекиго от вас, защото аз съм ви повикал да изберете своята храна — рече им Шбаланке.

— Много добре — отговориха.

И веднага отидоха да вземат всеки своето и тръгнаха всички заедно.. Едни отидоха да вземат изгнили неща; други отидоха да вземат треви; трети да съберат камъни. Други отидоха да вземат пръст. Разни бяха храните на (малките) и на големите животни.

Зад тях бе останала костенурката, която дойде, поклащайки се, да вземе своята храна. И щом приближи до края (на тялото), придоби външния вид на главата на Хунахпу и мигом й бяха издялани очите му.

Много мъдреци дойдоха тогава от небето. Сърцето на небето, Хуракан, дойдоха да се изсипят над Къщата на прилепите.

И не бе лесно да му направят лицето, но излезе много добре; дългата му коса също изглеждаше красива, а също той можа да говори.

Ала нали вече искаше да съмва, то и кръгозорът се обагряше в червено.

— Стъмни отново, старецо! — бе речено на лешояда.

— Добре — отговори старецът110 и мигом стъмни старецът.

„Вече стъмни лешоядът“ — казват сега хората. И тъй, в прохладата на разсъмването започна неговото битие.

— Дали ще стане добре? — казваха. — Дали ще излезе подобен на Хунахпу?

— Много е добре — отговаряха. И наистина, главата изглеждаше да е от кост, бе се превърнала в истинска глава.

После говориха помежду си и се споразумяха:

— Ти не играй на топка; само се прави, че играеш; аз сам ще свърша всичко — рече Шбаланке.

Веднага даде своите заповеди на един заек:

— Върви и застани над игрището; стой там сред дърветата — рече на заека Шбаланке. — Когато дойде топката към тебе, хукни веднага, пък аз ще свърша останалото — бе речено на заека, когато му се дадоха тия наставления през нощта.

Веднага съмна и двете момчета бяха здрави и читави. После слязоха да играят на топка. Главата на Хунахпу беше окачена над игрището.

— Победихме! Сами изготвихте вашата собствена провала; предадохте се! — им казаха. Тъй предизвикваха Хунахпу.

— Удари главата с топката — му казваха. Ала не го дразнеха с това, той се правеше, че не разбира.

После хвърлиха топката господарите на Шибалба. Шбаланке я пресрещна; топката отиваше право в халката, но спря, отскочи, мина бързо над игрището и с отскок се отправи към дъбравата.

В миг заекът излезе и се втурна скоком; тия от Шибалба тичаха да го преследват. Вдигаха шум и викаха след заека. Накрая се махнаха всички тия от Шибалба.

Шбаланке веднага овладя главата на Хунахпу; занесе пак костенурската глава и отиде да я закачи над игрището. А оная глава беше наистина главата на Хунахпу и двете момчета останаха много доволни.

Прочее тия от Шибалба се впуснаха да търсят топката и след като я намериха между дъбовете, викнаха ги, казвайки:

— Елате насам. Тук е топката, ние я намерихме — рекоха, и я държаха окачена.

Когато се върнаха тия от Шибалба, възкликнаха:

— Какво виждаме?

Сетне почнаха отново да играят. Играха еднакво успешно и двете страни.

Веднага Шбаланке хвърли един камък по костенурката; тя тупна на земята и падна в двора с игрището, разбита на хиляди късчета като семки, пред господарите.

— Кой от вас ще отиде да я търси? Къде е оня, който ще отиде да я донесе? — рекоха тия от Шибалба.

И тъй, господарите от Шибалба бяха победени от Хунахпу и Шбаланке. През големи трудности минаха те, ала не умряха въпреки всичко, що им сториха.

Ето тук паметта за смъртта на Хунахпу и Шбаланке. Сега ще разкажем как умряха.

Нали бяха предупредени за всички страдания, които искаха да им наложат, не умряха от мъченията на Шибалба, нито бяха победени от всички свирепи животни, каквито имаше в Шибалба.

Пратиха да извикат после двама гадатели, които бяха като пророци, казваха се Шулу111 и Пакам112 и бяха мъдреци, и им