сърцето му силно се възрадва, когато бе възкресен.

Господарите бяха учудени.

— Жертвопринесете сега сами себе си, та да го видим ние! Нашите сърца желаят наистина танците ви! — рекоха господарите.

— Много добре, господарю — отговориха.

И после се жертвопринесоха. Хунахпу бе жертвопринесен от Шбаланке; едно по едно бяха отсечени ръцете му, краката му, бе отделена главата му и занесена на разстояние, сърцето му бе изтръгнато от гръдта и хвърлено върху тревата. Всички господари от Шибалба бяха смаяни. Гледаха с почуда и само един танцуваше, и беше Шбаланке.

— Стани! — рече той и мигом се върна към живот.

Възрадваха се много (младежите) и господарите също се възрадваха. Наистина това, що правеха, радваше сърцата на Хун-Каме и Уукуб-Каме и се чувствуваха, като че ли сами те танцуваха.117

Сърцата им се изпълниха веднага с желание и копнеж по танците на Хунахпу и Шбаланке. Дадоха тогава своите заповеди Хун-Каме и Уукуб-Каме:

— Направете същото с нас! Жертвопринесете ни! — рекоха. — Разкъсайте ни един по един! — казаха Хун-Каме и Уукуб-Каме на Хунахпу и Шбаланке.

— Добре, после ще възкръснете. Нима не сте ни довели да ви забавляваме вас, господарите, и вашите синове и подвластни? — рекоха на господарите.

И ето че жертвопринесоха първо оня, който бе техен водител и господар, тъй наречения Хун-Каме, повелител на Шибалба.

И щом Хун-Каме бе умъртвен, овладяха Уукуб Каме. И не ги възкресиха.

Тия от Шибалба хукнаха да бягат, след като видяха своите господари мъртви и жертвопринесени. Мигом бяха жертвопринесени двамата. И това стана, за да бъдат наказани. Бързо бе умъртвен главният господар. И не го възкресиха.

И един господар се унижи тогава, представи се пред танцьорите. Не го бяха открили, нито го бяха намерили.

— Смилете се над мен! — рече, щом се представи.

Всички синове, дъщери и подвластни на Шибалба избягаха в един голям овраг и се набутаха всичките в една дълбока пропаст. Там стояха скупчени, когато дойдоха неизброими мравки, които ги откриха и ги изкараха от оврага. Така ги извадиха на пътя и когато дойдоха, проснаха се и се предадоха всички, унижиха се и дойдоха съкрушени.

Тъй бяха победени господарите на Шибалба. Само по чудо и с превъплъщение можаха да го сторят.118

Веднага казаха своите имена и сами себе си възславиха пред всички тия от Шибалба.

— Чуйте имената ни. Ще ви кажем също имената на бащите ни. Ние сме Шхунахпу и Шбаланке, тия са имената ни.119 А нашите бащи са ония, които убихте и които се наричаха Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу. Ние — които виждате тук — сме отмъстителите за болките и страданията на бащите ни. Затова ние изстрадахме всички злини, които им сторихте. Поради това ще ви премахнем всички вас, ще ви умъртвим и никой няма да се измъкне — им рекоха.

Тозчас паднаха на колене всички тия от Шибалба.

— Имайте милост към нас, Хунахпу и Шбаланке. Вярно е, че съгрешихме против вашите бащи, както казвате, и те са заровени в Пукбал-Чах — рекоха.

— Добре. Тази е нашата присъда, която ще ви съобщим. Чуйте я, всички вие от Шибалба: Понеже вече не съществува нито вашата голяма мощ, нито вашето племе, а също и не заслужавате милост, ще бъде понижено положението на вашата кръв. Няма да е за вас играта на топка.120 Ще се занимавате само с правене на грънци, тави121 и камъни за мелене на царевица. Само синовете на буренаците и на пустошта ще говорят с вас. Просветлените синове, образованите подвластни не ще ви принадлежат и ще се отдалечат от вашия взор. Грешниците, лошите, тъжните, окаяниците, ония, които се отдават на порока — те ще ви подслонят. Вече не ще овладявате внезапно хората и имайте предвид скромността на вашата кръв. — Тъй рекоха на всички тия от Шибалба.

Така започна тяхната разруха и започнаха техните вопли. Не беше много тяхната мощ някога. Харесваше им само да вършат зло на хората по онова време. Истината е, че навремето си нямаха положението на богове. Пък и ужасните им лица причиняваха уплаха. Те бяха враговете, бухалите.122 Подтикваха към зло, към грях и към раздор.

Бяха също с лъжливи сърца; черни и бели едновременно,123 завистници и потисници, както се разправяше. Пък и си боядисваха и мажеха лицата.

Така прочее стана загубата на тяхното големство и упадъкът на тяхното господство.

И го сториха Хунахпу и Шбаланке.

В това време бабата плачеше и се вайкаше пред тръстиките, които бяха посадили. Тръстиките пуснаха издънки, после изсъхнаха, когато ги изгориха на кладата, после отново пуснаха издънки. Тогава бабата запали огън и изгори копал пред тръстиките в памет на своите внуци. И сърцето на тяхната баба се изпълни с радост, когато за втори път тръстиките пуснаха издънки. Тогава бабата се преклони пред тях и ги нарече Средището на къщата, Никах (средището) бяха наречени.

Живи тръстики в подравнената земя (Касам ах Чатам Улеу) бе тяхното име. И бяха наречени Средището на къщата и Средището, защото насред своята къща посадиха тръстиките. И тръстиките, които посадиха, бяха наречени Подравнена земя, Живи тръстики в подравнената земя. И също бяха наречени Живи тръстики, защото пуснаха издънки. Това име бе дадено на тръстиките, които Хунахпу и Шбаланке посадиха, та да бъдат възпоменавани от баба си.

И тъй, бащите им, ония, които умряха някога, бяха Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу. Там в Шибалба те видяха също и лицата на своите бащи, и техните бащи говориха с потомците си, които победиха тия от Шибалба.

И ето как те почетоха бащите си. Почетоха Уукуб-Хунахпу; отидоха да го почетат в жертвоприносилището на игрището за топка. И също тъй поискаха да му направят лицето. Потърсиха там цялото негово същество, устата, носа, очите. Намериха тялото му, ала твърде малко можаха да направят. Не произнесе неговото име Хунахпу. Нито можа да го каже устата му.

И ето как превъзнесоха паметта на своите бащи, които бяха оставили, и ги оставиха там в жертвоприносилището на игрището за топка: „Вие ще бъдете призовавани — казаха им техните синове, когато укрепнаха сърцата им. — Първи ще станете и първи ще ви се прекланят просветлените синове, образованите подвластни. Вашите имена не ще се изгубят. Тъй да бъде! — рекоха на своите бащи и сърцата им се утешиха. — Ние сме отмъстителите за вашата смърт, за мъките и болките, които са ви причинили.“

Тъй стана тяхната раздяла, когато вече бяха победили всички тия от Шибалба.

После се възкачиха сред светлината и начаса се въздигнаха в небето. На единия му се падна слънцето, а на другия месечината. Тогава се освети небесният свод и лицето на земята. И те обитават на небето.

Тогава се възкачиха също и четиристотинте момчета, които уби Сипакна, и така станаха техни другари и се превърнаха в звезди на небето.