рекоха:

— Ще ви запитат господарите на Шибалба относно нашата смърт, която уговарят и подготвят, загдето нито сме умрели, нито можаха да ни победят, нито сме загинали от техните мъчения, нито ни нападнаха животните. Имаме предчувствие в сърцата си, че ще използуват кладата, за да ни умъртвят. Всички тия от Шибалба са се събрали, но истината е, че няма да умрем. Ето прочее нашите наставления какво трябва да кажете. Ако дойдат да се допитат до вас за нашата смърт и дали да бъдем жертвопринесени, какво ще кажете тогава вие, Шулу и Пакам? Ако ви рекат: „Няма ли да е добре да хвърлим техните кости в оврага?“ — „Не е уместно — ще кажете, — защото ще възкръснат после!“ Ако ви рекат: „Няма ли да е добре да ги обесим на дърветата?“, ще отговорите: „Не е никак уместно, защото тогава пак ще виждате лицата им.“ И когато за трети път ви кажат: „Дали ще е добре да хвърлим костите им в реката?“, ако тъй ви бъде казано от тях, „Подходящо е така да умрат — ще кажете; — после уместно е да бъдат смлени костите им върху камък, както се мели царевично брашно; нека всеки бъде смлян (поотделно); сетне хвърлете ги в реката, там, където блика изворът, че да отидат по всички големи и малки хълми.“

Така ще им отговорите, когато приложите в действие замисъла, с който ви посъветвахме — рекоха Хунахпу и Шбаланке.

И когато се сбогуваха с тях, вече знаеха за смъртта си. Направиха тогава една голяма клада, един вид пещ направиха тия от Шибалба и я напълниха с дебели клони.

После дойдоха пратениците, които трябваше да ги придружават, пратениците на Хун-Каме и Уукуб- Каме.

— „Нека дойдат! Идете да вземете момчетата, идете там, та да знаят, че ще ги изгорим.“ Това рекоха господарите, о момчета! — възкликнаха пратениците.

— Добре — отговориха.

И бързо потеглиха на път, та дойдоха при кладата. Там поискаха да ги накарат да се забавляват с тях.

— Да си изпием опиващата напитка и да прелетим всеки по четири пъти (над кладата), момчета! — каза им Хун-Каме.

— Не се опитвайте да ни измамите — отговориха. — Нима не знаем за своята смърт, о господари, и че тъкмо това ни очаква тук? — И като се прегърнаха лице срещу лице, протегнаха и двамата ръцете си, наведоха се към земята и скочиха в кладата, и тъй умряха двамата ведно.

Всички тия от Шибалба се изпълниха с радост и с много подвиквания и подсвирквания възкликнаха: — Сега наистина ги победихме! Най-сетне се предадоха!

Веднага повикаха Шулу и Пакам, които (момчетата) бяха предупредили, и ги запитаха какво трябва да правят с костите им, тъй както бяха предвидили те. Тия от Шибалба смляха тогава техните кости и отидоха да ги хвърлят в реката. Но те не се отдалечиха много, понеже мигом се утаиха на речното дъно и се превърнаха в красиви момчета. И когато повторно се явиха, имаха наистина същите свои лица.113

На петия ден отново се появиха и хората ги видяха във водата. И двамата имаха вид на хора-риби,114 когато ги видяха тия от Шибалба, след като ги търсиха по цялата река.

А на следващия ден се представиха двама бедняци с престарели лица и жалък вид, облечени в дрипи, с непривлекателна външност. Тъй ги видяха тия от Шибалба.

И малко неща правеха. Само се занимаваха да танцуват танца на Пухуй (кукумявка или нощна ластовица), танца на Куш (невестулка) и на Ибой (броненосец) и танцуваха също „Шцул“ (стоножка) и „Читик“ (който върви на кокили).115

Освен това вършеха много чудеса. Палеха къщите, сякаш наистина горяха, и мигом възвръщаха предишното им състояние. Мнозина от Шибалба ги съзерцаваха с възхита.

После разкъсваха сами себе си; убиваха се един друг; просваше се като умрял единият, когото бяха убили, и в миг го възкресяваше другият. Тия от Шибалба гледаха с почуда всичко, що правеха, а те го вършеха като начало на своето възтържествуване над тия от Шибалба.

Вестта за техните танци дойде веднага до ушите на господарите Хун-Каме и Уукуб-Каме. Щом я чуха, възкликнаха:

— Кои са тия двама старци? Наистина ли ви доставят такова удоволствие?

— Вярно е, че са много красиви техните танци и всичко, що правят — отговори тоя, който бе занесъл вестта на господарите.

Доволни да чуят това, проводиха тогава своите пратеници да ги повикат с ласкателства.

— „Нека дойдат тук, нека дойдат, да ги видим какво правят, нека им се възхищаваме и да ни очароват. Това казват господарите.“ Тъй ще им кажете на тях — бе речено на пратениците.

Стигнаха те веднага пред танцьорите и им съобщиха заповедта на господарите.

— Не искаме — отговориха, — защото, право казано, срам ни е. Как няма да ни е срам да се представим в дома на господарите с нашите грозни изражения, нашите толкова големи очи и нашата бедна външност? Не виждате ли, че сме само (бедни) танцьори? Какво ще кажем на нашите другари по бедност, които дойдоха с нас и желаят да видят нашите танци и да се забавляват с тях? Нима можем да направим същото с господарите? И тъй, не искаме да идем, пратеници — рекоха Хунахпу и Шбаланке.

С помрачени от неудоволствие и жал лица отидоха най-после; но за известно време не искаха да вървят и пратениците трябваше да ги ударят няколко пъти по лицата, когато се отправяха към господарските покои.

Стигнаха прочее пред господарите, плахи и със сведени чела; дойдоха, просвайки се, правейки поклони и унижавайки се.116 Изглеждаха изнемощели, опарцаливени; и видът им беше наистина на скитници, когато пристигнаха.

Попитаха ги веднага за тяхната родина и за техния народ; попитаха ги също за майка им и баща им.

— Откъде идвате? — ги попитаха.

— Не знаем, господарю. Не познаваме лицето нито на майка си, нито на баща си, малки сме били, когато са умрели — отговориха и повече не продумаха.

— Добре. Сега изпълнете (вашите игри), че да ви се възхищаваме. Какво желаете? Ще ви възнаградим — рекоха им.

— Не искаме нищо; ала наистина ни е много страх — казаха на господарите.

— Не се нажалявайте, не се бойте. Танцувайте! И изиграйте първо частта, в която се убивате; изгорете моята къща, направете всичко, каквото знаете. Ние ще ви се възхищаваме, понеже това желаят сърцата ни. И за да си отидете после, бедни хора, ще ви възнаградим — рекоха им.

Тогава подхванаха своите песни и своите танци.

Всички тия от Шибалба дойдоха и се насъбраха да ги гледат. После представиха танца на Куш, танцуваха „Пухуй“ и танцуваха „Ибой“. И рече им господарят:

— Разкъсайте моето куче и нека бъде възкресено от вас — рече им.

— Добре — отговориха и разкъсаха кучето. Веднага го възкресиха. Наистина кучето беше изпълнено с радост, когато бе възкресено, и махаше опашка, когато го съживиха.

Господарят каза тогава:

— Изгорете моята къща! — Тъй им рече. Мигом изгориха господарската къща и макар в къщата да бяха всички господари заедно, не изгоряха. Скоро тя пак стана хубава и нито за миг не бе погубена къщата на Хун-Каме.

Удивиха се всички господари и също тъй техните танци им доставяха голяма наслада.

После им бе речено от господаря:

— Убийте сега един човек, жертвопринесете го, ала да не умира — казаха.

— Много добре — отговориха. И като хванаха един човек, жертвопринесоха го веднага и като вдигнаха високо сърцето на тоя човек, задържаха го пред взора на господарите.

Удивиха се отново Хун-Каме и Уукуб-Каме. Миг по-късно бе възкресен човекът от тях (от момчетата) и