мъж или на вития. Тяхната същност не се погубва, когато си отиват, а се наследява; не се унищожава, нито изчезва образът на господаря, на мъдрия мъж или на витията, а остава у дъщерите и синовете, които ражда. Същото сторих аз с теб. Прочее качи се на повърхността на земята, няма да умреш. Довери се на моята дума, че тъй ще стане — рече главата на Хун-Хунахпу и на Уукуб-Хунахпу.

И всичко, което тъй сполучливо направиха, бе по нареждане на Хуракан, Чипи-Какулха и Раша- Какулха.

Върна се веднага у дома си девицата, след като й бяха направени всички тия предупреждения, след като бе заченала незабавно синовете в своя корем само по силата на слюнката. И тъй бяха породени Хунахпу и Шбаланке.

Стигна прочее у дома си и след като се навършиха шест месеца, нейното положение бе забелязано от баща й, тъй наречения Кучумакик. Мигом тайната на девойката бе разкрита от бащата, щом забеляза, че има дете.

Събраха се тогава на съвет всички господари, Хун-Каме и Уукуб-Каме с Кучумакик.

— Дъщеря ми е непразна, господари, била е обезчестена — възкликна Кучумакик, щом застана пред господарите.

— Добре — казаха те. — Принуди я да заяви истината; ако пък откаже да говори, накажи я, нека я заведат далеч оттук да я принесат в жертва.

— Много добре, уважаеми господари! — отговори той.

После разпита дъщеря си:

— От кого е детето, което носиш в утробата си, дъще моя?

А тя отговори:

— Нямам дете, господарю татко, още не съм познала мъж.

— Добре — отвърна той. — Вижда се, че си разпътница. Заведете я да бъде жертвопринесена, господари ахпоп и ачих, донесете ми сърцето и в една кратуна и се върнете още днес пред господарите — рече той на бухалите.

Четиримата пратеници взеха кратуната и тръгнаха, понесли на ръце девойката, и взеха също кремъчен нож, за да я жертвопринесат.

А тя им каза:

— Не е възможно да ме убиете, о пратеници, защото това, що нося в утробата си, не е безчестие, а се породи само, когато отидох да се възхитя на главата на Хун-Хунахпу, която е в Пукбал-Чах. Затуй прочее не трябва да ме жертвопринасяте, о пратеници! — изрече девойката, обръщайки се към тях.

— А какво ще сложим вместо сърцето ти? Баща ти ни каза „Донесете ми сърцето й, върнете се пред господарите, изпълнете вашия дълг и извършете заедно делото, донесете го скоро в кратуната, сложете сърцето на дъното на кратуната.“ Нима не ни бе речено така? Какво ще му дадем в кратуната? Ние много бихме искали да не умираш — казаха пратениците.

— Добре, но моето сърце не им принадлежи. Също и вашето обиталище не трябва да бъде тук, нито пък трябва да търпите принудата да убивате хора. След време истинските престъпници несъмнено ще бъдат ваши, а сега мои ще бъдат Хун-Каме и Уукуб-Каме. Прочее кръвта и само кръвта ще бъде тяхна и ще стане в тяхно присъствие. Също тъй моето сърце не може да бъде изгорено пред тях.86 Вземете сока на това дърво — рече девицата.

Червеният сок бликна от дървото, изля се в кратуната и веднага образува блестяща топка, тя прие външността на сърце, направено от мъзгата, която течеше от аленото дърво. Подобно кръв бликаше мъзгата от дървото, наподобяваше истинска кръв. После там вътре кръвта, тоест мъзгата на онова червено дърво, се съсири и се покри с много ярък пласт, сякаш от кръв, съсирена в кратуната, докато дървото блестеше поради девицата. Наричаше се Червено граново дърво,87 но (оттогава насетне) взе името Дърво на кръвта, понеже мъзгата му се нарича кръв.

— Там на земята ще бъдете обичани и ще имате онова, което ви принадлежи — рече девойката на бухалите.

— Добре, момиче. Ние ще отидем там, ще се въздигнем да ти служим; ти си върви по своя път, докато ние отидем пред господарите да представим мъзгата вместо твоето сърце — рекоха пратениците.

Когато се явиха пред господарите, всички чакаха.

— Свърши ли това? — попита Хун-Каме.

— Всичко е приключено, господарю. Ето сърцето на дъното на кратуната.

— Много добре. Да видим — възкликна Хун-Каме. И като го улови с пръсти, вдигна го, пропука се кората и кръвта почна да се разлива с яркочервен цвят.

— Стъкмете добре огъня и го сложете върху жаравата — рече Хун-Каме.

Веднага го хвърлиха в огъня тия от Шибалба и започнаха да усещат миризмата; и като наставаха всички, приближиха и наистина усещаха пресладкото ухание на кръвта.

И докато те стояха замислени, отидоха си бухалите, служителите на девицата, повторно литнаха в ято от бездънието към земята и четиримата се превърнаха в нейни служители.

Така бяха победени господарите на Шибалба. От девицата бяха измамени всички.

И тъй, Хунбац и Хунчоуен бяха с майка си,88 когато пристигна жената, наречена Шкик.

Когато пристигна прочее жената Шкик пред майката на Хунбац и Хунчоуен, носеше своите синове в утробата си и оставаше малко да се родят Хунахпу и Шбаланке, че така бяха наречени.

Щом стигна жената пред старицата, рече жената на бабата:

— Пристигнах, господарке майко, аз съм вашата снаха и вашата дъщеря, господарке майко. — Тъй рече, когато влезе в къщата на бабата.

— Откъде идваш ти? Къде са моите синове? Нима не умряха в Шибалба? Не виждаш ли тия, които останаха със своето потекло и род и които се наричат Хунбац и Хунчоуен? Излез оттук! Върви си! — извика старицата на момичето.

— И въпреки това истина е, че съм ваша снаха, отдавна съм ваша снаха. Принадлежа на Хун-Хунахпу. Те живеят в това, което нося, не са умрели Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу: ще се изявят несъмнено, моя господарке свекърво. И тъй, скоро ще видите образа им в това, което нося — й бе казано на старицата.

Тогава Хунбац и Хунчоуен се разгневиха. Само се забавляваха да свирят на флейта и да пеят, да рисуват и ваят, така прекарваха целия ден, и бяха утехата на старицата.

После говори старицата и рече:

— Не искам ти да бъдеш моя снаха, защото онова, което носиш в утробата си, е плод на твоето безчестие. Пък си и измамница: моите синове, за които говориш, са мъртви.

После добави бабата:

— Това, което ти казвам, е самата истина; но тъй да е, ти си моята снаха, както чух. Върви тогава, донеси храна за тия, които трябва да храним. Иди набери една голяма мрежа (царевица) и се върни веднага, щом си ми снаха, както чувам — каза на момичето.

— Много добре — отвърна девойката и веднага тръгна за нивата, която владееха Хунбац и Хунчоуен. Те бяха проправили пътя, девойката пое по него и стигна до нивата, ала не намери нищо друго освен един стрък царевица; нямаше два, нито три, и щом видя, че има само един стрък с мамул, изпълни се със жалост сърцето на момичето.

— О, грешна, нещастна аз! Къде ще трябва да ида, за да намеря цяла мрежа царевица, както ми бе наредено? — възкликна тя. И веднага взе да зове чахала89 на храната, да дойде и да я вземе.

— Щох, Шканил, Шкакау,90 вие, които варите царевицата; ти, Чахале, пазителю на Хунбацовата и Хунчоуеновата храна! — издума момичето.

И после улови брадата, червените косми на мамула, и я изскубна, без да откъсне мамула. После я подреди в мрежата като царевични мамули и голямата мрежа се напълни догоре.

Върна се веднага девойката; животните по пътя й едно след друго носеха мрежата, а когато пристигнаха, отидоха да оставят товара в един кът на къщата, сякаш тя го бе носила. Дойде тогава