ще оставим в мрак разказа и историята за раждането на Хунахпу и Шбаланке. Само ще кажем половината, само част от историята на техния баща.

Ето историята. Ето името на Хун-Хунахпу, тъй наречен. Родителите му бяха Шпиякок51 и Шмукане.52 От тях се родиха през нощта,53 Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу,54 от Шпиякок и Шмукане.

И тъй, Хун-Хунахпу бе родил и имаше двама сина и от тия двама сина първият се казваше Хунбац,55 а вторият Хунчоуен.56

Майка им се казваше Шбакияло,57 тъй се казваше жената на Хун-Хунахпу. А другият, Уукуб-Хунахпу, нямаше жена, беше неженен.

Тия двама сина, поради своята природа, бяха големи мъдреци и голяма беше тяхната мъдрост; бяха гадатели тук на земята, от добро естество и с добри нрави. На всички изкуства бяха научени Хунбац и Хунчоуен, синовете на Хун-Хунахпу. Бяха флейтисти, певци, стрелци с духателни тръби, художници, ваятели, златари, сребрари: това бяха Хунбац и Хунчоуен.58

И тъй, Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу се занимаваха всеки ден само с игра на зарове и на топка; и двама по двама четиримата се надпреварваха, когато се събираха на игрището.

Там идваше да ги наблюдава Уок,59 пратеникът на Хуракан, на Чипи-Какулха, на Раша-Какулха; но тоя Уок не оставаше нито далеч от земята, нито далеч от Шибалба;60 и мигом се въздигаше на небето до Хуракан.

Бяха още тук на земята, когато умря майката на Хунбац и Хунчоуен.

И нали бяха отишли да играят на топка на пътя за Шибалба, чуха ги Хун-Каме61 и Уукуб-Каме,62 господарите на Шибалба.

— Какво правят на земята? Кои са тия, дето я карат да трепери и вдигат толкова шум? Нека отидат да ги повикат! Нека дойдат да играят на топка тук, гдето ще ги победим! Вече не сме уважавани от тях, вече нямат ни почит, ни страх от нашия сан и даже почват да се карат над главите ни — рекоха всички тия от Шибалба.

Веднага се събраха на съвет. Тъй наречените Хун-Каме и Уукуб-Каме бяха върховните съдии. На всички господари посочваха техните служби Хун-Каме и Уукуб-Каме и на всекиго посочваха неговите задължения.

Шикирипат63 и Кучумакик64 бяха господарите с тия имена. Не друг, а те предизвикват проливането на човешка кръв.

Други се наричаха Ахалпух65 и Ахалгана,66 също господари. А службата им беше да правят така, че хората да се подуват, да им пускат гной от нозете и да им боядисват лицата в жълто, което се наричаше чуганал.67 Такава беше службата на Ахалпух и Ахалгана.

Други бяха господарят Чамябак68 и господарят Чамяхолом,69 стражи на Шибалба, чиито жезли бяха от кост. Заниманието им беше да изтощават хората, докато не станеха само кости и череп и тогава умираха и ги вземаха с изопнати корем и кости. Такава беше службата на Чамябак и Чамяхолом, тъй наречени.

Други се казваха господарят Ахалмес70 и господарят Ахалтокоб.71 Службата им беше да правят така, че на хората да им се случва някакво нещастие, когато отиват в къщата си или пред нея, и да ги намерят ранени, проснати по гръб на земята и умрели. Такава беше службата на Ахалмес и Ахалтокоб, както ги наричаха.

Идваха веднага други господари, наречени Шик и Патан,72 чиято служба беше да причиняват смърт на хората по друмищата, онова, което се нарича внезапна смърт, като правеха кръвта да стига до устата им, чак докато умрат, повръщайки кръв. Службата на всеки един от тия господари беше да ги носи, да ги стиска за гърлата и гърдите, та хората да умират по друмищата, и да карат (кръвта) да стига до гърлата им, когато вървят. Тази беше службата на Шик и Патан.

И след като се бяха събрали на съвет, умуваха как да измъчват и накажат Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу. Тия от Шибалба желаеха принадлежностите за игра на Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу, техните кожи,73 техните халки, техните ръкавици, короната и маската,74 които бяха украшенията на Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу.

Сега ще разкажем за тяхното отиване в Шибалба и как оставиха подире си синовете на Хун-Хунахпу — Хунбац и Чоуен,75 чиято майка бе умряла.

После ще кажем как Хунбац и Хунчоуен бяха победени от Хунахпу и Шбаланке.

Веднага дойдоха пратениците на Хун-Каме и Уукуб-Каме.

— Идете — им казаха, — ахоп ачих,76 идете да повикате Хун- Хунахпу и Уукуб-Хунахпу. „Елате с нас — ще им речете, — казват господарите да дойдете.“ Нека дойдат тук да играят на топка с нас, та с тях да се възрадват нашите лица, защото наистина ни възхищават. Тъй прочее нека дойдат — рекоха господарите. — И нека донесат тук своите принадлежности за игра, своите халки, своите ръкавици и нека донесат също своите каучукови топки — рекоха господарите. — „Елате скоро“, ще им речете — им бе казано на пратениците.

А тия пратеници бяха бухали: Чаби-Тукур, Хуракан-Тукур, Какиш-Тукур и Холом-Тукур.77 Така се наричаха пратениците на Шибалба.

Чаби-Тукур беше бърз като стрела; Хуракан-Тукур имаше само един крак; Какиш-Тукур имаше червен гръб, а Холом-Тукур имаше само глава, нямаше крака, но пък имаше криле.

Четиримата пратеници имаха сановничество на ахпоп-ачих. Тръгнаха от Шибалба и бързо пристигнаха със своето послание в двора, гдето играеха на топка Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу, в игрището, което се нарича Ним-Шоб-Карчах.78 Бухалите пратеници се отправиха към игрището и представиха своето послание именно в реда, в който им го дадоха Хун-Каме и Уукуб-Каме, Ахалпух, Ахалгана, Чамябак, Чамяхолом, Шикирипат, Кучумакик, Ахалмес, Ахалтокоб, Шик и Патан, че така се наричаха господарите, които изпращаха своята заръка по бухалите.

— Вярно ли е, че тъй са говорили господарите Хун-Каме и Уукуб-Каме? Положително тъй са говорили и ние трябва да ви придружим.

— „Нека донесат всички свои принадлежности за игра“, казаха господарите.

— Добре — отвърнаха младежите. — Почакайте ни, само ще отидем да се сбогуваме с майка си.

И като се упътиха към своя дом, рекоха на майка си, понеже баща им бе вече умрял:

— Отиваме, майко наша, ала отиването ни ще е напразно. Пратениците на господаря са дошли да ни заведат. „Нека дойдат“, рекли, както заявиха вестоносците. Тук ще остане като залог нашата топка — добавиха.

Веднага отидоха да я закачат в кухината, образувана под покрива на къщата. После рекоха: „Пак ще играем.“ И отправяйки се към Хунбац и Хунчоуен, казаха им:

— Вие се заемете да свирите на флейта и да пеете, да рисувате, да ваете; топлете нашата къща и топлете сърцето на баба ви.

Когато се простиха с майка си, разнежи се Шмукане и се разплака.

— Не се натъжавайте, ние отиваме, но още не сме умрели — рекоха на тръгване Хун-Хунахпу и Уукуб- Хунахпу.

Веднага заминаха Хун-Хунахпу и Уукуб-Хунахпу и пратениците ги водеха по пътя. Тъй слизаха ли, слизаха по пътя за Шибалба, по едни много стръмни стълби. Слизаха ли, слизаха, докато стигнаха брега на една река, която течеше бързо между овразите, наречени Ну сиуан кул и Кусиуан,79 и минаха през тях. После минаха през реката, която тече между бодливи хикарови дървета.80 Хикаровите дървета бяха неизброими, но те минаха, без да се наранят.

После стигнаха до брега на една река от кръв и я прекосиха, без да пият от водите й; стигнаха друга река само от вода и не бяха победени. Напредваха, докато стигнаха мястото, където се събираха четири