рече Сипакна на Хунахпу и Шбаланке.

— Там, в дъното на оврага, има един рак, наистина голям рак, и ще е хубаво да го изядеш! Само че ни ощипа, когато понечихме да го хванем, и затова ни е страх от него. За нищо не бихме отишли да го хванем.

— Смилете се над мен! Елате и ми го покажете, момчета — каза Сипакна.

— Не искаме. Върви ти сам, няма да се загубиш. Карай по брега на реката и ще стигнеш до подножието на голям хълм; там шуми в дъното на оврага. Трябва само да стигнеш там — рекоха му Хунахпу и Шбаланке.

— Ох, горкият аз! Не можете ли да го намерите вие, момчета? Елате да ми го покажете. Има много птичета, по които можете да стреляте с духателна тръба, а аз знам къде се намират — рече Сипакна.

Неговата смиреност предума момчетата. И те му казаха:

— Но наистина ли ще можеш да го хванеш? Защото само заради тебе ще се върнем, ние вече няма да се опитваме, че ни щипа, когато влизахме ничком. После ни достраша, когато влизахме пълзешком, ама за малко да го хванем. Та затуй е хубаво ти да влезеш пълзешком — му рекоха.

— Добре — каза Сипакна и тръгнаха заедно. Стигнаха в дъното на оврага и там, проснат по корем, беше ракът, показваше червената си коруба. И също там, в дъното на оврага, беше измамата на момчетата.

— Ей, че хубаво! — рече тогава Сипакна радостно. — Бих искал вече да ми е в устата.

И наистина примираше от глад. Понечи да застане ничком, понечи да влезе, но ракът се качваше. Излезе веднага и момчетата го запитаха:

— Не го ли хвана?

— Не — отвърна, — защото отиде нагоре, но малко остана да го хвана. Може би ще бъде добре аз да вляза нагоре — добави.

И после влезе отново, нагоре, но когато вече бе влязъл почти изцяло и само пръстите на нозете му се показваха, големият хълм се свлече и бавно падна върху гърдите му.

Никога вече не се върна Сипакна и бе превърнат в камък.

Тъй Сипакна бе победен от момчетата Хунахпу и Шбаланке; онзи, който според старинното предание правел планините, първородният Уукуб-Какишов син.

В подножието на хълма, наречен Меауан, бе победен. Само по чудо бе победен вторият надменник. Оставаше още един, за когото ще разкажем сега.

Третият надменник беше вторият Уукуб-Какишов син, който се наричаше Кабракан.

— Аз събарям планините! — казваше той.

Но Хунахпу и Шбаланке победиха и Кабракан. Хуракан, Чипи-Какулха и Раша-Какулха рекоха и казаха на Хунахпу и Шбаланке:

— Нека вторият Уукуб-Какишов син да бъде също победен. Тази е нашата воля. Защото не е добре, че съществува на земята, като превъзнася своята слава, своето величие и своята власт, а не трябва да е така. Заведете го с ласкателства там, гдето изгрява слънцето — рече Хуракан на двамата младежи.

— Много добре, уважаеми господарю — отвърнаха те, — защото това, което виждаме, не е справедливо. Нима не съществуваш ти, ти, който си мирът, ти, Сърце на небето? — рекоха момчетата, докато слушаха заповедта на Хуракан.

В това време Кабракан се беше заел да разтърсва планините. При най-малкия удар на краката му о земята зейваха големите и малките планини. Тъй го свариха момчетата, когато запитаха Кабракан:

— Къде отиваш, момче?

— Никъде — отвърна. — Тук местя планините и ще ги съборя завинаги49 — рече в отговор.

После Кабракан запита Хунахпу и Шбаланке:

— Защо сте дошли тук? Не познавам вашите лица. Как се казвате? — попита Кабракан.

— Нямаме име — отвърнаха те. — Ние сме просто стрелци с духателни тръби и ловци с чаталести прашки из планините. Бедни сме и нямаме нищо свое, момче. Само вървим из малките и големите планини, момче. И тъкмо видяхме една голяма планина, там, гдето червенее небето. Наистина се издига много високо и се извисява над върховете на всички хълмове. Затуй не можахме да хванем нито едно птиче, нито две птичета в нея, момче. Но истина ли е, че ти си можел да събаряш всички планини, момче? — рекоха Хунахпу и Шбаланке на Кабракан.

— Истина ли е, че сте видели тая планина, дето казвате? Къде е? Щом я видя, ще я срина. Къде я видяхте?

— Натам е, където изгрява слънцето — рекоха Хунахпу и Шбаланке.

— Добре, покажете ми пътя — каза той на младежите.

— А, не — отвърнаха. — Трябва да вървиш помежду ни: единият ще върви до лявата ти ръка, а другият до дясната ти ръка, защото държим тръбите си и ако има птичета, ще стреляме по тях.

И тъй, крачеха радостни и опитваха своите тръби; но когато стреляха, не използуваха глинени топчета, ами само с духване събаряха птичетата, когато стреляха по тях, и Кабракан много се дивеше на това. Момчетата веднага накладоха огън и започнаха да пекат птичетата на огъня, обаче намазаха едно от птичетата с тисате,50 покриха го с бяла пръст.

— Това ще му дадем — казаха, — та да му се прияде от миризмата, която издава. Това наше птиче ще бъде неговата гибел. Както пръстта покрива това птиче по наша воля, тъй ще го тръшнем в пръстта и в пръст ще го погребем.

— Велика ще е мъдростта на едно сътворено същество, на едно образувано същество, когато съмне, когато се развидели — рекоха момчетата.

— Тъй като желанието да хапне е естествено у човека, Кабракановото сърце сега жадува — говореха помежду си Хунахпу и Шбаланке.

Докато те печаха, птичетата се зачервяваха на огъня, а мазнината и сокът, които капеха от тях, издаваха най-вкусен мирис. На Кабракан много му се искаше да ги изяде; устата му се наливаше, той се прозяваше и му течаха лиги и слюнка от възбуждащия мирис на птичетата.

После ги попита:

— Какво е това ваше ядене? Мирисът, който усещам, наистина е приятен. Дайте ми едно парченце — им рече.

Тогава дадоха едно птиче на Кабракан, птичето, което щеше да бъде неговата гибел. И щом го изяде, тръгнаха на път и стигнаха на изток, гдето беше голямата планина. Но тогава вече отслабнаха нозете и ръцете на Кабракан, вече нямаше сили поради пръстта, с която бяха намазали изяденото от него птиче, и вече не можа да стори нищо на планините, нито му бе възможно да ги срине.

Момчетата го вързаха веднага. Вързаха му ръцете на гърба и също му вързаха врата и краката заедно. После го хвърлиха на земята и още там го заровиха.

По тоя начин бе победен Кабракан само от Хунахпу и Шбаланке. Не би било възможно да се изброят всички неща, които те извършиха тук на земята.

Сега ще разкажем за раждането на Хунахпу и Шбаланке, след като разправихме първо за унищожаването на Уукуб-Какиш, на Сипакна и на Кабракан тук на земята.