перфект.

Тя се засмя.

— Ах, да, спомням си. Наистина присъствах на семинара. Май даже го водих. Редувахме се. Групата беше много добра, помня ги ясно. Две умни момичета от племето дияк, една знахарка, вдовица от Ауейл, малко надута, но доста добре се справяше, и две стажант-юристки, не помня откъде. Да, групата наистина беше добра. Ама какво ще правят тези жени, когато се върнат в Судан, това никой не може да каже. Можем само да гадаем.

— Теса може да е успяла да се сближи със стажант-юристките — вметна Гита с надежда.

— Възможно е, миличка. Повечето от тия жени обаче никога не са се качвали на самолет. Когато пристигнат, им е лошо и са уплашени от полета и ние трябва да ги успокояваме и да им баем, докато бъдат в състояние да говорят и да слушат, заради което сме ги докарали тук. Някои са толкова наплашени, че не говорят с никого, само чакат да свърши, че да си идат обратно в техния ад. Който се бои от провал, хич да не се захваща с тая работа, миличка. Така им викам на всички. Ти слушай какво ти разправя Судан Сара: брой успехите и не мисли за провалите. Все още ли искаш да ме питаш за семинара?

Гита се смути още повече.

— Ами например Теса успя ли да блесне? Беше ли й приятно да участва?

— Виж, това не мога да знам, миличка.

— Сигурно помните нещо, което е казала или направила. Теса никой не я забравя току-така. — Стори й се, че това прозвуча грубо. — Нито пък Арнолд — бързо добави тя.

— Е, не бих могла да кажа, че Теса допринесе с нещо за дискусията, миличка, защото просто не беше така. Теса не допринесе с нищо. В това съм сигурна.

— А Арнолд?

— И той.

— Не направиха ли презентация?

— Не, миличка.

— Искате да кажете, че просто си седяха и мълчаха? И двамата? Не е в стила на Теса да мълчи. Нито пък на Арнолд, ако трябва да бъдем честни. Колко време продължи семинарът?

— Пет дни. Теса и Арнолд обаче не останаха в Локи пет дни. Никой не остава в Локи пет дни. Всеки, който дойде тук, обикновено отива и някъде другаде. Теса и Арнолд не направиха изключение. — Тя замълча и измери Гита с поглед, сякаш се чудеше дали е достойна да научи. — Разбираш ли какво ти казвам, миличка?

— Боя се, че не.

— Може би разбираш това, което не казвам?

— Боя се, че и това не разбирам.

— Ами тогава какво, по дяволите, искаш от мен?

— Опитвам се да разбера какво са правили Арнолд и Теса през последните си дни. Джъстин ми писа и изрично ме помоли.

— Случайно писмото му да е у теб, миличка?

Гита го извади с разтреперана ръка от новата чанта с презрамка, която висеше на рамото й и която специално си бе купила за това пътуване. Сара го взе и влезе в бунгалото, за да го прочете на светлината на електрическата крушка; тя се забави малко, после се върна на верандата и седна на стола си с доста объркан вид.

— Ще ми кажеш ли едно нещо, миличка?

— Стига да мога.

— Теса сама ли ти каза, със сладката си устичка, че двамата с Арнолд идват в Локи за семинар по полова осъзнатост?

— Така казаха на всички ни.

— И вие им повярвахте.

— Да. Всички им повярвахме. Джъстин им повярва. Още им вярваме.

— Теса ти беше близка приятелка, нали? Нещо като сестра, доколкото съм чувала. И въпреки това даже не ти е казала, че може да има и друга причина, заради която е трябвало да бъде тук? Че онзи семинар беше за нея просто претекст, повод, също както този, сегашният, за самодостатъчността, е претекст и повод за теб?!

— В началото на нашето приятелство Теса ми разказваше разни неща. После започна да се тревожи за мен. Смяташе, че твърде много ми е казала. Не било справедливо да ме обременява. Аз съм на временна длъжност, от местния персонал. Тя знаеше, че смятам да се кандидатирам за постоянно място. Да положа изпита още веднъж.

— Все още ли имаш такива планове, миличка?

— Да. Но това не значи, че нямам право да знам истината.

Сара отпи от чая, подръпна периферията на шапката си и се настани удобно на стола.

— Разбрах, че ще останеш тук три нощи.

— Да. Връщам се в Найроби във вторник.

— Добре. Много добре. Приятно прекарване на конференцията. Джудит е способна и практична жена, която не позволява да я будалкат. Малко е рязка към по-тъпите, но никога не е преднамерено груба. А утре вечер ще те запозная с моя добър приятел капитан Маккензи. Никога ли не си чувала за него?

— Не.

— Не си ли чувала Теса или Арнолд да споменават понякога капитан Маккензи?

— Не.

— Той е пилот тук, в базата на Локи. Днес отлетя за Найроби, така че сте се разминали. Отиде да докара провизии и да посвърши това-онова. Капитан Маккензи много ще ти допадне. Приятен човек с широко сърце, няма грешка. По тия места нищо не убягва от вниманието на капитан Маккензи, а още по- малко са нещата, които се изплъзват от устата му. Той е участвал в много войни, но е посветил живота си на мира, затова е тук, в Локи, за да помогне за изхранването на моя народ.

— Той познаваше ли добре Теса? — попита боязливо Гита.

— Капитан Маккензи познаваше Теса и смяташе, че тя е добър човек, това е. Капитан Маккензи никога не би се задявал с омъжена жена, също както и Арнолд. Но капитан Маккензи познаваше Арнолд по-добре, отколкото Теса. Той смята, че от полицията в Найроби трябва да са откачили, за да издирват Арнолд, и смята да им го каже в очите, докато е там. Бих казала, че това е основната причина за пътуването му до Найроби. И това, което смята да им каже, никак няма да им се хареса, защото, повярвай ми, когато капитан Маккензи има да казва нещо, той няма мярка на устата.

— Когато Теса и Арнолд дойдоха за семинара, капитан Маккензи беше ли в Локи?

— Да, беше. Капитан Маккензи прекара с Теса много повече време от мен, миличка.

Тя замълча и известно време седя, замислено вперила поглед в звездите, като се усмихваше сама на себе си. На Гита й се струваше, че се опитва да вземе решение: дали да й каже всичко, което знае, или да го запази за себе си — въпрос, който самата Гита си задаваше вече три седмици.

— Виж какво, миличка — продължи накрая Сара. — Слушам те внимателно, гледам те, мисля за теб и се тревожа за теб. И си казвам, че ти си момиче с мозък в главата, че си добро и почтено същество със силно развито чувство за отговорност, което аз високо ценя. Но ако случайно греша и ти не си човекът, за когото те смятам, ние двете можем да навлечем на капитан Маккензи сума неприятности. Това, което ще ти кажа сега, е много опасно и след като веднъж го узнаеш, няма начин да го върнем обратно в бутилката. Затова сега настоявам да ми кажеш честно дали те надценявам, или съм те оценила правилно. Защото хората, които не могат да си държат устата затворена, не се променят. Един ден може да се кълнат в Библията, а на следващия да си плямпат както си знаят. Библията не ги е променила ей толкова.

— Разбирам — каза Гита.

— Кажи ми сега, наистина ли ти си такава, за каквато те смятам, или съм се излъгала в теб? Да ти кажа ли това, което знам, или да не те обременявам завинаги с една тежка отговорност, която не можеш да понесеш?

— Бих желала да ми вярвате, моля ви.

— Тъкмо това очаквах, че ще кажеш. Слушай сега. Ще говоря тихо, затова ела по-близо. — Сара